РАЗРУШИТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН
ЗАКОН на ГЕРБ


проф. Михаил Мирчев
Кандидат за кмет на София



Първа ПРЕСконференция. Част 3


София, Национален пресклуб БТА, 10 часа
16 септември 2015, сряда


     Новата учебна година. Последна преди организираното разпадане на училищната система.
     Вижте как съм го формулирал. Внимавате ли какво става с този нов образователен закон?
     Досещате ли се, че образователният закон е един от фундаменталните закони, когато имате съвременно устройство на една европейска държава? Тъй като европейска държава означава образован народ.
     Досещате ли се, че образователната система, училищната специално, не дава само знания? Тя преди всичко възпитава. Включително в патриотични национални ценности. Образователната система възпитава, защото дава историческа приемственост. Какви сме били и какви ще бъдем чрез мисълта, психиката, ценностите, представите на нашите деца и на нашите внуци в момента. Така че когато по този начин се посяга брутално срещу училищната система и се разпада нейната единност, елиминира се възпитателния ефект в нея. Унижава се учителят. Вместо учителят да бъде стабилизиран като обществена фигура и обществена мисия, чрез този закон той допълнително ще бъде смачкан и унизен.
     Всъщност какво се прави? Вадят ни от Европа и ни тласкат някъде към необразования Трети свят. Това значи да посегнеш по този брутален начин на фундаменталния за нацията и държавата и бъдещето на всички образователен закон.
     Само ще маркирам няколко неща. По тази проблематика ние ще имаме специална експертна кръгла маса. И тепърва ще говорим и в следващите пресконференции. Не само по принцип, но и ще вадим скандални въпроси.

     Първо. Още в самото заглавие обърнахте ли внимание, че класическия, традиционния, свързан с исконната българска съдба на оцеляване на българите термин „просвета” – ценностен, съдържателен, психологически термин, беше заместен с технократския, сухия, нищо не говорещия от ценностна гледна точка термин „образование”. Систематично се изважда от този закон всичко ценностно.
     Този закон се гледа чисто технократски. Все едно в училището няма живи хора и не се подготвят като граждани за страната си. Все едно там основното не е психиката и ценностите на нашите деца, нито тяхната идентичност към нашата нация и нашата българска държава.

     Второ. Държавно плащане за частни училища.
     Голям скандал. Много се говори по този въпрос. Привилегия на частниците в образованието.
     И сега какво ще стане? При такава стагнация в икономиката, всякакви хора – мутри и не мутри – ще тръгнат да създават нови училища, частни и нови детски градини. С алчната идея за двойна печалба. Първо, ще изсмукват колкото се може повече такси от родителите. И второ, допълнително и от държавата. Голяма красота!
     А какво ще остане като държавно и обществено финансиране за общинските и държавните училища? Още по-малко бюджет. Защото ни трябва 5% от БВП бюджет за училището, а имаме само 3,1% и сега като дадем от това 3,1% на частните училища. Колко ще остане? Всъщност само половина от необходимото, за да може държавата и общините да осигуряват нормално финансиране за училищата за масовия човек.
     Защото в държавните и общинските училища чии деца учат? Децата на работническата класа. Децата на масовото чиновничество. Децата на бедната интелигенция. Децата на средната класа, но ниската средна класа. Тези, които се занимават с някакъв бизнес, но едва скърпват двата края финансово бюджетно. Всичките тези деца не могат да отидат в частно училище. Всичките тези родители си пращат децата в държавни и общински училища. А държавата чрез тази норма за финансиране на частните образователни институции, всъщност допълнително намалява бюджетните средства. Ефектът се досещате какъв ще бъде.

