УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Сп. "Политология", 4 курс
Учебна дисциплина:
НАЦИЯ И ЕТНОС
Въпросник за изпит: 24 януари 2020, 12 часа, зала 2121
06 феврури 2020, 15 часа, зала 2121
Преподаватели: Проф. д.с.н. Михаил Мирчев, гл. ас. Иван Винаров
Учебна година: Октомври 2019 - Януари 2020
Основни ТЕРМИНОЛОГИЧНИ разграничения,
МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ подходи и ТЕОРЕТИЧНИ акценти
1.
| „НАЦИЯ И ЕТНОС” в три перспективи и преплитането на ТРИ проблема.
- Песпективата и проблемът за СУБСТАНЦИЯТА: раса, ген, кръв, родство; културна традиция и обща съдба; общ език, писменост и смислови ядра.
- Песпективата и проблемът за ДЪРЖАВНОСТТА: своя държавност, героическо минало, независимост и свобода, историческо пулсиране на силата и значимостта.
- Песпективата и проблемът за ГЕОГРАФИЯТА: своята земя, Родината, етно-народностна и държавна територия, историческо пулсиране на границите и обхвата.
ЕТНИЧЕСКА група/общност. Днешните цивилизационни вариации – от архаична племенна примитивност на малцинства до „езически” ритуали сред мнозинството, вярвания и общностна връзка сред модерни социални прослойки и общности.
ЕТНО-ЦЕНТРИЗЪМ и ТРАЙБЪЛИЗЪМ. Трайбълизмът като елемент на американската неолиберална Глобализация – отнесен към имперските периферии, и към вътрешните маргинални малцинства. Етноцентризмът като Анти-Глобализация – обръщане и връщане към идеи за „чиста раса”, традиционни ритуали, към кръвно-родовият принцип за национална идентичност.
НАРОДНОСТ и НАЦИЯ. Историческа традиция с държавност. Общо държавен език, писменост, литература, официализирана култура и идентичност. Високоорганизирано общество, с уседнали и териториално традиционни общности, интегрирано население с историческо самосъзнание и ценности.
|
2.
| ВЪЗНИКВАНЕ на нациите през „модерната” епоха – на индустриалните и урбанизираните общества, на капитализма и социализма.
Специфики на национализма от XIX, XX и XXI векове.
Американската неолиберална Глобализация срещу националната държава, националната идентичност, държавният суверенитет, родовото семейство и поколенческата културна приемственост.
След 25 години Глобализация обратна вълна към държавен суверенитетът, патриотизъм и национализъм, към проблема за националния интерес и расово-генетичното ядро на нацията. Всичко това в полето на Алтер-Глобализацията.
- Проблемът за националната идентичност: Опити за затваряне и капсулиране, въпреки „отворените днешни общества” – отворени икономически и финансово, културно и медийно, като мобилност на хората и работната сила.
|
3.
| Типология на НАЦИОНАЛИЗМИТЕ. Теоретични и концептуални вариации.
ПРИМОРДИАЛИЗЪМ. МОДЕРНИЗЪМ. ПОСТМОДЕРНИЗЪМ.
Атрибути на етнична общност (по Антъни Смит).
Териториално-географски. Етническо-расови. Народностно-исторически национализъм.
Икономическо-държавни. Политическо-мобилизационни. Завоевателно-асимилационни.
Интеграционни или антиколониални. Патриотични или сепаратистки. Иредентистки.
Системообразуващ или периферен национализъм.
- Проблемът за органичността на съвременните народи и нации, и съответно за рисковете от расовото и културното смесването и вплитане – в процеса на днешното масово преселение.
- Проблемът на генетичната жизненост и културната идентичност. Проблемът за семейството и родителството, за половете и възпитанието. Проблемът за поколенческата приемственост.
|
4.
| ТРАНСидеологията и завършване на неолибералния глобален проект
за Нов световен ред в нова човешка епоха. „New Age”.
Транс-сексуалност, транс-джендъризъм. „Истанбулска конвенция” на Съвета на Европа – като законов и управленски инструмент. Реакцията срещу нея. Ролята на България.
Трансхуманизъм и Точката на сингуларност, 2045 г. Нанотехнологиите и човешкото физическо безсмъртие. Чипирането на хората и вплитането на изкуствения интелект. Политически глобални проекции на тези процеси.
ТРАНСнационализмът като претенция за глобален обхват. Мултикултурна неолиберална космополитна транснация. Технологична технократична меритократична транснация.
Расово-религиозна ТРАНСНАЦИЯ. Амбиции и стратегии за транснации на евреите, на арабите, на турците, на славяните, на англосаксонците.
ТРАНСнационализмът в съвременната ера на „Сблъсъкът между Цивилизациите” – от нова Студена война, през Цветите революции към нова Световна война. Преселението на арабско-негърските народи към бяла Европа.
|
5.
| Политическата проблематика по методологическата ос
„ЕТНОС – НАРОДНОСТ – НАЦИЯ, ЯДРО НА НАЦИЯ – МАЛЦИНСТВО – ДИАСПОРА”
Генерализиране на „етнос – етно – етническо”. Подхлъзване към опростено и манипулирано мислене. Политическо и теоретично неглижиране на „нация – национално – националистическо”. Размиване и обезсмисляне на „народ – народност – народностно”.
Негативизиране на „нация – национално”. Екстремен негативизъм към „националистично – национализъм” – със стигматизиращо препарщане към и отъждествяване със „фашистко – нацистко – расистко”.
