|
Профилът на социологията днес. За какво ни е потребна? За МИСИЯТА на тази книга 
С каква идея събрах и подредих тези текстове?<1> Събрах тези текстове за моите студенти – надявам се, по-извисената част от днешното internet-поколение. С цялата прелест на младостта си това поколение плаща тежка цена на времето. Едно от нещата, които ме притесняват е, че модерният начин на живот: (1) чрез натрапената образност парира личното въображение; (2) чрез филмовия разказ измества дълбокото мислене; (3) чрез забързаното информиране размива познанието; (4) чрез многообразието изгубва индивидуалността. Встрастяването в комикса-телевизията-екшънкиното-internet бързо отучва младите да четат сериозна литература. Всъщност те са отучвани да четат книги изобщо. Може да ме обвините в консерватизъм, но мисля, че не-четенето на книги води до видим дефицит в „интелигентната” личност. Доколкото в „дебелите книги” става дума за същностите, за историята, за развитието на мисълта, за кумулирането на познанието и мъдростта. Доколкото като се четат „дебели книги” човек остава насаме със себе си и провокира своето творческо въображение, оставя се на дълбоки емоции и съпреживяване, може да се връща към важните неща, за да ги осмисля в нюанси. Изобщо, ако ми позволите да направя сравнение, четенето на „дебели книги” е като плуване в дълбока вода - тя ни примамва с красотата и откритията в простора си. Докато днешните им образни заместители са плицукане в плитчина - там е топличко и приятно, но няма нито загадка, нито провокация, нито лично откритие. Страхувам се, че чрез internet-заместителите съвременните деца и юноши биват подлъгвани: (1) че елементарното знаене на английски език е висока култура; (2) че смесването на азбуките и отказът от граматиката е космополитизъм; (3) че скоростното chat-ване е пълноценно общуване; (4) че всичко това е връх на цивилизоваността. Разбира се, Мрежата е едно от великите постижения на цивилизацията, по това няма спор. Тя е (може да бъде) мост към свободата и демократичността, врата е към знанието и кариерата, изход е от информационното робство. Става дума за: (1) изкусното боравене с новата комуникационна техника; (2) освободеното общуване чрез Мрежата; (3) търсенето на иначе недостъпна информация; (4) самочувствието, че владееш езика на света; (5) компютърната производителност на труда; (6) своеволието да се съпротивляваш на днешната глобална и свръхмонополизирана „репресивна толерантност”; (7) скоростта, с която се преодоляват иначе непосилни пространства. Всичко това е благо – в и чрез Мрежата. Но за съжаление тя е и опасност. Когато потъването в Мрежата е форма на самолюбуваща се неграмотност. Наблюдавам колко много млади хора днес се откъсват от истинската култура и културност, дори развиват пренебрежение и високомерие спрямо нея. Да не говорим за крайните форми на зависимост от компютъра и Мрежата - многочасовото седене пред Него и потъването в Нея. Те ги откъсват от реалния свят и така се самозатваряш в някакво виртуално игрово пространство. В тези случаи става дума за своеобразна наркотична зависимост на личността, лишаване от воля и усет за живот, откъсване от нормалната емоционалност и умение да се общува, вкл. интимно. Всичко това, разбира се, че е зло – поради и чрез Мрежата. Мрежата е разтваряне на хоризонти. Но само при условие, че вече си изграден човек - имащ свое мнение, знаещ какво търсиш, търсещ съмишленици и партньори за нещо съзидателно и значимо. Обратно, когато всичко това все още го няма в човека пред компютъра, Мрежата те залива с примитивизъм и бруталност, с пошлост и порнография. Или засмуква в игрови картинки и повърхностни емоции, отмества от реалния живот и близките хора, от нормалното общуване с тях - по същество изважда човека от обществото. Тук можем да си припомним една максима: „Този, който иска да се научи за лети, първо трябва да се научи да ходи!” (Ницше). Мрежата е реална демократичност и лична свобода. Но само при условие, че става дума не за свобода от, а за свобода за, не за свободата на бруталния егоист, а за свободата на съзидателя и хуманиста. Ако е първото, чрез Мрежата се търси порнографията - в прекия и в преносния смисъл, търси се анонимност, търсиш компенсация на комплексите си, правят се злоупотреби, краде се, отдаваш се на хакерски набези, подмамваш деца и възрастни, извършваш насилие. Ако е второто, чрез Мрежата четеш недостъпни книги, получаваш специална информация за хобито или творчеството си, общуваш с далечни експерти, пишеш любовни писма, демонстрираш себе си като стойностен човек без разрешението на институции, търсиш духовен контакт и взаимност с далечни непознати. В своето негативно въздействие Мрежата създава специфичен internet-манталитет у младите. Мисля, че така тя ги отучва от 4 основни човешки добродетели:
