ASSA - M

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Сп. "Политология", 4 курс

УНСС: Въпросник за изпит, 30 май 2015
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА / SOCIAL POLICY

Преподавател:	Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:	2014-2015, Февруари-Май 2015
Специалност:	политология, 4 курс
Изпит:	30 май 2015

1.	СЪЩНОСТ на социалната политика. Място и роля в управлението на държавата, при регулиране възпроизводството на населението, при неутрализиране на социално изключване и дискриминиране, за по-добро адаптиране и интегриране. Социологическо позициониране в системата на обществото.
2.	Социална политика в ЛИБЕРАЛНА държава. Социалната политика по логиката и в условията на неолиберална държава. Невъзможността на Obama-Care (PPACA, Patient Protection and Affordable Care Act, 2010). Сегрегиран достъп до здравеопазване, образование и социална сигурност. Купони за храна в “най-богатата” държава. Теория и идеология на социалната поляризация.
3.	Социална политика в СОЦИАЛНА държава. Защитни мрежи за „социално слаби”, за имигранти, за деца и възрастни, за инвалиди и болни, за майчинство и млади семейства, за специалисти от рискови региони. Германски модел (Лудвиг Ерхард). Скандинавски модел. Социалистически модел. Активна демографска и семейна политика. Теория и идеология на „всеобщото благоденствие”.
4.	Обществена УСТОЙЧИВОСТ и РАЗВИТИЕ: социалната политика като механизъм и фактор за социална кохезия, държавна ефективност и обществено развитие. Преразпределение към бедни, изолирани, имигранти, отказващи културна и национална интеграция. Подтискане на асоциален потенциал, приобщаване, социализиране.
5.	Обществена КРИЗА и РЕГРЕС: социалната политика като механизъм и фактор за усилване на социалната поляризираност, увеличаване мащаба на етнически и религиозни гета, сегрегиране на специфични общности, усилващи тенденции към дезинтеграция и агресия спрямо обществения ред и държавата.
6.	КОЙ прави социалната политика? Институционална и субектна структура. Държавни и общински власти. Граждански публични институции. Трети и Четвърти сектор. Обществени и частни медии. Корпорации. Социални инвестиции: идеология и култура, синхрон между субектите, обществена стратегия, социална и обществена ефективност.
7.	ЗА КОГО се прави социалната политика? Социално слаби, бедни, изключени, малограмотни, асоциални, в заучена безпомощност. Нуждаещи се от подкрепа за адаптиране, модернизиране, реализация, производителност, творчество. Малцинства и национално ядро. Семейство и регионални общности. Търсещи идентичност и интеграция. Изпадащи в прими-тивност и изпреварващи при модернизация.
8.	КАК се прави социалната политика? В тесен смисъл: социално подпомагане и благотворителност, социално осигуряване и обезщетяване, социален маркетинг, интегриране на гето общности, удържане в малък мащаб на общностите в абсолютна бедност и неграмотност. Специализирани ведомства и институции, административен капацитет, финансови ресурси.
9.	КАК се прави социалната политика? В широк смисъл: регулиране на социалната структура, социално и обществено инженерство, балансиране на стратификационния профил на обществото, стимулиране на средната класа и интелигенцията. Удържане на емиграцията, образованата и трудово-производителната. Държавна стратегия и синхрон между множество политики. Национална доктрина.
10.	ДАНЪЧНАТА политика като социална политика. Преки и косвени данъци. Увеличаване и намаляване тежестта за бедните, отделно за богатите, отделно за средната класа, отделно за интелигенцията. Плосък данък, като дясна политика, от лява партия. Социален ефект от пропорпорционална скала на ДОД, неблагаем минимум, максимална ставка, стръмност и зони на нарастване.
11.	ЖИЗНЕН и СОЦИАЛЕН минимум. Като социологически системен проблем. Като статистически индекси и методики за изчисляване. Като философия на либералната или социалната държава. Специфика на социалната политика към общности под жизнения минимум. Специфика на социалната политика към общности под социалния минимум и в зоната на благоденствие над социалния минимум.
12.	ДЕМОГРАФСКА и СЕМЕЙНА политика. Оптимално количество на населението, основни демографски индекси. Проблемът за качеството на населението, структури по образование, здраве, семеен и родителски статус, професия и трудов статус. Динамика на малцинствата и устойчивост на нацията. Дългосрочно прогнозиране и социална политика.
13.	ЕТНО-РЕЛИГИОЗНА структура на населението. Специфична социална политика към малцинства и рискови диаспори. Социална политика към ядрото на нацията. Диференциран подход в рамката на единна социална политика. Съвременно идеологизиране на социалната политика в дилемата „мултикултурализъм и толерантност срещу патриотизъм и национализъм”.
14.	ОБРАЗОВАНИЕ и ПРОФЕСИОНАЛНА структура. Социална политика чрез образователната система и системата за професионална подготовка и квалифициране. Достъп до образование – в начално и основно образование, в професионално, средно общо и специално професионално образование. Достъп до висше образование и експертна квалификация. Качество на образованието. Синхрон между образование, пазар на труда, модернизация на държавата, стабилност на нацията.