Скриване и обезсмисляне на „народност – народностна традиция – културен народностен облик”. Като междинен онтологичен, ценностно-идеологизиран и политически-реформистки феномен. Неудобен за елитаристкия и анти-класовия мисловен мейнстрийм на Глобализацията.
„Малцинство” като статистико-демографско, граждански-културен и активистко-политически термин – и като понятие в конфликтни междудържавни отношения.
Малцинството като диаспора – като политически инструмент за чужд националистичен реваншизъм, за имперска стратегия, за религиозна и културна, икономическа и властова интервенция в съседна държава.
|
6.
| Феноменът ИДЕНТИЧНОСТ. Множественост и многоетажност на идентичноста.
Многостранна и разностранна идентичност – на личност и гражданин, на група и общност, на народност и нация, на религиозна и традиционна общност.
Кой-какъв-чии-защо съм Аз? Психо-тестове за самооценка и самоосмисляне.
Идентичност в мулти-културна среда, при би- и три-лингвисти, децата в смесени бракове.
Идентичност по принадлежност към Ние-Моите-Нашите. Принадежност – етническа и народностна, национална и държавна, религиозна и културна, традиционна и празнично-ритуална.
Интериоризиране на социалното. Чувство за общностна принадлежност. Ангажираност и отговорност, моралност и съвест, самопожертвувателност и мисия за Своите.
Органично и механично съчетаване на идентичности. Консерватизъм и модернизация. Общностно-колективистична и индивидуално-мобилна. Природно-генетична и социално-културна. Като обективна предопределеност и като личен субективен избор и смяна.
Йерархия между идентичностите – доминираща идентичност.
Кое е най-важното и определящото за Мен си? На кое държа в себе си най-много? С какво не трябва да правя компромиси, за да „остана себе си”?
| 7.
|
СОЦИАЛЕН ХАРАКТЕР на различните етно-малцинствени и народно-национални общности.
По Ерих Фром, Теодор Рийзмън, Серж Московичи, Марко Семов и др. „народопсихолози”.
Еднакви природни и обществени, религиозни и културни, държавни и икономически условия, обща историческа биография – интериоризиране в типичен социален характер, особена народопсихология, светоглед и ценностен облик, темперамент и социален активизъм.
Споделена историческа съдба – интериоризирана в специфични културни кодове и архетипове, цивилизационно самочувствие или комплексираност, героичен епос и символика.
Интровертност и консерватизъм или екстровертност и пластичност при смесване, в мултикултурни общества.
Чувство за родова и генетична, социална и културна принадлежност – проявяващи се като „органична и/или механична солидарност”, Като лоялност и съвест към своите, или като закрепостеност към своите, дори при злоупотреба от тях.
- Учебна анкета: обобщаващи оценки за етно-народностни общности. Комплексна по 7 и повече характеристики. Чрез 11-мерна оценъчна скала: 5-1, 0, 1-5. Комплексен профил на всяка отделна общност. Съпоставителен анализ между общностите.
| 8.
|
СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ. Социална близост, далечност или враждебност.
Толерантни или конфликтни отношения между националното мнозинство и малцинствата, между различните религиозни и народностни общности, между образователните страти, професионалните съсловия и социалните класи.
Културна и битова, ценностна и поведенческа, политическа и идейна съвместимост или несъвместимост.
Толерантност или враждебност. Солидарност или дискриминация. Съвместност или ксенофобия. Взаимно адаптиране или сепаратизъм. Взаимно уважение или стигматизиране.
- Скала на Богардус: кумулативна, за измерване на социална дистанция и граници на взаимната толерантност и готовност за смесване.
- Как и защо една обща песен може да се присвои от различните балкански народи с диаметрално различни текст, звучене и символика? Защото сме еднакви и се правим на различни? Или защото сме принципно различни, но се вплитаме в единна макро-общност? Виж филма: Адела Пеева. „Чия е тази песен?” (чрез интернет)
| 9.
|
ЕТНИЗИРАНЕ на основни СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ – ключови за държавата и обществото.
Използване за изборни компромати. Политическо мобилизиране. Партийна злоупотреба.
Специфичен етно-народностен и малцинствен профил в полето на:
- обедняване и бедност, деградиращи процеси в зоната на бедността, гето-изолиране, …
- труд в сив и черен сектор, при несигурни условия, застрашаващ здравето, изтощаващ психиката, водещ към бедност и лумпенизиране, …
- феодално крепостничество, „либерални” форми на робство, трафик на хора, …
- влошеното здраве, скъсен живот в добро здраве, детска и социална смъртност, …
- инвалидност, ниска трудоспособност, социално изолиране поради здравен статус, …
- неграмотност и малограмотност, функционална неграмотност и гражданска безпомощност, враждебност спрямо „обществото и хората на знанието”, …
- изоставени и занемарени деца, експлоатация и злоупотреба с деца, …
- насилие над жени в общността, криминални практики, робски практики, …
- самостигматизиране като „социално слаби” за да се злоупотребява с обществени фондове за подпомагане и осигуряване, с критери за ползване на подпомагане, …
- изоставени и безпомощни възрастни и стари хора, специфични социални услуги и благотворителност, …
- криминалност и девиация, медиаторство, помощ при реадаптация и ресоциализиране
Специфични държавни социални политики. Етно-народностен профил на ефективните държавни политики. Колизията между единство и диференцираност в социалните политики.
| 10.
| Типология на МАЛЦИНСТВАТА – доминираща култура на вграждане или враждебност?
Доколко НИЕ сме сред-отстрани-срещу МНОзинството?
Култура на мобилност и вграждане.
