Интервю в Дарик радио, предаване „Реактивно”, 13.15-14.15 часа
27 февруари 2015


ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ СЛЕД РЕШЕНИЕТО ЗА НОВ ДЪЛГ
Новото ляво и продажното АБВ
Петорната коалиция на Борисов и стабилността му
Велизар Енчев за някаква българска СИРИЗА


Проф. Михаил Мирчев
Интервюто взе Йовка Йовчева


     - Вчера, сряда, бе гласуван нов държавен дълг от 16 млрд. лева. Едва ли сте бил изненадан от крайния резултат на това гласуване. Но коя от партиите Ви изненада с вота си? Например АБВ в 12 без 5 – с обратна позиция?
     - Ако има някаква изненада това е АБВ. Всички останали са доста послушни спрямо Бойко Борисов и се предвиждаше че ще бъдат принудени, така или иначе, да гласуват „за”. Георги Първанов от името на АБВ се кълнеше до последно, че ще гласуват „против”. Изметнаха се и гласуваха монолитно „за”. А на другата сутрин Първанов в телевизора зае стойката на обиден човек и разочарован партиен лидер. Декларира, че ще си подаде оставка като лидер на тази непослушна партия. Обратно, министър Калфин още преди гласуването казваше, че той лично е „за” подкрепа на този нов дълг. Предварително се виждаше, че АБВ са раздвоени, но не се знаеше докъде. Дали партийното ръководство ще надделее в лицето на Първанов или групата депутати заедно с министрите? Става дума за 15-ина конкретни хора, депутати и министри, които вече се еманципират от властта на Първанов. Сега те застанаха срещу по-голямата част от своята партия. Спомнете си опита от предишните параменти, че парламентарните групи често пъти се отделят и дори противопоставят на своите партии. Вероятно нещо такова се случва сега и в АБВ. Това бе изненадата.

     - В АБВ има ли достатъчно силни фигури?
     - Калфин не е малко силна фигура.

     - Той е в изпълнителната власт, но с влияние и в групата на АБВ.
     - Той е ключов министър. Той още преди изборите, в кампанията, беше носеща фигура и лицето на АБВ. Носеща фигура с впечатляваща властова и международна европейска биография. Така че той е много важна фигура. Не бива да бъде подценяван като човек със сила да накланя везните – ето, при такова решение като това за новия дълг.

     - Доколко са прави онези, които заподозряха един добре режисиран сценарий, спектакъл за пред публиката – групата прави едно, а лидерът на партията след това завърта нещата, за да омекоти възмущението?
     - Има основание. Такова сценарно подозрение има своите аргументи. Тези играчи (Първанов, Калфин, Петков) много пъти досега сме ги виждали да се извъртат – уж заемат принципна позиция, после правят обратното. Първанов доста пъти го е правил, още във 2-рия си президентски мандат, след това при създаването на АБВ срещу БСП, след изборите от Октомври 2014, сега в скандалите около дълга. Така че лично той може да бъде заподозрян. Аз разбирам тези хора, които привиждат един предварително внимателно замислян сценарий, разпределение на роли, среднощни договаряния за сутрешни интервюта по телевизиите, неочаквани ходове за отклоняване на вниманието.

     - В този смисъл не се ли засилват въпросителните за съдбата на АБВ?
     - Вижте, те са една периферна формация. Дайте да не се вторачваме в тях прекалено много.
     Може би по-интересното е, тук също има изненада, но само за наивниците, че ДПС така монолитно подкрепи ГЕРБ за новия дълг, подкрепи министъра на финансите и сключения от него почти таен договор. ДПС се правят на опозиция. От време на време уж се ритат по кокалчетата с ГЕРБ и Борисов. Но какво се оказва – в най-решителни моменти, те са три-четири вече, когато става дума за съдбоносни решения, ДПС и Местан подкрепят властващите, изневеряват на своята позиция на опозиция. Това са фактите.
     Но само наивници могат да се изненадват от това поведение на ДПС. Защо? Защото те дори не са партия, а са една корпорация. В случая става дума за пари, за страшно много пари. ДПС са навикнали след 2001 г. да консумират огромна част от държавните пари, половината поне да ги крадат. Това е техния интерес и в момента – да се прилепят към силните, т.е. към ГЕРБ, за да не си изпуснат финансовите потоци и привилегиите. И от тази гледна точка само наивници биха сметнали, че в този случай ДПС монолитно ще застанат против новия дълг. Аз лично не съм сред наивниците…

     - Въпреки заявките предния ден, че категорично са срещу дълга…
     - Все пак театрото… Ако има най-заслужил актьор в българската политика – това е ДПС, сега с философското бръщолевене на Лютви Местан, доскоро с премъдрото политиканстване на Ахмед Доган...