Съвременният персонален компютър е техническо средство, което радикално променя начина на живот и мислене, емоционалността и комуникативността на младите поколения. От социално-психична гл.т. вероятно е най-важно, че в тази техническа и комуникативна среда модерните млади просто биват изваждани от естествения процес на приемственост - културна, народностна и обществена. Важно при това е, че така се губи интерес към миналото и историята, скъсва се нишката към настоящето и бъдещето. А това означава загуба на културен и духовен корен, а след това и лабилност на духовния и ценностния хоризонт. И тогава отпада мотивацията - дори когато се готвиш за „висшист”, за „интелигент” - (1) да усвояваш мисълта на предците, (2) да се интересуваш от натрупването и кристализацията в културата, изкуството и духовността, (3) да изпитваш удоволствие от тънкостите в мисълта и нюансираното боравене с езика. Дори литературният език става архаизъм, възприема се от младите като архаизъм. И бива подменян от жаргон, който признава само себе си. Азбуките се смесват, цифри заместват букви. Препинателните значи изчезват. За да се стопи заедно с тях самата структура на културната реч, а заедно с нея и способността за обществено мислене. Това е пътят, по който новата техническа среда, и виртуална комуникация, и игрова доминанта, и хедонистична алчност днес правят много от младите съвременници бездуховни еднодневки с капсулиран кръгозор. Искрено вярвам, че днес, както винаги е било, младите се нуждаят от раменете на предците си - за да излитат по-нависоко, за да имат самочувствие, че са продължители на нещо стойностно. Нуждаят се от духовните им рамене - за да обуздават модерните химери на космополитизма, за да се предпазят от загуба на културна идентичност, и от последващото усещане за празнота и самотност. В това съм убеден и правя чрез този сборник от текстове едно усилие за връщане на иначе извънредно интелигентните и будни студенти към културата на работа с текстове и към удоволствието от едно по-усложнено и дълбоко мислене за нещата от живота. ЧЕТЕНЕТО като лично откритие, общуване и гимнастика на ума Активно преподавам в различни университети и на различни специалности. Поразява ме степента, в която повечето студенти при подготовка за изпит се самоограничават до учене по записки. И са самоуверени, че това е надеждно четиво. Нищо подобно, това е заблуждение, което рязко снижава качеството на знанието им, почти парализира усилията да се усвоява начин на самостоятелно мислене. Записките от лекции са крайно ненадежден източник за подготовка - особено когато не са на учещия, а са размножени от записки на друг студент. Те са ненадеждни дори когато студентът няма амбиции да знае нещо повече и по-дълбоко по изучаваната дисциплина, а се стреми към един минимум от знания и представи. Ненадеждни са: (1) защото не са систематизирани и се губи логиката; (2) защото са по живата реч на лектора, която е претоварена с емоционалността на възприятието по време на лекция; (3) защото примерите изместват сериозния академичен подход и не се разбира същността. Всичко това е особено валидно при по-тежка теоретична и абстрактна материя, в която се борави с множество специални понятия и термини, обясняват се абстрактни теоретични и методически модели. Мотивационната беда при ученето по записки е това, че студентът предварително се примирява, че задачата е да се зазубрят формулировките на преподавателя, а не да се усвои задълбочено и по-всестранно една нова и интригуваща проблематика. Така надделява инерцията зубрачески да се възпроизвежда казаното от преподавателя, а не да се пита и спори с него, не да се обсъждат различни гл.