Съхраняване на идентичност – в общия процес на акомодация и акултурация. Културна пластичност, множествена и отворена идентичност. Стратегия към адаптиране и интегриране. Търсене на свои конкурентни предимства сред други и нови макрообщности.
Култура на предпазливост и недоверие.
Маргинално позициониране. Функционално адаптиране, механично интегриране. Но с ревностно отстояване на своята си културна, религиозна, традиционна, битово-обредна и празнична традиция и „различност”. Консервативност, нежелание за акултуриране, страх от асимилиране, отчужденост спрямо мнозинството и държавата му.
Култура на социална и политическа жертва – и после на враждебност и реваншизъм.
Самосегрегиране, с притаена или открита враждебност. Вменяване у мнозинството на културен империализъм и дискриминиране. Търсене на друга и алтернативна Майка-Родина.
Политическа диаспора. С потенциал за анти-държавна активност, дискриминиране на мнозинството, ерозиране на културната идентичност на мнозинството и националната държава.
| 11.
| The MELTING POT. Вплитане на различни културни и цивилизационни общности в единно хармонизирано цяло.
Метафора от 1780 – САЩ. Проблемът за постигане на социална връзка, чувство за принадлежност и обща културна рамка при „нациите от малцинства” – с много различни до степен на несъвместимост културни и религиозни, традиционни и расово-генетични общности.
Може ли и как при мултиетническа мозайка сред населението да се постигне сплотено „мултиетническо общество”?
Формите и опитът на мултиетнически държави и нации: Израел – 1908, 1947; XV, XVII, XX век – Русия и Съветски съюз; Мексико и Канада; Римска и Британска империи; Френска империя; Нацистки колониализъм.
Културен колониализъм. На неолибералната глобализация. Единна световна религия и космополитна общност. Арабско-мюсюлманско-ислямистки. Сблъсък в епохата на радикализиране.
Интегриране и вплитане чрез храна и битови форми, чрез език и изкуство, поведенчески стереотипи, общи законови норми и ограничения, градоустройство, ...
Miscegenation – смесване и интегриране чрез смесени бракове и раждаемост. Ограничаващо или стимулиращо законодателство, политика, обществено мнение.
Расова, религиозна и културна търпимост, толерантност, смесване.
| 12.
| АСИМИЛИРАНЕ или АКУЛТУРИРАНЕ?
Зависи от хората. Зависи от приемащия народ и държавата му?
Дилема в епохата на „смесването” – под напора на новото „преселение на народите” към Европа.
Заплаха в епохата на „смесването” – като демографски и културен инструмент в „хибридната война”, срещу Европа и християнството.
Догма и управленски принцип в „епохата на мултикултурализма”, в глобализираните „отворени общества”.
Асимилиране. Едно-посочно? Чрез стимули и натиск, задължения и насилие, дискриминиране при отказ от адаптиране и интегриране. Чрез езикови и културни форми, икономически и финансови, административни и статусни, религиозни и ритуални форми.
Маргинализиране, сегрегиране, етно-религиозни анклави, малцинствени гета – при неспособност, нежелание или отказ от асимилиране.
Обратна дискриминация – към мнозинството, към приемащата народност и нация, към „нормалния бял мъж”.
Акултуриране. Едно-посочно или много-странно? Приобщаване към по-висша култура, ускорена и мотивирана самоинтеграция. Мултирасово вплитане и взаимно въздействие. Културен плурализъм и толерантност.
Граждански права на „различните”. Би-културализъм и мулти-културализъм.
| 13.
| НЕОСМАНИЗМЪТ и ПАНТЮРКИЗМЪТ като благо или заплаха за България.
Инвазия на исляма към-сред-срещу християнска Европа.
Като исторически реваншизъм, срещу европейски и християнски колонизатори.
Като класова борба на бедния Юг и Изток срещу богатия Север и Запад.
Като „война за водата” – мигриране от бедни, пустинни, безводни зони към цветущата природа на Балканите и Европа.
Като организирана, подготвена, финансирана „хибридна война” срещу Европа и Християнството.
Стратегията за Велика Турция (Туран) – на Балканите, в Близкия Изток, Южна Централна Азия. Имперски обхват, влияние и господство върху страните и териториите на бившата Османска империя. Стратегиите: „Зелен Диамант”, „Мюсюлманска дъга”, „Зелени Балкани”, „Стратегическа дълбочина”, „Външните турци”, „Една религия – една нация”, „Туран – туранизъм”, …
ДПС-Доган като „мека сила” в стратегията за ислямизиране на България и неоосманизъм.
ДОСТ-Местан и НПСД-Дал като „твърда сила” в стратегията за ислямизиране и неоосманизъм.
Радикализиране на исляма в България. Джамии, религиозно обучение, имами, финансиране, …
Де-секуларизиране на населението в България, религиозен фундаментализъм, …
Ислямът като политическа сила - цивилизационно връщане между 2 и 14 века назад.
| 14.
| Изследователски бази-данни за ЕТНО-МАЛЦИНСТВЕНА СТРУКТУРА на населението, за РЕЛИГИОЗНА, КУЛТУРНА, ПОЛИТИЧЕСКА и МИГРАЦИОННА структура на населението.
Статистико-демографска, емпирично-социологическа, културологично-антропологична, историко-археологична, генетична-расова-по произход информация.
Европейски и световни сравнителни изследвания. Модулни. Тематични.
E.S.S. EuroBarometar. … Световни индекси.