     - Говорихме неотдавна тук с един театрален режисьор, шеф на столичния Куклен театър, тъкмо за театъра зад кулисите. Това с кукловодите се случва и на истинската сцена в голямата политика…
     - Да. Виждате главният човек в ДПС, Ахмед Доган, как абсолютно се е покрил и го няма никакъв в медиите. Месеци го няма в публичното пространство. А има ли някой наивник, който да си мисли, че той не продължава да управлява всичко в ДПС. Всичко, включително уж еманципирания лидер Лютви Местан. Особено когато става дума за бизнес, пари и разпределяне на държавните порции. Правилно ли го цитирам – някъде от 2005 г.? ДПС в парламента е една театрална формация, актьорите са кукли на конци. А истинския актьор, режисьор, сценарист, продуцент се нарича Ахмед Доган. Това е голямо театро, което ние изтърпяваме и продължаваме да изтърпяваме като нация и като държава.

     - Цената на тази подкрепа от ДПС доколко е свързана с предстоящия президентски вот (2016)? Без ДПС не е избиран досега български президент.
     - Първо, не съм съгласен, че без ДПС не е избиран президент. През 90-те години те не бяха решаващи (3 пъти избор на президент). Също така вторият мандат на Георги Първанов, изборните числа от 2006 г. показват, че и без категоричната подкрепа от страна на ДПС, Георги Първанов щеше да бъде избран за втори мандат. Толкова му бе голямо предимството.
     Тук се създава една митология за ДПС и нашата зависимост от тях. След 2001 г. тяхната роля рязко се повиши, но не бива да си създаваме чувство за малоценност и безпомощност. Не сме толкова притиснати до стената. Особено, ако се въведе реален ценз за уседналост (гласуват само пребивавалите реално в България няколко месеца преди изборите). Особено, ако се въведе ред с избирателните списъци (сега има много мъртви души в тях на емигрирали и починали български турци и мюсюлмани). Особено, ако се въведе задължително гласуване и образователен ценз (без право да гласуват граждани с незавършено основно образование – 8-ми клас).
     Второто, което ми се иска да кажа е откъде в момента идва голямото самочувствие на ДПС. Въпреки, че са паднали от централната власт, въпреки, че са притискани по много въпроси – например, опитът им да наложат поредно преименуване със стара дата от 2001 г. Преди 3 седмици имаше огромен скандал по повод на техен законопроект в Парламента. Откъде им идва огромното самочувствие? От сметката, че предстоящият президент в България вероятно няма да може да бъде избран без тяхната подкрепа – особено, ако е неубедителна личност.
     Доколкото те владеят със сигурност 400 хиляди гласа. Без особени проблеми, те са военизирана партийна структура, могат да вдигнат до 500 хиляди гласа. В екстремални ситуации могат да вдигнат до 600 хиляди гласа. И всичко това при източеното към Запада и Гърция православно население – имаме над 1 милион избиратели, които не са в България и няма да гласуват. Освен това спадаща избирателна активност на останалите в България, плюс голямото роене към все повече на брой партии. И ДПС какво? Те се оказаха с контролния пакет акции с гарантираните им 500-600 хиляди гласа.
     Това е проблемът. От тук им идва самочувствието и усещането за безнаказаност. Това обяснява голямото умилкване на Плевнелиев към ДПС, Турция, мюфтийството, мюсюлманките фондации в България. Човекът иска да бъде избран за втори мандат. И междувременно продава България и българите….

     - А няма ли Бойко Борисов да се кандидатира?
     - Не е ясно дали Бойко Борисов ще поиска да се кандидатира. Това е един от вариантите, но той играе многовариантно. Далеч по-предпазливо в сравнение с Плевнелиев. Разбира се, и той прехвърля мостове с целувки и без целувки към ДПС.

     - Президентският вот ли е хоризонта, до който виждат?
     - Имаме близък хоризонт, всеки следващ месец е хоризонт. Защото тази власт е нестабилна. Тя сега е много по-нестабилна, отколкото при първия мандат под ръководството на Борисов. Но именно в тази нестабилност, те непрекъснато търсят гъвкави комбинации, за да оцелеят. И между другото могат да оцелеят дълго време. Така че имат близък хоризонт, който е след един-два месеца. Следващият хоризонт е есента, когато ще има местни избори.
     Те са от изключителна важност и ГЕРБ ще положат максимални усилия да ги спечелят, бих казал дори да удвоят реалната си власт на местно равнище. Да удържат почти всички големи градове, голяма част от средно големите градове и други зони с по-малки селища и общини. Това е големият залог. Ако ГЕРБ успеят да постигнат тази своя цел в местните избори през есента, те ще стабилизират властта си на национално равнище. И ще си дадат истински шанс техният президент Плевнелиев или някой друг да спечели през 2016 г. президентските избори. Така имаме три хоризонта: до един месец, до октомври тази година, до октомври следващата година.