т., не да се мисли проблемно и по-абстрактно за нещата. Четенето на оригинални научни текстове може да бъде и често е лично откритие. Откритие, че днешните „модерни” проблеми са твърде стари проблеми, и че извънредно интелигентни и интересни хора - някога, някъде - са се вълнували от тях, давали са своите обяснения и прогнози. А те днес ни поразяват със своята актуалност и точност. Лично откритие и за динамиката на историята, вкл. при кумулирането на научното познание, за това защо възникват отделните науки и след това как се развиват, за споровете и смяната на парадигми, за прехода от поставена теоретична задача до нейното успешно решаване. Четенето на оригинални научни текстове може да бъде и пълноценно лично общуване - с наистина талантливи хора, но хора не от ежедневието, а хора, които наистина са били духовни космополити. Така ние, „обикновените”, можем да разпознаем образците, към които си заслужава да се стремим интелектуално и духовно, от които да поемаме неспокойствие и свобода на мисълта, които да ни зареждат с морална нетърпимост към фалша и цинизма, към елементаризма и битовизма. Четенето на оригинални научни текстове е гимнастика за ума. То е трениране на мисловната ни способност, създава умение да разбираме чуждата мисъл, да се примиряваме с нейната усложненост, за да извличаме рационалното. То е трениране в демократичност, в търпимост към чуждата гл.т. То е формиране на интерес към аргументите - дори за твърдения, които категорично отхвърляме. Най-сетне то е провокиране и развиване на нашата способност да проблематизираме неща, които досега са били за нас безвъпросно ясни, да питаме, когато ни учат само да вярваме. В този сборник съм събрал текстове, които пряко биха ползвали студентите ми при подготовката за изпити по социология, икономическа социология, политология, политически маркетинг, гражданско образование, демография и възпроизводство. Има и текстове, които надскачат тесните рамки на учебното съдържание. Надявам се и те да привлекат вниманието, защото са свързани с гражданските добродетели, с функционалната грамотност и общата културност, които ми се струва, че високообразованите хора днес в България следва да са усвоили и да притежават. Текстовете са социологически, но и от гранични науки - социалнопсихологически, политологически, исторически. Съчетаването им ми се стори естествено - така се тръгва от проблема и се вижда как група от науки го осмислят и дават ориентири към практиката и поведението в нея. Всъщност това е така нар. „интердисциплинарен” или „комплексен” подход. При него социологията откроява своя интегративен и системен потенциал и методологическа мощ. Текстовете не са само от съвременници. Повечето са от автори, които са работили преди десетилетия, преди столетия. Може ясно да се види днешната актуалност на творчеството им. От една страна, това е демонстрация на непреходните, на същностните неща в науката - при тях времето променя формата, добавя аргументи, модернизира терминологията, но днес с изненада можем да открием, че същността остава обща. От друга страна, при внимателно четене се разбира, че самата наука се развива чрез натрупване - (1) един дава базата, а друг развива зрялата теория, (2) един формулира задачата, а друг след време създава модела, (3) един въвежда понятието, а друг после го изпълва с теоретично и ясно житейско съдържание, (4) един говори абстрактно, а друг довежда теорията до методика за полезно практическо действие. КАКВО Е СОЦИОЛОГИЯТА като наука, като познание за обществото и хората? Съвременната социология е теоретична наука. С възможности да обяснява и прогнозира обществените процеси на микро-, мезо- и макро-равнище - в обхвата на контактното човешко обкръжение на референтните групи, и в периметъра на социалните общности, слоеве и класи, както и в мащаба на обществените институции, на системата на обществото като цяло. С възможности да прави дедуктивни преходи от абстрактното теоретично моделиране към съвременните научни методики за емпирични изследвания и практически прогнози – операционализиране на теорията в индикатори и критерии, чрез които да се осъществяват надеждни емпирични изследвания и анализи, прогнози и управленски проекти. Както и обратно, провежда огромно количество емпирични проучвания за реалните обществени структури и процеси – после по индуктивен път агрегира тази информация