15.	ЗДРАВНА система. Социална политика към здравето на нацията и трудовия ресурс. Комплексен подход към здравето. Public Health. Зависимостта между здраве и обществено развитие. Преосмисляне в новата технологично-комуникационна среда, сред масовите миграционно вълни, при преплитането на трудно съвместими култури и традиции, пред риска от екологичен срив, след десетилетия с култивиране на разхитителни потребителски и хедонистични модели.
	*** * ***
16.	СОЦИАЛЕН маркетинг (social marketing) - същност и обществено предназначение. “New Imperative for Public Health”. Обществено здраве в широк и социологически смисъл: социална връзка или изолация, идентичност или обърканост, принадлежност или самотност, интегрираност или отхвърленост, адаптивност или консерватизъм, активност или апатичност, производителност или потребителство, рационалност на представите и очакванията, адекватност на исканията и претенциите.
17.	„Социално ИНЖЕНЕРСТВО”: целенасочена промяна в субективността и поведението на социални групи и общности. СИ – произход на термина, смисъл на негативна идеологема. СИ – като хуманна мисия, социална емпатия, обществена солидарност, развитие на човешкия капитал в обществото и икономиката.
18.	Основна формула на социалния маркетинг. Въздействие за промяна на представи и нагласи, мотивации и усилия, навици и културни образци. Промяна в гражданските субекти, която закономерно се проявява в променено поведение, начин на действие и стил на живот. „Овластяване” и рационализиране, адаптиране и модернизиране, предпазване и съхраняване, интегриране и мотивиране.
19.	Промяна в субективната субектна нагласа (специфика по целеви групи и общности). Развиване на качества, способности, умения – подпрагови, „обикновени”, при дарби. Позитивиране и мотивиране. „Овластяване” при „заучена безпомощност”. Рационализиране, организационна култура и умения, делови нагласи. Контрол върху емоциите и спонтанността, умения в група и общност. Социализиране на индивидуализма – гражданско осъзнаване, съпричастност и емпатичност, мотивация за градивна социална активност.
20.	ЦЕЛЕВИ ОБЩНОСТИ на социален маркетинг: (1) социално-слаби хора и общности в безпомощност – здравна, културна, социална, стигматизирани, отхвърлени (помощ и грижа, интегриране и защита, овластяване); (2) хора и общности в криза (подпомагане, защита, позитивиране); (3) хора и общности в риск – след житейски катастрофи или в специфични ситуации ситуации и житейски фази, поради вредни навици и традиции (информиране, осмисляне, мотивиране, активиране)
21.	ЦЕЛЕВИ ОБЩНОСТИ на социален маркетинг: (4) застрашени при „шокова” обществена промяна – хора в нужда от адаптация, от преживяване стреса и страха от прекъснати съдби и кариери, от пропадане в статус или звездно издигане към елитите; (5) емигрантски вълни – подготовка за емигриране, адаптиране на завръщащи се; (6) интеграция, подкрепа и обгрижване на таланти – това са хора със специални нужди и с изключителна обществена значимост; (7) хора и общности пред нови възможности (осмисляне, адаптиране, научаване, модернизиране).
22.	КАМПАНИИ на социален маркетинг. Мисия и цели. Целева група и програма. Планиране и организация. Контрол и оценка на постигнатото. Продължение и разпространение. Ролята на медиите. Доброволчество и гражданска активност. Професионално обезпечаване. Удовлетвореност от участие или „прегаряне”.
23.	БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ и социален маркетинг: разлика в подхода, смисъла, средствата, в практическия резултат и продължаващото действие. Даряване или активиране. Милост или мотивиране. Депресиране или окриляване. Изолиране или включване. Received or perceived support model. Злоупотреба чрез благотворителност. Възпитателен и мотивационен ефект от доброволчески акции и граждански мероприятия, от образователни и здравни дей-ности.
24.	“Cause Related Marketing”: съчетаване на частен с обществен интерес (no business-as-usual). Фирмени инициативи – търговски маркетинг, съчетан със социални инвестиции и благотворителност. Проява на корпоративна „обществена отговорност”, културна и хуманна кауза, обществена мисия. Социализиран бизнес в социализирана икономика, „приобщаващ растеж” (Стратегия на ЕС: „Европа 2020”). Съчетаване между егоистичен интерес и обществена полза. Бизнес култура на гражданско съдействие и социални инвестиции.
25.	Социални инвестиции. По отделните елементи на човешкия капитал (виж социологическата структура на ЧК, в 3 групи по 3 елемента). Проблемът за интегрираността и аутсайдерството. Проблемът за активната идентичност и отчуждението. Проблемът за производителната ефективност и недостигът на жизнени ресурси. Двете нови класи: „на излишните” и „на лентяите”: може ли социалният маркетинг да намалява тяхната маса в обществото?