     - Въпросът е, доколко тези плаващи мнозинства, които сега осигуряват конфорт на ГЕРБ ще съществуват нататък? Доколко са се скрепили здраво след вчерашното решение. Петорната коалиция, която се оформи, ще може ли да гарантира пълен мандат на Борисов?
     - Не считайте, че казуса с 16-те милиарда е приключил. Тепърва ще се разразява бурята, според мен, със скандали за парите и комисионните, скандалите „защо“, скандалите „кой“, скандалите „кой е международният задкулисен играч и неговите български марионетки“? Тези скандали тепърва ще се разгарят. Те сега гласуваха монолитно, утре предателите ще започнат един по един да напускат кораба. Така че на ГЕРБ не му е чак толкова розова ситуацията.
     Вече написах в мое интервю в списание, че очаквам Бойко Борисов да си измие ръцете с Владислав Горанов, да му прехвърли цялата вина за този заем, за избраните банки, за комисионните. Когато му дойде времето. Както навремето, ако си спомняте 2 седмици преди да падне от власт 2013 г., се опита да си измие ръцете с тогавашният финансов министър – Симеон Дянков. Тогава не остана време да има политически ефект, защото дойде изненадващата оставка и падането от власт.
     По същия начин Бойко Борисов ще постъпи и сега. Вижте колко е дистанциран от самата процедура по вземане на дълга. Договорът се подписва (6 февруари) не от него, а от някакъв министър, макар и изключително високопоставен, но някакъв министър. Преговорите се водят все едно Борисов не знае и не разбира за какво става въпрос. Той е в сянката, отстрани. Това е неговата любима театрална хватка. В нужния на Борисов момент, Горанов ще бъде изкаран на площада, него да го замерят с домати, яйца или камъни. А Борисов ще си измие ръцете, ще ни гледа от телевизора с едни честни и наскърбени очи, и отново ще иска да се качи на белия кон. Всичко това е обмислено и сценарно подготвено, актьорите си играят ролите. Горанов, всъщност, е приготвен за жертвен агнец. Както на тези-онези големи международни сили и банки, които ни поставиха на колене и принудиха да вземем този заем. Така и отвътре – жертвен агнец на самия Борисов и неговото оцеляване дълго време във властта.

     - Има добро самочувствие като за жертвен агнец…
     - Горанов си е направил личната егоистична сметка. Той е едно образовано юпи, човек с качествено образование и висока компетентност. По някаква причина е приел тази роля и ще си я играе. Симеон Дянков като падна от власт какво стана с него? Разхождаха го малко по света – в Америка, Русия, насам-натам. А сега дори има хипотеза, че ще го върнат в България като следващия шеф на БНБ.
     Тук говорим за едни международни структури и тяхната игра със страни като България. Тук си жертвен агнец, а след това CV-то ти става още по-дебело и авторитетно. Това е бъдещата програма вероятно и за Горанов, затова той няма от какво да се плаши. Ще може да си гледа семейството с повече от 2000 лева месечен доход, както бе казал при предишното си оттегляне от властта. Нали си спомняте?

     - От повтарянето на „реформи” вече се преместват към новата мантра „стабилност”. Това ще продължи до есента, до следващия хоризонт – октомври. Това ли да чакаме?
     - Чия е тази мантра?

     - На кабинета. От кабинета дълго повтаряха: реформи, реформи… Сега вече преместват от реформи към стабилност.
     - Вижте, това са политически думи вече абсолютно изпразнени от съдържание. Реформи, реформи. Правим ги вече 25 години и виждате – 10% са доволни, 70% крещят от ужас: „какво се случи с нашата хубава родна България”? Вече думата реформи не носи никакво позитивно съдържание, освен за наивниците.
     Другата дума, която посочихте е стабилност. Едно правителство, което се бори с тези къси хоризонти – 1 месец, 8 месеца, 18 месеца. То, разбира се, ще хленчи в публичното пространство: „дайте ни стабилност, за да видите колко сме добри”, и така да ви управляваме не 18 месеца, а 4 години. А след това ще ви поискаме още 4 години, за да видите още по-ясно колко сме добри и градители. Много елементарно е едно такова заиграване със „стабилност”.