MetaPols. …
BigData. Налични .dat файлове с данни от отделни изследвания. Обработка чрез SPSS, …
Различни или съвпадащи методология и методики. Динамични редове.
Правила и основания за съпоставка на данни от различни изследвания.
| 15.
| СХЕМИ на видовете отношения между етно-малцинствени и
народностно-национални общности.
Вариант А: Социална кохезия, културна съвместимост и вплитане, инкорпориране
Вариант Б: Все още доминираща социална кохезия, но с културна автономност на малцинства
Вариант В: Има ядро на социална кохезия, но със серегирано малцинство/ва. Склонно/ни към враждебност и политическо радикализиране.
Гражданска статистика за обективната етно-народностна принадлежност.
Изкривяване в Националните преброявания – поради субективен индикатор за самооценка.
Надеждност на социологическите изследвания – при представителна извадка и достоверност.
Експертна оценка по косвени данни.
Динамика на пропорцията „национално ядро – малцинства” в Българската нация, в перспективата 2017–2060 година. Нарастване на критичната маса на малцинствата.
Проблемът за мащаба – при провокиране и разгръщане на сепаратистки нагласи и политики.
|
16.
|
Случаят „Испания-Каталуния”.
Нации и етно-религиозни общности в Кралство Испания. История и съвременност.
Как се удържа една такава полицентрична нация и държава в Южна Европа? В Северна Америка? В Русия и Евразия?
Амбицията, действията, шансовете за държавно отделяне на Независима Република Каталуния?
Културната идентичност или икономическата рационалност са по-силни за това съдбоносно решение?
Рискът от „ефект на доминото” в Европа и Европейски съюз?
|
17.
|
Случаят „Западни Балкани”.
Етно-народностна и културно-религиозна мозайка в страните от Западните Балкани.
Интересите, залозите и играта на „великите сили” от Запада и Изтока в страните и сред народите на Западните Балкани.
Доктрините: „Ислямска дъга”, „Зелен диамант”, „Стратегическа дълбочина”.
Българските диаспори в страните и сред народите от Западните Балкани.
|
18.
|
Случаят „Република Македония”.
Етнизиране на географско наименование. Основа за политически претенции и иредентизъм.
Има ли нация „македонци”? История на формиране. Деликатни отношения съседните страни.
Договор от Преспа, между Гърция и Македония, Юни 2018. Новото име „Северна Македония”. Референдум и ратифициране. Правителствена и властова криза в Гърция, Януари 2019.
Подводните камъни за да успее: името, малцинствата, историята, НАТО-ЕС.
Договор между България и Македония. Ратифициран през Януари 2018. Шансове за успех? Реална равнопоставеност? Отново жест за нормализиране на отношенията.
|
19.
|
ЕЗИК и нация в национална държава.
ЕЗИК и малцинства – културна автономия или самосегрегиране.
Езикът като културна субстанция, историческа съдба, архетипна идентичност, степен на цивилизационна развитост.
Езикът като функционална грамотност, гражданска принадлежност, уважение към институциите и публичните норми.
Езикът като политически инструмент, като медиен манипулативен инсдтрумент, като магически думи в изборна ситуация, като средство за политическа мобилизация и демонстрация.
Езикът като насоченост към бъдещето и модернизацията, или като завързаност за миналото и примитивността.
Езикът в логиката на ГЛОБализацията, на АЛТЕРглобализацията, на ГЛОКАЛизацията. В дилематга чежду КОСМОполитизъм и ТРАЙБЪЛизъм.
|
20.
|
„Диалог на/между РЕЛИГИИТЕ“ в колизиите от първите 3 десетилетия на XXI век.
Взаимна допустимост. Между с,тини и шиити. Ролята на „Хамас“ и Иран.
Унитарни християни, обединяване на християнството. Преодоляване на историческото разделяне и взаимна схизма, враждебност.
Икуменизъм. Под доминацията на Папата, Ватикана, Католицизма. Или на евангелизма и юдохристиянството.
Мюсюлманско обединяване на религиите. Според философията и усилията на Фехтолах Гюллен. Не можа да стане в Турция и от Турция към съседните народи и държави.
Единна световна религия. Под доминацията на Европа, ционистите, юдохристияните. Ролята на фигури като Steve Bannon. „Юдо-християнската епоха на морала“ (Джордж Оруел, 1939)
Антагонизъм (взаимно отрицание и радикализъм) между евангелистката любов и джаафаритската омраза, между култа към живота и към смъртта.
|
21.
|
Обобщение за връзката между и прехода от ИДЕОЛОГИЯ към РЕАЛНОСТИ.
Реалните социални и обществени феномени в резултат от политика и държавна дейност въз основа на съответните идеологически постановки, подходи, мейнстриим.
От ГЛОБАЛизация към МИГРация, смесване между народите и расите, вкл. при цивилизационна несъвместимост и алтернативност. Води до семеен и демографски колапс – и на изнасящите народни маси, и на приемащите народи и култури.
От МУЛТИкултурализъм и утопията за Melting Pot към ДЕНАЦИОНАЛИЗИРАНЕ, дестабилизиране на държавите, рязка криминализация, дискриминация и расизъм спрямо приемащите народи, социални фактори за възраждане и радикализиране на европейски неофашизъм и расизъм, към ксенофобия и нацизъм.
От ИНДИВИДуализъм към социално ФРАГМЕНТИРАНЕ и атомизиране, към ГЛОКАЛизиране като контрареакцията на „либералния фашизъм“ и „отвореното общество“ на ГЛОБАЛизацията от 90-те години до сега.