нагоре към обобщаващи характеристики, методическо проектиране, теоретично моделиране. Съвременната социология е безспорно развита наука за човека и обществото. На дело е доказала мястото си в йерархията на науките като фундаментална наука, с незаменима методологическа и методическа роля. Социологическият подход и метод за анализ дава обща рамка за прилагане на така нар. „комплексен” и „интердисциплинарен” подход. Тя е ядро и рамка, за да е възможно съчетаване в един анализ на икономиката и политологията, на психологията и науката за морала и ценностите, на мениджмънта и общата теория на системите, на информатиката и науката за медиите и публичните медиатори. Социологията е ядро и рамка на обратния процес към научен синтез, който очевидно набира енергия и скорост, след 1 век на диференциране и тясно специализиране на науките за човека и обществото. Съвременната социология методологически обхваща знанието за човека и обществото, характеризира тяхната организираност и системност, отговаря на исконни въпроси като:
Тя пряко подпомага практиката и допринася за ефективността в много професии и дейности: (1) на общественото управление и политиката; (2) на икономиката и материалното производство, на финансите и пазара; (3) на социалните дейности, осигуряване и подпомагане; (4) на образованието, възпитанието и социализацията на младите поколения; (5) на информационния обмен и публичните комуникации, на журналистите и обществените медиатори, на специалистите по реклама и пропаганда, връзки с обществеността и политически маркетинг. Съвременната социология има дори ритуални функции. Когато политиците искат да демонстрират себе си като професионалисти и съвременно мислещи, като интересуващи се от и зачитащи общественото мнение. Когато медиите искат да внушават колко са обективни, и че са надеждни граждански посредници между народа и властта. Когато академичните среди се изявяват като творци с модерен инструментариум, а студентите искат да се представят като вече навлезли в науката, боравещи с емпиричен инструментариум и информация. Социологията регистрира видимите неща. Но прави изключително важна стъпка напред като ги систематизира, дава ги „представително” - съгласно реалната структура на множеството, според реалната организация на системата. Така социологът наистина се движи в ежедневния свят на хората и често се сблъсква с неговата измамна простота и самоочевидностите. Но в същото време се ръководи от принципа „нещата не са това, което изглеждат” - стреми се зад дървото да види гората, през булото на идеологемите и вярата да види мотивите и спонтанните импулси, иска под специфичната форма и проява да проникне до същността и принципите, има задачата от настоящето да обрисува перспективата. Социологията има изключителен прогностичен потенциал. Защото търси многофакторната обусловеност на нещата и процесите. Връща се назад във времето, за да ги реконструира и да направи достатъчно дълъг динамичен ред и съответната графика на динамиката и промяната. И на тази основа има възможност надеждно да екстраполира факторните конфигурации в бъдещето, за да прогнозира посоката и темповете на развитието или деградацията. Социологията е винаги близо до политиката и властта. Не може да не бъде така при условие, че социологията създава макро-модели на обществото като система, на основните дейностни сфери в него, на институциите и институционалните йерархии и мрежи, чрез които функционира обществото, на социалната стратификация и класовите отношения. При условие, че чрез нейните методики се провеждат демоскопските и електоралните изследвания и прогнози. При условие, че те се обнародват в медиите чрез авторитета на социологията, самите политици, когато им е удобно, се позовават на проучванията и становищата на „социолозите”. Но социологията понякога развенчава авторитети – освен желана и полезна наука тя често се възприема като опасна наука. Защото чертае обективната картина на процесите и явленията в обществото, говорител е на действителното обществено мнение на управляваните, прилага комплексен и системен подход, дава ясни параметри на крайния резултат и на реално постигнатото. Когато тази обективна картина е в разрез със саморекламата на политици и партии, с резултата от дейността на институции, с