ASSA - M

Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Факултет по начална и предучилищна педагогика

Дисциплина: "СОЦИОЛОГИЯ И ДЕМОГРАФИЯ НА СЕМЕЙСТВОТО"

Специалност: "Социално консултиране", Магистър

Преподавател: проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Изпит: 12 юли 2014, 12 часа

О с н о в н и Т Е М И
за подготовка и осмисляне

1.	Демография и социология: и. /СД: с. 25-44, 17-19/ Дете различни перспективи, специфика на предмета и анализа на двете науки. Взаимно допълване: в анализа на микро-, мезо- и макро-равнище. Системен подход при анализ на възпроизводството на населението, на демографските бариери пред икономическото развитие, на демографския ресурс за модернизация. Принципи на Лисабонската стратегия: 2000-2010 г. Доразвиване в Европа 2020.
2.	Възпроизводство на населението като основна сфера (потребност-дейност) в социологическата структура на обществото. Основна потребност от количество и качество на населението. Във възрастова и полова, в поколенческа, в професионална и образователно-културна, в трудово-активна и граждански-активна перспектива. В ето-народностно и национално, държавно и цивилизационно измерение.
3.	Качествено подобие: принцип при функциониране на системата. Демографско и обществено равновесие: на ниско или на високо системно равнище. Стабилност при равновесие и съответствие между сферите и дейностите. Криза при дисбаланс и взаимно пречене между сферите и дейностите. /с. 165/ Равновесие или дисбаланс между сферата на възпроизводството на населението (семейство, бит, образование, здравеопазване и профилактика, отдих, грижа за младите и възрастните поколения) с икономиката и духовното производство, с властта и политиката, с комуникациите и възможностите за мобилност.
4.	Демографски оптимум. Икономически и политически, национални и геостратегически критерии. Социологически критерии за оптималност при възпроизводството на населението. Система от дейности в „социалната сфера”. Ключови професии. Социални услуги.
5.	Демографска криза. Привидности и реалност. /СД: с. 65-88/ Количествени параметри на кризата. Дълги статистически редове. Спадане на раждаемостта, просто възпроизводство, депопулация. Критично намаляване на детеродната норма сред социализираното население. Самоподразбиращо се еднодетство. Ценностно самоограничаване. /с. 92, 95, 102-110/ Критично висока детеродна норма при маргинално и гето-население. Нужда от диференцирана демографска политика на държавата. /с. 85, 218/
6.	Сратификационен профил на кризата. /СД: с. 179-184/ Елитите и високите средни слоеве. Средни и ниски слоеве на средната класа. Ниски социализирани слоеве. Аутсайдерски общности, гето-общности. Поколенческо разминаване. /СД: с. 184-189/ Маргиналните малцинства изпреварват и удвояват поколенията си. Социализираните слоеве и ядрото на нацията не само се свиват, но и изостават.
7.	Кумулативни фактори на демографската криза. /СД: с. 89-102/ Кризисна инерция. Сомановиваща се спирала. Взаимно усилване на основните фактори, групи фактори. Нужда от интердисциплинарен подход при анализ, от комплексен подход при организиране на политиката за овладяване на демографската криза и възпиране на катастрофа. Предпоставка е използване на системна социологическа методология. Първи и Втори демографски преходи: отчитане на спецификата в ядрото на българската нация и при големите „малцинства”. /с. 156, 188, 244/
8.	Емиграцията – опит за демографско самоубийство на нацията. /СД: с. 111-150/ Екстремен фактор в демографската криза – вече 25 години. Екзистенциално самоотричане. Емигрантска субкултура. Две страни на емиграцията. Емигрантските вълни. Причини и мотиви. Морално изтласкване. Оценката за политиците и партиите на Прехода – през призмата на продължаващата масова емиграция.
9.	Демографката криза и икономиката. /СД: с. 189-192, 211-238/ Недостиг на млада работна сила. Недостиг на образована и квалифицирана, социализирана и мотивирана работна сила. Рязко разслояване между високо образована квалифицирана работна сила и малограмотна и примитивна работна сила. Бариера за модернизиране и повишаване на производителността. Удвоен негативен икономически ефект. Лисабонска стратегия ‘2000. Икономически императиви. /СД: с. 193-210/
10.	Кризата и рискът от национална катастрофа. /СД: с. 151-175/ Яснота на термините. С кои други нации е коректно да се съпоставяме. Стъпаловидна крива на пропадане. Възможностите за удържане на пропадане, постигане на ниско равновесие и след това генериране на възходящ демографски процес. Самосъхраняване на българската нация. Демографският срив като системна криза на обществото и държавата.