От КОНСУМЕРИЗЪМ към ПАРАДОКСАЛНО ЩАСТИЕ, зависимост от кредитните карти, фетишизиране на брандове и снобска вещомания, повишен невротизъм при богатите и заможните, но и при бедните и неплатежоспособните.
От модусът „да БЪДА“ и „свободата ЗА“ към модусът „да ИМАМ“ и радикализиране на „свободата ОТ“.
|
ЗАКОНОВО регламентиране и РЕГУЛИРАНЕ на „нация и етнос”
в унитарна едно национална европейска държава
22.
| Рамкова конвенция за ЗАЩИТА на НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА. (1995, България 1999)
Съвет на Европа. България е задължена, за да стане член на СЕ, преди да е член на ЕС.
И досега не е ратифицирана от европейски страни като Франция, Белгия, Гърция! Защо?
Въвежда се „национални малцинства” като термин. Заради колективните права ли?
Има се предвид „трансгранично сътрудничество”, „националните малцинства в техните си територи”. В каква „регионална” перспектива е това?
Прави връзка между идентичност на всяко лице – етническа, културна, езикова, религиозна – и въз основа на това е неговата принадлежност към „национално малцинство”. Какво изкривяване е това?
Декларирана е срещу политики и практики на асимилиране, въпреки волята на общността…
У нас са атакувани пред КС членовете 7, 8, 9, 10 и 11 – относно „правото на сдружаване”, за да се потвърди конституционния принцип „не етнически партии”.
Приложения. Съдебна практика. Комисия по дискриминация.
Проблемът за привилегиите на малцинствата чрез колективните им права.
Практика на обратна дискриминация, спрямо мнозинството, спрямо националното ядро.
Проблемът на националните интереси и националната сигурност. Национална доктрина.
| 23.
| ДЪБЛИНСКО СПОРАЗУМЕНИЕ за „бежанците”, за приемане, локация и заселването им.
„Регламент (ЕС) N 604/2013 на Европейски парламент и Съвета.”
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП. (LIBE)
Критерии и механизми за определяне коя Държава-членка се приема за компетентна да разглежда молби за защита. И да предоставя статус на бежанци, мигранти, …
Задължения да е приемат мигранти и бежанци. Квоти за приемане и заселване.
Отказ от Вишеградската четворка, и други. Заплаха за спиране на енрофондове, и други.
Ре-адмисия. Връщане в приемащата държава.
Рисковете за България и Гърция, Италия и Испания.
Премълчаваните промени от 2017 година. Ново квотно разпределение. Таван на приемане.
Постановление N 208/2016 за споразумения за интеграция на чужденци с предоставено право на защита – заселване/усядане в наши градове и села.
Отменено в края на 2016. Възстановено през 2017 – като Постановление N 144/19.7.2017
| 24.
| Закон за ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА. (България, 2002)
Отношенията им със светската унитарна държава на Република България.
Урежда правата, но и задълженията на вероизповеданията.
Правното положение на религиозните общности и техните институции.
Регистрирането им и организиране на дейността им.
Финансиране – самофинансиране, от държавата, от външни източници.
Недопустимост на ограничения или привилегии, основани на вероизповедание.
Не държавна намеса във вътрешната организация и културната им автономия на религиозните общности.
Право на вероизповедание. Традиционно вероизповедание в България.
Официален български език.
Регистрация на религиозни общности като юридически лица. Публичен регистър.
Имущество и финанси. Финансиране от чужбина.
Лечебни, социални и образователни дейности на вероизповеданията.
Държавен контрол върху вероизповеданията. Дирекция „Вероизповедания”.
Висш ислямски институт. Подготовка на имами. Проект от 2012, „Малинова долина”, София.
ДИАНЕТ – дейност в България. БХК – религиозните свободи в България.
Религиозни секти. Протестантски. Влияние сред циганските общности и гета.
Либерален режим за регистриране на Църкви в България. Вече над 100 регистрирани „църкви”. Без отсяващи изисквания: например, за минимум брой вярващи… (по аналог с партиите)
| 25.
| Закон за ИСЛЯМА, ислямските ОБЩНОСТИ и културната им АВТОНОМИЯ, Австрия. (2015)
Федерален закон за външните правоотношения на ислямските религиозни общности.
Признатите религиозни общности са юридически лица на публичното право.
Имат свобода на вероизповеданието и публично да практикуват своята религия.
Право на сдружаване – до културна автономия. Но без политически форми и активност.
Религиозните общности като културни общности. Културна автономия.
Религиозна грижа в специални учреждения – армия, под стража, обществени болници, др. под.
Хранене, празници, гробища, обозначения, длъжностни лица.
Ислямска религиозна общност.
Алевитска религиозна общност.
Взаимодействие между религиозните общности и държавата.
Федерален канцлер. Теологично обучение във Виенския университет.
Специализирани университетски професори и доценти. Имами. Официален език.
Финансиране на дейностите. Финансиране от чужбина.
|
Национална ИДЕНТИЧНОСТ и травматичният процес
на ИНТЕГРАЦИЯ и ДЕЗинтегриране на основните етно-малцинствени,
религиозни и исторически общности в България – от XIX до XX век.
Проблематиката „ЕТНОС – НАРОДНОСТ – НАЦИЯ – ДИАСПОРА” в този исторически и политически ракурс
/тези въпроси по МИХАЙЛОВ, Стоян. Възрожденският процес … С., 2017/
26.
| ИЗСЕЛВАНИЯ на българи от и към България, ТУРСКИ ИЗСЕЛВАНИЯ.