     Трето. В този закон се прави нещо абсолютно ужасно.
     Ключовата дума е автономия. Автономия на отделните училища.
     Досега имаше държавни образователни стандарти и се знае, че по български език навсякъде се учи едно и също. Знае се, че в 7-ми клас българския език е еди колко си часа. Сега училището Х в Обеля ще реши, че примерно няма нужда от български език. Или за приличие ще учат български език, вместо 20 часа седмично ще го учат 2 часа седмично. И ще изберат да си учат турски език. Или арабски език. Или някакъв друг.
     Автономия – правят си учебен план. Автономия – в самата дисциплина се прави учебна програма. В едното ще учат Христо Ботев, а в другото няма да учат Христо Ботев. В едното ще учат Николай Лилиев, а в другото няма да учат Николай Лилиев. В едното ще учат български и руски поети, а в другото ще учат турски и германски поети. Това значи автономия.
     Директорката и 5 учителки около нея, заедно с настоятелите да решат каква ще бъде учебната програма по отделната дисциплина. След което всички материали, чрез които работят учениците. Това пък е терен на корупцията. "Ние сме приятели с тази фирма и всички материали ще ги вземем от тях. Те са тройно по-скъпи и са много по-непрегледни и децата не ги харесват, но няма никакво значение. Автономия." Да си решават проблема, чрез какви материали ще се учат.
     И накрая методиката. Има методика за образование от ХІХ в. с пръчката през ръцете. Има и либерални методики за образование от края на ХХ в. и началото на ХХІ в. Децата си правят каквото си искат. Нищо не четат, само пеят и танцуват, и рисуват. И всяко училище си прави каквото си иска.
     Автономия на училището от държавата. Това е начинът, по който единността на училищната система ще бъде само за 2 години разпадната. В отделен регион ще има един вид училища, в другия регион ще има трети вид училища, в четвъртия регион ще има четвърти вид училища.
     И има нещо специфично, за което не знам защо хората не се досещат. Едно от нашите деца, миналата година от едно училище, се прехвърли в друго училище. Ами старото училище като има един учебен план, а другото училище като има друг учебен план, то самото прехвърляне на детето от едно училище в друго училище става невъзможно. Защото директорките сравняват двата учебни плана. „Там си учил български, математика и не знам си какво, а тук ние не учим български и математика. Я вземи 15 приравнителни изпита и тогава ще те приемем в новото училище, в другия квартал на София, примерно семейството се е пренесло от Люлин в Младост.
     Знаете ли френската образователна система каква е? В целия свят, не само в държавата Франция, френските детски градини и училища учат по една и съща учебна програма. Учат един и същ учебен материал. Ползват едни и същи учебни материали. За да може французойчето, което е започнало детска градина и първи клас в Анкара, когато се премести във Франция няма никакъв проблем. Веднага отива подготвено и няма проблем с адаптацията. След това родителят като отиде в Южна Америка, отива в същото френско училище и няма проблем при прехвърлянето. И за детето е лесно, и за родителите е безпроблемно. И знанието и идентичността на това дете с всеки следващ клас се натрупва и утвърждава.
     Красивата българска гербаджийска държава прави точно обратното. Да се разпаднем на стотици анклавчета, културни анклавчета в България.
     Ужасен е този закон. Антинационален.
     Лично аз имам една мечта. Да вземем да съборим ГЕРБ през 2016 година и новото правителство веднага да прекрати действието на този образователен закон. За да не може той да влезне в действие от учебната 2016 година. За да не можем да съсипем образованието и децата си.

     Държавните образователни стандарти. Споменах ги.
     Министър Танев на въпрос в парламента обеща до края на Юни тази година, не до края на Юни другата година, да направи образователните стандарти. За да може депутатите в парламента като приемат закона, да знаят всъщност съдържателно институциите на училището по какъв начин и какво ще учат децата.
     Няма ги. Министър Танев не е показал тези образователни стандарти. Депутатите продължават на сляпо да приемат закона.

     И накрая. Помощните училища. Това са нашите деца, които имат специални образователни потребности. Болни деца, инвалидни деца, аутисти.
     През последното десетилетие в България се създадоха модерни специални образователни институции за тях по европейска и световна матрица. Като правило това са нови, реновирани, лъскави и много удобни сгради. Там работят модерни психолози, модерни социални работници и модерни педагози. Финансирането досега им беше осигурено. Оборудването им е специално. Родителите вече са свикнали, защото това е втори дом за тези деца.
     И сега ГЕРБ, за да откраднат сградите и оборудването, това са стотици помощни училища, разрушават институцията. Тези дечица ще ги разхвърлят по така наречените общообразователни училища. Ще им направят някакви центърчета по 4-6 да ги водят на второ, трето място. И става една безкрайна бъркотия. Самите деца ги вадят от една хомогенна, хубава среда, в която те са свикнали. Ще ги изпратят в доста отчуждена и стресова нова среда. Ще принуждават родителите друго да не правят, а непрекъснато да водят децата си от едно училище в другия център, на третото място.
     Това е една изключителна жестокост към тези деца и тези родители. Защо? Защото има нещо за крадене. Трябва да се откраднат едни модерни сгради и помещения с модерно оборудване.
     Трябва да направим революция срещу този закон, само че още не се сещам как се прави това в България. В Гърция ми е ясно как се прави, но не го виждам кой и как може да го направи в България.




     Край на Част 3.


Обратно към началото

Препоръчай  



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ
ИЗБОРИ '2011