11.	Производителният принцип в устойчиво и развиващо се общество. /СД: с. 45-56, 74/ Не само в икономиката, но и в родителството, семейното партньорство, взаимопомощта между поколенията, в роднинските отошения. Демографско натоварване. Измамност на демографския коефициент. Нужда от под-индекси, които представят поколенческото равновесие или дисбаланс между поколенията. Междупоколенчески отношения. Видове общества. Приемственост между поколенията и сила на общестото. Криза в отношенията между поколенията и слабост на обществото.
12.	Семейството и човешкото възпроизводство. На 4 обществени равнища: (1) индивидуално и брачно-партньорски; (2) родово и фамилно; (3) социално-групово и съсловно-класово; (4) макро-обществено, национално, религиозно-общностно, расово-цивилизационно. Едновременно като субект, като среда, като ценностен мотиватор. Човешки екзистенциални измерения. Социално и обществено принудителни фактори. Семейството и жизненост на нацията. Семейството и трудовите ресурси. Семейството като фундаментална: (1) органична общност, (2) функционална група и (3) като социална институция.
13.	Семейството като формиращо и удържащо добродетели. Трудови и професионални, съсловни и социално-класови. Мотивация и способност за социална и обществена интегрираност. Оптимална детеродна норма, мотивация за навременно и добро родителство. Културна и национална принадлежност, самочувствие, гордост. Семейството като фундамент на обществото и националната държава.
14.	Семейството като универсална референтна среда за личността. Интимна среда на доверие и взаимопомощ. „Моят дом – моята крепост”. Семейството като култивиращо основни личностни добродетели. Обществен посредник при реализацията й. Стимули и мотиви, ресурси и защита, връзки и статуси, наследяване. Семейството като бреме и бедствие. При стигматизирано семейство и роднинска среда. При семейно насилие и девиация в семейна среда. При експлоатация от близки.
15.	Икономическа функция на семейството. /СД: с. 239-286/ Семейството като интегриращ икономически субект. Семейството и човешкия капитал за икономиката. Издръжка на детството и децата. Семейни активи, собственост, наследяване. Колективен семеен бюджет. Семейна бизнес активност, кредитиране и инвестиции. Активност в сивата икономика. Семейни парични трансфери. Инвестиране в своите в емиграция. Емигрантите издържат своите тук.
16.	Семейството в ценностните дилеми на съвременното общество. Между “отдадено и/или придобито”, “индивидуализъм и/или колективизъм”, “принадежност и/или отчуждение”, “свобода и/или примирение”, „смелост и/или сигурност”, “любов и/или бит”, „забавление и/или труд”. Семейството в днешния отворен и мобилен свят. Разделяне на домакинството. Работа надалеч. Оставяне децата на възрастните родители. Дистанционно общуване.
17.	Основни функции на семейството. Екзистенциални: деца и наследяване, интимност и секс, любов и приятелство, ценностна и смислова споделеност. Битово-материални: домакинство, материална общност и взаимопомощ. Икономически: семейни инвестиции и предприемачество, семейни финанси и бизнес, семейни кредити и взаимопомощ. Статусни: класова и професионална принадлежност, стратификационна мобилност, трудова и национална миграция. Културно-символни: социален и културен капитал, културна идентичност и интегрираност, снобизъм.
18.	Бракът като семейна институция. Институционализация на семейството и семейно-родовите социални отношения. Личният и родовият интерес. Общественият интерес. Държавната отговорност. Скъсен брачен цикъл. Култура и психология на развода. Мрежа от кръвно-родови връзки при няколко брака или деца от няколко безбрачни семейства. Има ли бъдеще бракът? Икономически и социални стабилизиращи фактори сред елитите и ниските слоеве, сред интелигенцията и експертните съсловия, сред средната класа. Колективни семейства (безбрачни) в гето-общностите. Племенни форми.
19.	Ще оцелее ли семейството? /СД: с. 286-292, 507-516/ Като фундаментална общност и институция в съвременното общество. Въпреки демографската криза и като нейно преодояване. Демографска и социална ефективност: (1) брой деца и навременно раждане; (2) добро здраве и жизнеспособност; (3) образование, труд, кариера; (4) ценностна интеграция, социализация. Социална работа и посредничество при преодоляване на кризи в семейството и брака. Алтернативи на развода. Раждаемост извън брак. Децата без пълноценна семейна среда. Институционални и граждански алтернативи. Приемни семейства. Личностни и социални дефицити. Рисков контингент.