Изселвания на българи през XIV-XIX век. Към Влашко, Молдова и Южна Русия, Трансилвания и Унгария, Австрия и Сърбия. Само след 1813 и 1830 год. – над 350 000 души.
Българско малцинство в Турция, в Одрински вилает и Цариград.
Бежанци от Македония и Тракия към България (1913).
Турско изселване по време на Освобождението, в края на XIX век, през 1950/51, през 1969/78.
Спогодби с Турция, но прекъсване на изселването.
/Ст.М. Възрожденският процес…, с. 63-71, 64, 242, 271-272/
Изселванията като граждански процес или политически инструмент – при различните обществени модели и политически режими след Освобождението.
Турция поддържа изселническа психоза като кървяща рана.
Проекции към днешната ситуация – вече в ракурса на така нар. „хибридна война”, като самозащита на българската нация и стабилността на държавата.
| 27.
| ПРЕИМЕНУВАНИЯ на ислямизирани българи, на БЪЛГАРСКИ ТУРЦИ в България.
Желание за възстановяване на имената след Освобождението. Но възпиращо условие за отказ от исляма.
Промяна на имената пред Балканската война. 200 000 д. българо-мохамедани.
Възстановяване на българските имена в Родопите – 50-те до 1961 г. В края на 60-те до 1972. Преименуване през 1975/76.
Масово кампанийно преименуване през 1984/85 г.
/Ст.М. Възрожденският процес…, с. 73-91, 96-97, 91-96, 97, 270-271, 243-245/
Преименуването като приобщаване към културните кодове на нацията.
Като форма на акултуриране. Доброволност. Като връщане на идентичност.
Преименуването като силова политика за поколенческо приобщаване и
общостно асимилиране. Форми на принуда и насилие. Като промяна на идентичност.
| 28.
| РЕЛИГИОЗНА принадлежност и НАЦИОНАЛНА принадлежност.
Отъждествяване на религиозната принадлежност с етно-малцинствената и с националната принадлежност.
Изкуствено идентифициране към малцинство и насилствено с диаспора.
Обективна принадлежност или субективен избор?
Лична и общностна принадлежност или политическо предписание?
Културна и традиционна самоидентичност или политическа мобилизация за сепаратистки цели?
Игнориране от историците на съдбата на ислямизираните българи.
/ Ст.М. Възрожденският процес…, с. 236, 99-106, 37, 45, 78, 239 /
Процеси и форми на ислямизиране сега в България. Сред циганите/ромите.
Процеси и форми на турцизиране сега в България. Щом „ислям” – значи „турчин”.
Турцизиране на „смесените райони”, на помаците.
| 29.
| МЮСЮЛМАНИТЕ в България. ПРОИЗХОД на ислямизираните български граждани.
Юруците: XVI век. Смесване на тюрки с номади. Неуседнали тюрки скотовъдци. 1 350 оджака с 34 000 пълнолетни мъже. Около 130 000 души. 20% са новопомохамеданчени и освободени роби.
Татари: три вълни от XIV и XV век. Около 100 000 души.
Черкези: от Русия, XIX век. Разселени по цялата страна.
Османска програма и механизъм за преселване и заселване.
ИСЛЯМИЗИРАНЕ. Основни ЦЕЛИ.
Най-масови и жестоки помохамеданчвания: 1515, 1666, 1720, 1789.
Мъченичество. Висарион Смолянски, св. Георги Нови Софийски.
Девширме, кръвен данък. Еничарски корпус, от XIV до XIX век, 140 000 души.
Данъчна политика за ислямизиране.
Поминъкът показва, че ислямизираните не са „турци”.
Езикът, празници и битови ритуали на българи, славяни, православни.
Топонимията на селища и местности.
Чудото на българското оцеляване при такава тотална система за асимилиране и при такава продължитеност на геноцида. И въпреки това прерастваме от народност в нация.
/ Ст.М. Възрожденският процес…, с. 41-45, 45-55, 55-61, …, /
Ислямизираните българи – „български турци”, „помаци”, „смолянски турци”, ...
Малцинствени протурски партии, все по-сепаратистки:
ДПС – 1990, НПСД – 2012, ДОСТ – 2016.
Опити за етно-малцинствена партия „Помак”.
Проблемът за етно-народностната идентичност и национално-държавната лоялност.
Обективна принадлежност и субективно самоопределяне.
Национално раздвояване и раздвоеност – Коя ни е истинската Родина?
| 30.
| „ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ПРОЦЕС” в България.
Смисъл на термина през последните 3 десетилетия.
Историческа аналогия с Възраждането от XIX век.
Независима българска църква. Епархии могат да се присъединяват към екзархията ни чрез плебисцит.
Българско училище до Освобождението. Килийни, взаимни и класни училища в 1 500 селища.
/ Ст.М. Възрожденският процес…, с. 15-39 /
Национално самосъзнание – в условията на Глобализация и Глокализация.
Приобщаване на етно-малцинствени и чужди народностни общности.
Предпазване от враждебна активност сред диаспори на чужди нации.
6-та колона в условията на гео-политическа нова „студена война” и активна „хибридна война” в Европа и срещу християнството, срещу православието.
| 31.
| ДРУЖБА „РОДИНА”, в Родопите, 1937.
„Родинско движение”.
/ Ст.М. Възрожденският процес…, с. 89, 117- , 277-281, 291-294, 295-309, 321-334/
Пример за действието на политиците срещу гражданите.
Пример за действието на партиите срещу националната държава.