примирението сред интелигенцията, със заблудите на големи общности, тогава социологията се оказва опасна наука – политици и медии я хулят, институциите я пренебрегват, народът я подценява. Професионално работещият социологът може да развенчава авторитети дори когато лично е с комформистка нагласа. Това става по логиката на точния анализ, поради методиката на системния подход, при търсенето на реалните пропорции и зависимости между нещата, поради спазването на стандартите за емпирични изследвания и прогнози. За социологията са важни непреднамерените и неочакваните последици в човешките действия - обективно извън и след волята на действащите субекти. Онова което се случва, не просто защото някой го иска, а поради сложните вериги и мрежи от зависимости между хората, групите и общностите, институциите и организациите в обществото, поради действието на така нар. обективни закономерности. ШИРОКОТО ВЕТРИЛО от школи и парадигми в съвременната социология В съвременната социология има широко ветрило от теоретични школи и парадигми, и съответните им различаващи се подходи, методология и инструментариум в емпиричните изследвания, в анализите и при социалното прогнозиране. Мисля, че те могат да бъдат групирани по следния начин: Социологията е наука за ОБЩНОСТИТЕ:
Съвременната социология е всичко това. Една сложна и разгърната наука - както на теоретично, методическо и емпирично равнище, така и като теории на макро-, мезо- и микро-равнище. Аналитичното поле на съвременната социология обхваща както интимния свят и микро-обкръжението на отделния човек и гражданин, така и структурата и функционирането на обществото като система. Тя, от една страна, е разработила разнообразен изследователски инструментариум за наблюдаване и описване, за анализиране и прогнозиране на множества от социални факти, на отделни процеси в тяхната многоизмерност и комплексност. От друга страна, е йерархия от основни теоретични понятия, принципи на мислене и проучвания, теоретични модели и критерии за оценка на обществени явления и процеси, които могат да бъдат приети от другите науки за обществото и човека като нужна им методология и по-обща координата за нещата. Самата съвременна социология е многостепенна йерархия - от макромоделите, през отрасловите и стратификационните теории и анализи, до емпиричната методика и конкретните емпирични изследвания, мониторинг на явления и системи, анализи и прогнози. Наред с това съвременната социология е и в йерархията на обществознанието, на методологията и методиката на конкретните практически науки, на социални дейности, на управляването на социални организации и институции. Социологията може да бъде интригуващо и завладяващо занимание. И когато се интересуваш от рефлексите и преживяванията при един мимолетен контакт на улицата или стадиона. И когато трябва да прозреш силата или уязвимостта на тежките бюрократични институции на властта, бизнеса или социалните дейности. И когато те вълнуват макро-процесите на глобализацията, на епохите в човешката история, на промените и перспективите на цивилизацията като цяло. Защо е нужно да се ИЗУЧАВА СОЦИОЛОГИЯ днес? Моето убеждение е, че изучаването на социология развива култура на мисленето за нещата в един по-широк от ежедневието план - преди всичко като системни и взаимообвързани. А такова мислене предполага способност за така нар. „социологическо въображение”. Напр. да си представяме, че за обществената ефективност на икономиката и бизнеса е важно да се отчитат така нар. „неикономически” фактори и последици, социалните измерения и проекции - иначе бизнесът и икономиката се превръщат в самоцел, изсмукват ресурси от обществото, а не създават блага за него. Напр. да знаем, че успехът във властта идва, ако политиката не се прави просто като игра и волунтаристично манипулиране с обществено мнение и „народните” маси, а отчита, че е в зависимост от базови структури от социални интереси, вплетена е в обективни мрежи от отношения, зависи от други институции и дейности. Напр. да не забравяме, че така нар. „търговски медии” (частните) са не по-малко „обществени” от държавните. Защото и те са длъжни да удовлетворяват обществения интерес от правдива информация, от многообразието на интерпретации и публичен демократичен диалог. И те имат дълг