20.	Семейството и училището. Надграждащи или коригиращи се социализиращи функции. Взаимодействие и конфликтност. Здравословна или вредоносна триада: „учители – деца – родители”. Заедно срещу или под властта на „телевизора – видеоклиповете - смартфоните”. Консултации и образование за добро родителство. Възпитаване и мотивиране на учители и педагози. Преодоляване на съвременното дигитално разслояване. Справяне с детската хипер-активност и повишена агресивност, вследствие от зависимост и пристрастеност към компютърни игри, към фейсбук-чатване, към ранен виртуален секс.
21.	Обща динамика на населението в процеса на възпроизводство. Естествен прираст. Механичен прираст – емиграция и имиграция. Разширено и просто възпроизводство. Депопулация и застаряване. Основни социални структури на населението. Възрастова и полова. Регионална и селищна. Етно-народностна и религиозна, по цивилизационна принадлежност. По образование и културност, по културна интегрираност. По професии и квалификация, по отрасли и характер на труда. По семейни форми и семейно-брачен статус. Родителски статус.
22.	Демографско заместване. Количество и качество на влизащото в активна възраст контингент. Количество и качество на излизащото от активност население. Млади и остаряващи общества, народи, цивилизации. Национална и поколенческа енергичност, оптимизъм, готовност за инвазия. Носталгия по „великото минало”, примирена инерция, свиване и затихване.
23.	Застаряване на населението. Повишаване на средната възраст. „Покачване равнището на живот”. Благоденствие и дълга продължителност на живот. Покачване на пенсионната възраст. Това като цивилизационен процес. Старите надделяват. Младите не достигат. Нарушено поколенческо равновесие. Ейджизъм. Това като деформация при демографска криза. Бариера пред модернизация, снижаване на производителността в икономиката, недостиг на енергия за нацията и държавата. Неефективност на солидарния принцип в пенсионната и здравно-осигурителната система, дефицит в социалните фондове, слабост на защитните мрежи в държавата.
24.	Трудоспособен контингент. Трудово-производително натоварване. Население под- и над-трудоспособна възраст. Трудово-активно население в трудоспособна възраст. Работещи учащи и младежи. Работещи пенсионери и стари хора. Производително население. Критична маса на реално производителното население. Семейството и безработицата.
25.	Фертилен контингент. Биологични и социални граници – долна и горна. Култура на репродуктивното здраве. Детеродна норма. Субективна и обективна. Средна възраст на раждане на 1-во дете, на децата. Свиване на фертилния контингент. Активен фертилен контингент – различно поведение и детеродни модели в обособените етно-културни общности. Криза на майчинския модел – „самотната майка”. Кризата на мъжкия модел – „отсъстващия баща”. /СД: с. 86-88
26.	Демографска и семейна политика. /СД: с. 397-403/ Политиката на държавата към брака и семейството, раждаемостта и грижите за децата, домакинството и комуналното съжителство. Политически надпартиен консенсус. Устойчивост и дългосрочност на политиката. Ясно дефинирани целеви общности. Диференциран подход, механизъм. Кадрови, административен и финансов капацитет. Семейно подоходно облагане, социални помощи, стимули и ограничители за раждаемост. Ученическо и студентско кредитиране. Кредитиране за млади семейства и млади родители. Социално осигуряване, подпомагане, благотворителност. Фамилна консултация (психотерапия) и социална работа за семейства в риск.
27.	Бедността като разваляща или мобилизираща семейната общност. Обедняване. Спирала на бедността. Според 4-компонентен модел на бедността. /СД: с. 321-325/ Относителна и абсолютна бедност. Обедняването и бедността като мобилизиращи или като лумпеницзиращи. Култура на бедността, примиряване с мизерията, самостигматизиране. Експлоатация на социално слабите в семейната общност.
28.	Гъстота на населението. Концентрация и обезлюдяване. Миграция и мобилност на населението. Селищно планиране, балансиране, разпределение на населението. Е-миграция и и-миграция. Количество и качество на потоците. Родово-семейна криза. Свръхнаселение - “излишно” население. Недостиг на население и работна сила. Регулиране на раждаемостта (от Римската империя; Малтус, Рикардо, Маркс; Китай; …). Съвременно регулиране: „семейно планиране”, контрацептивна култура, … Едновременно стимулиране и ограничаване на раждаемост. Диференциран подход.
29.	Човешки капитал и устойчиво развитие на обществото и държавата. /СД: с. 60-64, 335-344, 345-374/ Социални инвестиции. /СД: с. 375-403/ Семейството и реализацията и самореализирането на личността, на младите заместващи поколения.
30.	Индекс на човешкото развитие (HDI). Продължителност на живота и качество на живеенето. Образованост и квалификация и трудова конкурентоспособност. Обществена производителност на трудовото участие и материален стандарт.

     ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА
     Тя е задължителна за всеки студент.
     Вие сте магистри и не бива да се явявате на изпит от обща култура.

1.   МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване.      Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България.
     ИК “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544.
     /можете да търсите по теми и термини в: http://www.assa-m.com/katalog128.php /      /демографски и социологически подходи – с. 25-35, 164-167, 179-184, 211-238,
     296-315;
     приемственост между поколенията и демографско равновесие – 49-56, 60-64, 184-189;
     цивилизационна съвместимост, социална поляризация, 4 цивилизационни пласта –
     56-60, 408-419, 419-434, 436-450;
     демографската ситуация в България, криза-срив-катастрофа, кумулативни фактори –      65-88, 89-110, 151-164, 167-175;
     емиграцията като опит за гражданско, икономическо и национално самоубийство –
     111-150;
     икономически функции на семейството, укрепване или отслабване – 239-292;
     човешки капитал, възпроизводство, обогатяване или деградиране – 60-64, 319-344;
     структура на човешкия капитал – 29, 345-374; социални инвестиции, в помощ на      семейството – 375-403;
     мисия на демографската стратегия – 451-470, 492-505/

2.   ДИНКОВА, Мария. Бракът като представа, ценност и реалност. “АССА-М”, София,      1997, стр. 118.
     (бракът: същност, функции, представи – с. 13-59, 137-138;
     стабилност и успех на брака – 48-59, 60-74, 95-96;
     мъжки и женски роли в брака и семейството – 65-69, 97;
     модели на семейно и брачно партньорство – 13-16, 74-86, 122-136;
     икономически функции на семейството – 40-42, 76-79;
     брачни конфликти, бракоразводност, изневярата – 87-97, 98-116, 11-121)

3.   МИРЧЕВ, Михаил. Класата на излишните. …

4.   ТОФЛЪР, Алвин. Третата вълна. 1980.
     / http://www.assa-m.com/sociologia21.php /
     Вижте характеристиките на трите цивилизационни вълни, които се натрупват, смесват, но и
     разграничават и противопоставят в днешното динамично, отворено и мултикултурално
     общество. Семейството има различни форми и съдържание, роли и функции, фактори за
     стабилност или лабилност при трите цивилизационни вълни и състояния.

www.assa-m.com: доклади, анализи и данни от емпирични изследвания по горните теми / http://www.assa-m.com/index.php /

     ДОПЪЛНИТЕЛНА литература

5.   ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. „Рива”, С., 2008 (2006). Стр. 374.
     (цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид – с.
     5-14, 17-19, 88-100, 134-137;
     хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие – с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286,
     257-261;
     емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта – с.
     32-52, 118-130, 302-311;
     подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор – с. 61-67, 108-113;
     екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм – с. 145-186;
     homo felix, една утопия – с. 312-332, 347.)