Днес имаме „демократичен” аналог с формирането на ДПС като
привилегирована партия на Прехода.
| 32.
| ПОЛИТИКАТА КЪМ МЮСЮЛМАНИТЕ в България, общо и
конкретно спрямо ислямизираните българи.
Специфика, противоречивост, непоследователност –
в периодите на буржоазната държава 1878-1944 и
в периода на социалистическата държава 1944-1989 г.
/ Ст.М. Възрожденският процес…, с. 107-116, 193-202, 311-320/
| 33.
| ПОЛИТИКАТА ПО ЕТНО-НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС от гледище
на ТУРСКИЯ му аспект.
Ясна и категорична линия по националния въпрос – другите имат, ние нямаме.
Нужда от единна и цялостна политика по етно-малцинствените въпроси.
Липсващата национална доктрина за българската идентичност и съхраняването й.
Българският език като консолидиращ.
Говорене и четене на български език – културно и етно-народностно поляризиране.
/ Ст.М. Възрожденският процес…, с. 225-231, 15, 261- …/
Официален език, българският в публичните отношения.
„Майчин език” – битова автономия, общностна културна автономия, политическа спекулация.
Процесът на интегриране на етно-малцинства към българската нация.
„Възрожденският процес” като конкретна партийна инициатива и държавна политика.
Между полюсите на адаптирането и акултурирането или асимилирането и приобщаване чрез насилствени форми.
Днешна специфика при активната политика на неоОсманизъм от страна на Турция,
заедно с рисковете от масирана ислямистка вълна от „бежанци” и имигранти.
България като „приемаща стана”, и като „външна граница” на Европа.
Дъблинско споразумение: квоти за „бежанци”, съединяване на семейства, разселване, „помощи” за пребиваване, образоване, трудово включване, промяна на културни норми.
|
ОБЩО-СОЦИОЛОГИЧЕСКА МЕТОДОЛОГИЯ.
С какво да не бъркаме „етнически” групи и общности в обществото като цяло?
Системен хоризонт на …
/тези въпроси по МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика … С., 2009/
34.
| ЕТНО-НАРОДНОСТНИ общности в България.
Полярно образователно и културно разслояване – от средновековна неграмотност и примитивизъм до свръх-образованост и интелектуализираност, от хора за пред-земеделско общество до хора за информационното общество.
Полярни дистанции до степен на цивилизационна не-съвместимост – вътре в икономиката, образователната и здравеопазната системи, в политическите избори и административния ред на държавата като цяло.
Функционалната неграмотност и безпомощност сред институционална среда – като обществен феномен в специфичните етно-народностни измерения.
/М.М. Социална динамика …, с. 434-442/
| 35.
| Пропадане на СОЦИАЛНАТА ПИРАМИДА.
Динамиката на профилите по Кели – при българи-християни, български турци и цигани/роми.
За периода на Прехода от 1989 до 2003, и досега.
Едните обедняват – но без да се сриват до дъното на пирамидата.
Другите обедняват катастрофално – и се концентрират в дъното на пирамидата.
Масови измерения на социалната поляризираност – с жестоки профили
по етно-народностни групи и общности.
Специфика на социалните ПРОБЛЕМИ и политическите КОЛИЗИИ сред толкова различните общности.
/М.М. Социална динамика …, с. 442-450/
| 36.
| „ЕТНИЧЕСКИ” групи и общности.
Принципна отлика спрямо „народност, народ” и „нация, националности”.
Бедата при игнориране на специфичната им същност и битие в реалното общество.
Неправилно рангът на „етнически” се повишава. И изкуствено се привилегирова.
Неправилно рангът на „народност” и „нация” се понижава и се прави обратна дискриминация.
Нужда от диференцирана СР – съобразно характера на общността, с която се работи конкретно.
/М..М. Социална динамика …, с. 455-459/
| 37.
| Общностна градация в ТРИ ОСНОВНИ ЕТАЖИ на идентичността.
Три етажа на идентичността в обществото – етно-племенна,
За разлика от народностно-традиционна и национално-държавна.
Етническите групи и общности адаптират ли се към основната народност и ядрото на нацията, и така граждански интегрират ли се в обществото и държавата му?
Или остават изолирани и самоизолиращи се, сегрегирани и самосегрегиращи се?
/М.М. Социална динамика …, с. 459-461/
| 38.
| ОБЕКТИВНО ПОЗИЦИОНИРАНЕ в обществото и пред държавата.
Българите не са етнос, а са народ/народност, и освен това са ядро на нацията, както и граждански носител на историческата национална идентичност.
Турците в България не са етнос, са малцинство с културна своя традиция и религиозна идентичност, могат да бъдат използвани като диаспора на Труция – „външни турци”, съгласно тяхната Нео-Османска стратегия.
Езикът като същност на културната, историческата, био-социалната, държавническата идентичност. Официален държавен език, език в образованието, майчин език, език по време на избори.
Проблемът „истинската Родина” при малцинства, национални малцинства и диаспори.
/М.М. Социална динамика …, с. 462-470/
|
Форма на ИЗПИТ
Изпит по конспект – писмено се развиват две теми – два въпроса. После устно събеседване по тях с допълнителни уточняващи въпроси – за амбициозните студенти. Останалите се оценяват само по писмената им разработка.
Моля, за специално внимание върху схемите, онагледяващите материали и въпросниците, изпозвани в семинарните занятия.
За контакти: 02/ 443-55-54; mihailmirchev@yahoo.com; www.assa-m.com
Основна ЛИТЕРАТУРА
МИРЧЕВ, Михаил. www.assa-m.com / за моите студенти / социология / въпросници …
МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. „М-8-М”, София, 2009. Стр. 544.