към успокояване на страстите в обществото, за да се търсят разумни решения на проблемите и кризите. И те имат дълг към психичното и социалното здраве на децата и младите, на малцинствата и „различните”, на нацията и „народната” интелигенция. Още изучаването на социология развива култура на мисленето за нещата в един недогматичен и разностранен план - развива способността ни, когато стоим пред необходимостта да възприемем, после да осъзнаем и накрая да оценим един факт, някакво житейско събитие, процес или конфликт, да го правим през различни гледни точки, от различни ъгли и през различни смислови призми и представи. Така социологията може да ни помага да се освобождаваме от стереотипите на възпитанието си и от едностранчивостта на преките си интереси. Дава ни по-далечен хоризонт, кара ни да уважаваме и другите гледни точки и различния от нашия начин на мислене. Прави ни толерантни и много по-гъвкави в живота и професията. Много важно е и това, че социологията ни носи самопознание, по-добро разбиране за света, в който сме включени и участваме, а на тази основа и по-добро разбиране на самите себе си. Чрез изучаването на социология може да се обозре системата на обществознанието, логиката в йерархията между обособените науки за човека и обществото, както и преходите от дедуктивно към индуктивно и обратно, реципрочните логически и съдържателни процеси на операционализация (от теоретичното до методичното и конкретните блокове от емпирични индикатори) и обратно на агрегиране и обобщаване (от наличната индивидуална и съвкупна емпирична информация към типологизиране и класифициране, и от там към съдържателно обобщаване - същностно характеризиране на обекта, моделиране на сложни процеси). Още чрез изучаването на социология се усвояват понятия и термини, които днес имат масова гражданственост като стратификация, общности и класи, структура и функциониране, дейност и институции, колективно и индивидуално, социални отношения и интереси, мобилност и статус, човешки капитал, елити и бедност, средна класа и свобода, устойчиво развитие и аномия, както и много други. Всички тези социологически понятия се използват в публичния език – от журналисти и политици, от икономисти и юристи, от управленци и социални работници. Добре е да се знае и разбира конкретното им научно съдържание. Чрез изучаване на социология се усвоява една важна част от днешната гражданска функционална грамотност - как да се четат данни от емпирични изследвания, как да се интерпретират, под какви понятия за обществени процеси да се подвеждат. За да бъдат осмислени адекватно, за да се намали силата на опитите да се подвежда и манипулира общественото мнение, като се използват данни от изследвания и самото име „социология, социолози”. Хората от практиката научават как да се сравняват данни и после да се прогнозира. Социологическата перспектива към нещата може да даде синтезиращи (системни) критерии за оценка на обществени промени в голям мащаб, за съответните политически и властови реформи. Както и за основателността или фалша на пропагандата, която се прави на такива обществени промени, революции, цивилизационни преходи. Изобщо, социологическото познание извежда мисълта и способността за собствена преценка над ежедневието с неговите очевидности, извън тясната сфера на конкретна дейност с нейните специфични измерения, критерии и удобства. Социологията дава общ хоризонт, основа да се прогледне към недостъпни за личността институционални зони, и да се проумеят истинските причини и механизма на конкретни процеси, и да се разпознаят най-дълбоките движещи сили и субекти. Могат да се дадат много примери. Да вземем струващото ни се за елементарно действие пиене на кафе. Какво бихме могли да кажем от социологическа гл.т. за едно такова банално и ежедневно, рутинно повтарящо се нещо?