     МЕТОДИКА на изпита

     По два въпроса от конспекта, устно или писмено по желание на студента.
     Отчита се цялостната работа и изява на студента, степента му на ангажираност в учебните занятия, присъствието и активността, самостоятелната работа с изпращаните материали.

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)

ДИМОВА, Душка. Социална политика. Държавна, общинска, фирмена. Изд. „Тракия”, С.,
     2000. Стр. 346.

СВИТЪК с графики, таблици, текстове. Част 1. Съставител Михаил МИРЧЕВ, 2015.

СХЕМА „Социална ПОЛИТИКА”. Автор Михаил МИРЧЕВ, 2015

СХЕМА „Социален маркетинг чрез социални КАМПАНИИ”. Автор Михаил МИРЧЕВ, 2015

КЛАЙН, Нейоми. Възходът на капитализма на бедствията. Шоковата доктрина. В
     Текстове 2. Покана за социология. 2-ро доп. и прер. издание. Изд. „М-8-М”, С, 2011,
     стр. 783-798.

KOTLER, Philip and Eduardo L. Roberto. (1989) Social Marketing. Strategies for Changing
     Public Behavior. “The Free Press, Macmillan, Inc.”, New York, 1989. Pp. 401.

ROTRIGUES-GARSIA, Rosalia and GOLDMAN, Ann (ed.). The Health Development Link. Pan
     American Health Organization, 1994. Pp. 188.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство
     на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. ИК “М-8-М”, С., 2009.
     Стр. 544. (допълнителен източник за този изпит)
     / социологическа структура на човешкия капитал:
www.assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_13_glava.pdf /
     / предметен показалец на книгата:
www.assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_13_glava.pdf /

MIRCHEV, Mihail. (2007). Youth in the Context of Radical Social Transformation. In: A
     Diverse Generation. The Young People of Bulgaria at the Threshold of Europe. Unidea UniCredit
     Fiundation, Ed. “Pearson Paravia Bruno Mondadori S.p.A.”, Milano, Italy, 2007. Pp. 25-126.

ПЕТКОВ, Кръстьо. Европейска социална политика. Сравнителни социологически
     анализи. Ун. изд. „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2008. Стр. 317.

СМИРНОВ, С. Н. и СИДОРИНА, Т. Ю. Социальная политика. Изд. „ГУ ВШЭ”, Москва, 2004.
     Стр. 432.

MANOFF, Richard K. (1985) Social Marketing. New Imperative for Public Health. “Praeger”,
     New York, 1985.

Обратно към началото