6.   МИНКОВ, Минко. Демография. ИК “Албатрос”, София, 1999, стр. 304.
     /Демографията като модерна наука: история и предмет – с. 15-21; възпроизводство на
     населението, население и общество – 23-25, 43-47, 94-95, 125-6, 184; схеми – 25, 30, 35,
     45; закони за населението, стимулиране на раждаемостта, обуздаване на раждаемостта,
     Малтус – 58-64; преброявания на населението – 74-83; гражданска регистрация,
     демографска статистика – 84-89; демометрия, демографска мрежа – 112-117; таблица на
     смъртност, предстоящ живот – 118-122; тотален, брутен, нетен коеф. на
     възпроизводство – 126-127; прогнози за населението – 128-134;
     демографски оптимум, ефективност на човешкия живот, жизнен фонд, трудови
     възможности, трудов потенциал – 141-154;
     раждаемост, жени във ферт. възраст, тотален коеф. на плодовитост – 156-163;
     смъртност – детска, възрастна, “външна”. (с. 164-176);
     естествено развитие, прираст-депопулация, демографски преход-революция – 183-188;
     демографска политика, майчино и детско здравеопазване, семейно планиране –
     189-200;
     миграционни потоци – 205-213; потенциал и ефективност на човешкия живот на
     емигрантите – 229-232, 238);
     основни демографски структури – 243-282; демографско натоварване – 250; заетост –
     267-8;

7.   ЯЧКОВА, Миролюба. Семейството в България. Между ХХ и ХХI век. “АССМ-М”, София,      2002, стр. 216. / http://www.assa-m.com/katalog455.php /

8.   КОНЦЕПЦИЯ за социална защита на майчинството. В сб. “Съвременният свят и      жената.” София, 2001, стр. 131-148. / http://www.assa-m.com/npechat_st2.php /

9.   МИРЧЕВ, Михаил. Тревожността на българската млада майка. В сб. “Съвременният      свят и жената.” София, 2001. Стр. 31-57. / http://www.assa-m.com/npechat_st3.php /

10. ДИНКОВА, Мария. Майчинството в България между ХХ и ХIХ век. В сб. “Съвременният      свят и жената.” София, 2001, стр. 11-22. / http://www.assa-m.com/npechat_st1.php /

11. МИРЧЕВ, Михаил. Рязко разслояване. Измеренията на бедността. В “Текстове.      Социологически...”. ИК “М-8-М”, София, 2003, стр. 394-409.

12. ГИЛБЪРТ, Елизабет. Кажи Да. ИК „Прозорец” ЕООД. 2010

     ЗАКОНИ и нормативни документи:

     Семеен кодекс;
     Закон за защита на детето;
     Закон за социалното подпомагане;
     Закон за семейните помощи;
     Национална стратегия за демографско развитие на република българия ‘2006-2020. МТСП,      Фонд на ООН за населението, НССЕДВ при МС, БАН, НСИ. с., 2007. стр. 70.

     ИЗПИТ

     За изпита всеки студент подготвя индивидуална разработка в обем от 8 до 12 стр. (14 000-20 000 знака).
     Изпратете ми ги до 5 юли 2014. Внимание: нека да са във формат Win Word.
     Всеки избира сам една от предложените по-долу примерни теми. Може сам да конкретизира темата и да избере проблемните акценти. Те следва да са ясно формулирани в заглавието или във въведението – за да е ясно кой за какво и защо пише.
     Освен това да се посочат използваните източници – основни и допълнителни.
     Държа текстовете да бъдат оформени с култура на писане и общуване – не небрежно, не неуважително към четящия.

     ПРИМЕРНИ ТЕМИ:

1.   Демография и социология – фундаментални науки за човека, семейството, обществото.      /Виж Михаил Мирчев и Минко Минков/

2.   Бракът и семейството под ерозията на индивидуализма и хедонизма. В дилемата „свобода
     и/или зависимост”. / Виж Жил Липовецки/

3.   Кризата на родителските модели и семейното партньорство.

4.   Неустойчивостта на брака и семейството и бъдещето на българската нация.

5.   Обществото днес пречи или помага на младите – за добро семейство и родителство?

6.   „Защо ми е да раждам дете? Аз си имам кученце!”.
     /виж текущи медии, интервюта със „звезди” от шоу бизнеса/

7.   Модернизация на държавната политика към брака и семейството. Защо България се
     замота в едно тягостно „Да, ама не”?

8.   Предимства и недостатъци на традиционни и алтернативни форми за семейство и брак.
     Като е ново и модерно, по-добро ли е?

9.   Семейните кризи в жизнения цикъл на личността: млади, 40-годишни, 60-годишни.

10. Сблъсъкът между половете и поколенията в съвременното общество. Хедонистичната
     култура и дигиталното разслояване.

Успешна работа,
проф. Михаил Мирчев

Обратно към началото