<2> То има символно значение - като част от нашето ежедневно общуване. Замисляме ли се, че често ритуалът, съпровождащ пиенето на кафе, е много по-важен, отколкото ободряващото му действие? Двама души, когато се уговарят да пият заедно кафе, всъщност се интересуват от разговора и общуването, а не от кафето. То е само поводът и алибито, предполага обстановката и маниерите. Във всички общества яденето и пиенето, даването на подаръци, начините за празнуване са всъщност възможности за социално взаимодействие, за проява на отношение и желания, за демонстриране на социалните рангове между хората, и затова те са обект на специално и продуктивно социологическо проучване и анализиране. На второ място, кафето е дрога - съдържа кофеин, който оказва стимулиращо въздействие върху мозъка. В християнската култура пристрастените към кафето не се възприемат като наркомани. Алкохолът също е социално търпима дрога. Но марихуаната не е. А съществуват общества, в които се толерира употребата на марихуана и даже на твърди наркотици, но там се възмущават от кафето и алкохола, дори ги забраняват. Социолозите са интригувани от социалните корени на такива различия в културите и в начините на живот. На трето място, всеки човек, който пие чашка кафе, се оказва въвлечен в сложна мрежа от социални и икономически отношения - дори и без го осъзнава. И тази мрежа се разпростира по целия свят. Производството и транспортирането, рекламата и продажбата на кафе предполага най-различни взаимодействия между хора и институции, основава се на закони и държавна регламентация, става чрез дейност на субекти, които остават анонимни и далечни от пиещите чашка кафе. Изучаването на тази световна мрежа, която прави възможна срещата между двама души около чашката кафе, е всъщност изучаване на глобалните фактори и механизми, които обуславят едно микродействие, дори можем да кажем - едно интимно общуване. Накрая, изпиването на чаша кафе предполага дълъг процес на минало социално и икономическо развитие. Заедно с редица други съставки в нашата храна - чая, картофите, бялата захар, бананите - в Европа кафето започва масово да се употребява в края на XIX век. Въпреки, че произхожда от Близкия изток, масовото потребление на напитката датира от периода на западната колониална експанзия от преди 150 години. Почти цялото кафе, което пием днес идва от страни, които са колонизирани от европейците - от Южна Америка и Африка, то в никакъв случаи не е естествена съставка в храната, в начина ни на живот и общуване. Такива преходи между далечното и ежедневното, превръщането на миналото в настояще, преплитането между различни култури представлява специален интерес за социологията - изпълва я с интригата на историята, дава й аромата на човешката интимност. ------------------------------------- <1> М.М.: Заимствам това заглавие от книгата на Питър Л. Бъргър. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. (ЛиК, С., 1999). Защото съответства на позицията от която се заех да събера Текстове. Имам предвид, че като преподавател осезателно усещам интелектуалната и познавателната дистанция между мен и студентите. Когато те са ученолюбиви и любознателни, напрягащи сили да се издърпат до нивото на зрялата наука, дистанцията всъщност е моя задача - абстрактно-теоретичното и същностно-методологичното да бъде разказано разбираемо, да бъде обяснено - при това без да се елементаризира и да не се профанизира. И така у студентите да се стимулира рефлекс към мислене и способност за анализ, да им се дава база за разбиране на нещата от живота, за проумяване на реалните му закономерности и структури. Когато студентите са явно дистанцирани и мисловно лениви, задачата ми е да привлека вниманието им, да ги накарам да възкликнат: „А, в това има някакъв смисъл, струва си да послушаме и дори да прочетем нещо”. Обичам, когато разсеяните погледи се концентрират, а пренебрежителните усмивчици се прибират и остава желанието да се мисли от новите гледни точки, които предлага преподавателя. Такава реакция, между другото, е невероятно ласкателство за преподавателя и за умението му да свързва ежедневието с теорията. Носи удовлетворение и радост в работата. И в двата случая интелектуалната дистанция ме мобилизира. Тя въвежда в комуникацията и един приятен игрови елемент, преподаването става усещане за интригуващо общуване. А всяко общуване започва с една покана. В случая поканата е за социология, за обсъждане на сериозни текстове от доказани таланти, за провокиране на различни гл.т. и свежа форма на изразяване. Така че ето моята покана за социология към студентите, и не само към тях. <2> М.М.: Тук заимствам пример от: Антъни Гидънс. Социология. Прозорец, С., 2003, с. 8. Обратно към началото |
Национална конференция