МИХАЙЛОВ, Стоян. Възрожденският процес в България. Второ доп. изд-е. Изд. „М-8-М”, С., 2016. Стр. 344.
МИРЧЕВ, Михаил. Българският етнически модел ’1989-2017. Идеологема и реалност, утопия и антиутопия. В: Интердисциплинарни изследвания. Юбилеен сборник за проф. Георги Янков. УНСС, С., 2011, с. 97-128.
БЪЛГАРСКИЯТ ИСЛЯМ. Бариера или мост за реализацията? Българско дипломатическо дружество. С., 2018. Стр. 128. (Българският и балканският ислям, умереност или радикализация – с. 5-21, 53-67; Случаят Албания и Косово – 22-37, 68-81; Случаят Македония, вътрешна ислямска заплаха, външно радикализиране – с. 82-111; Ислямът в Турция – с. 112-128; Случаят Босна и Херцеговина – с. 38-52)
ЧУКОВ, Владимир. Израел между евангелистката любов и джаафаритската омраза. Виж в: Сборник от конференция на ВТУ, 2019, с-387-403.
ДАВУТОГЛУ, Ахмет. (2001) Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в международните отношения. Изд. „Изток-Запад”, С., 2015. Стр. 672.
ХОБСБОМ, Ерик. Нации и национализъм от 1780 до днес. Изд. „Обсидиан“, С., 1997. Стр. 245. (нацията като новост; популярният протонационализъм; в перспективата на държавното управление; апогеят на национализма; национализмът в края на XXвек)
КОНВЕНЦИЯ за националните малцинства;
ДЪБЛИНСКО споразумение;
Закон за ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА;
Закон за ИСЛЯМА, Австрия.
ЯНКОВ, Георги. Основни термини – нация, национална идентичност, национален характер, национално малцинство, патриотизъм, етнос, етническа група, ентографска група. УНСС, Том III, Политически науки, С., 2011.
Допълнителна ЛИТЕРАТУРА
ЯНКОВ, Георги. Нацията и националната идентичност в условията на Глобализацията. В: Политология. Държавна и публична власт. … С., 2001. Стр. …
ФИЛИПОВ, Димитър. Българската нация. Възходи и драми. Изд. „М-8-М”, С., 2000. Стр. 224.
НЕШЕВ, Кирил. Българският национализъм. Изд. „Филвест”, С., 1994. Стр. …
АНДЕРСЪН, Бенедикт. Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма. Изд. „Критика и хуманизъм”, С., 1998. Стр. 223.
СМИТ, Антъни. Националната идентичност. Изд. „Кралица Маб”, С., 2000. Стр. 296.
ЪРНЕСТ, Гелнър. Нации и национализъм. Изд. „Панорама”, С., 1999. Стр. 195.
ENCYCLIPEDIA of Nationalism. MOTYL, Alexander Rutgers University, USA.
БАКАЛОВА, Мария. Национализъм и външна политика. Изд. „Стратком”, С., 2013. Стр. 220.
ГАНДЕВ, Христо. От народност към нация. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1988. Стр. 105.
ГЮРОВ, Румен. Нация. Концептуално осмисляне. Studia Analytica, С., 2014.
НЕДЕЛЧЕВА, Таня и др. Етносоциологически студии. Изд. „ ”, С., 2007. Стр. 202.
ПРОДАНОВ, Васил. Българските национализми и Глобализацията. В: Българските национализми и европейската интеграция. Изд. „Христо Ботев”, С., 2006, с. 23-52.
МИРЧЕВ, Михаил. Вълната от „бежанци” през Балканите към центъра на Европа. Като цивилизационна заплаха и риск за България. В: Политологията пред глобалните и националните предизвикателства в началото на XXI век. УНСС, С., 2015, с. 169-194.
МИРЧЕВ, Михаил. Българският етнически модел. Социален и цивилизационен резултат. В: Българският етнически модел. Политическа митологема или проблемна реалност? Фондация „Човещина”, С., 2011, с. 206-240.
МИНКОВ, Игнат. Етноси и глобализационни общности. Етничните общности на България – в националната епоха и в процесите на глобализация. ИК „Тип-топ прес”, С., 2011. Стр. 436.
ПЕТРОВ, Любен. Неоосманизмът. Новата геополитическа доктрина на Република Турция. ИК „Световит”, С., 2015. Стр. 194.
СТАНИСЛАВ, Станилов. Новият османизъм и българите. Политически очерк. ПП „Атака”, С., 2012. Стр. 78.
ФАЛАЧИ, Ориана. Корените на омразата. Моята истина за Исляма. Изд. „Сиела”, С., 2015. Стр. 472.
ДРОНЗИНА, Татяна и Явор Райчев. Жените в „Ислямска държава”. Изд. „Военно”, С., 2016. Стр. 224.
МЕРДЖАНОВА, Ина. Мюсюлманските общности на Балканите. Посткомунистически трансформации. (Rediscovering the Umma. Muslims in the Balkans between Nationalism and Transnationalism. Oxford University Press, 2013) ИК „Критика и хуманизъм”, С., 2016. Стр. 308.
BARTH, Fredric. Ethnic Groups and Boundaries. 1981. (pp. 1-37, 29-44)
( https://www.scribd.com/document/67974138/Barth-Fredric-1981-Ethnic-Groups-and-Boundaries# )
АЛТЕРМАТ, Урс. Етнонационализмът в Европа. … … … (с. 29-44)
Обратно към началото
|