     - Защо БСП не успя да натрупа дивиденти от новия дълг? Една тема, която би намерила подкрепа сред много широк кръг българи. Но видяхме колко малко хора се събраха на протеста, организиран от левицата.
     - Защо не успяха по темата за дълга? Защото са меки и плахи в позициите си на опозиция. Едва по време на гласуването и след гласуването станаха по-радикални. Възловата дума е радикалност. Новата левица трябва да бъде рязка. Новата левица се очаква да бъде категорична. Хората искат новата левица да излъчва енергия. Хората трябва да имат чувството, че съответната партия и нейните лидери са енергични, целеустремени, вярващи на самите себе си хора. Това липсва на цялата българска левица – като се започне от БСП и се видят всички други леви партии. Дори комунистите в България са като полузаспали лелки, без яркост и енергия, без директност и радикалност. Затова БСП толкова се смали напоследък. Затова по-левите от БСП са едни маргинални организациики, без изява и потенциал. Погледнете изборните им резултати – печелят едва по 2-3-4 хиляди гласа.

     - Но това, че другите малки леви са малки и маргинални, не променя тенденцията към спад в подкрепата за БСП.
     - Точно така. Има огромен вакуум. Левите избиратели в България продължават да бъдат около 25% от всички избиратели. А БСП, включително с другите леви партии се свиха до около 10% (от избирателите, а не от гласуващите). Има едни 15% леви избиратели, които с голяма надежда очакват новата лява партия. Ако няма нова лява партия, то БСП да се трансформира, за да я припознаят нея като нова.
     Може ли да възникне някаква формация тип „Сириза”? По принцип може. Но за момента не се вижда от къде и как ще стане. Такава партия не пада от небето. Сириза, за да стигне до сегашния си успех, има поне 10-годишна много активна политическа позиция в Гърция. Не става за 3 месеца от нищото. Това е големият вакуум в лявото и едно неуверено очакване, че нещо ново може да се случи.

     - Велизар Енчев даде заявки на родна „Сириза”. Има ли потенциал?
     - Велизар Енчев ще направи опит. Лошото е, че той има 3 огромни недостатъка, които го ограничават. Много е възрастен човекът. В такива формации лидерите са на 40 години. Второ, Велизар Енчев е активен журналист, който над 10 години правеше кариера като псуваше БСП и сееше нихилизъм спрямо лявото в България. Как така сега ще отидеш да вземеш същият този електорат?

     - Но пък представляваше пенсионерите…
     - Пенсионери и ляво не трябва да се отъждествяват. Това е една от упоритите заблуди на самото БСП – те си представят, че пенсионерският електорат е техен. Ако беше така на последните избори нямаше да имат 500 хиляди гласа. Щяха да имат 1 милион и 500 хиляди гласа. Масивът от пенсионери не са гарантиран електорат за БСП, огромна част от тях вече се отказаха от БСП. Повишаването на пенсиите, само по себе си, не може да ги върне към БСП. Това отдавна е ясно за трезвите анализатори, социолози и политолози.
     Второто ограничение пред Велизар Енчев е, че дълго време той беше напорист критик на лявото, на левите, на БСП, на лидерите. А сега изведнъж иска да стане лява партия. Пак намирисва на нещо изкривено. Пак има нещо нечисто в цялата работа.
     И трето, Вие ще ме извините, Вие сте журналистка и говоря в радио, но Велизар Енчев е човек-журналист. Това е недостатък. Той е човек на словото.
     Ако потърсим аналогия с новото ляво в Гърция и в Испания – това са знаковите държави в момента, новото ляво се води от хора на делото, а не от хора на словото. Те ярко говорят, но преди всичко правят. Самият Ципрас е от 20 години политик. Тръгнал е още от юношеската си възраст, бил е много активен, правил е стачки, бил се е с полицията още когато е бил на 18-годишна възраст. Това са хора на делото. Вижте Иглесиас в Испания, политическата му кариера тръгва от много-стотин-хилядните митинги срещу властта и неудачната политика на Мадрид и Брюксел. Вижте дори академичния човек, мой колега, Янис Вароуфакис – финансовият министър на СИРИЗА. Той е академичен човек, също на словото, но го вижте как изглежда, вижте му поведението, вижте му мъжката стойка. Това са хора на делото, а не просто и само на словото. Тук е много големият недостатък на Велизар Енчев.
     Така че той ще опита и аз бих го подкрепил да опита. За да се разчупи сегашната инерция и статукво. Но засега съм скептик, че ще успее в дългосрочен план. Когато говорим за СИРИЗА не говорим за една нова партийка с 3,5%. Говорим за една партия, която за една година ще тръгне от 3,5% и ще стигне до 35%.

     - Да попитам, обаче, какво се случва в БСП. Коментирал сте, че в партията трябва да тече процес на олевяване…
     - Вече започна такъв процес. Още с първото се изказване пред конгреса на БСП през 2014 г. новия лидер Михаил Миков започна. Той пренесе акцента от социалдемокрация към социализъм, макар и плахо, но започна с това. Социалистическото е ляво, социалдемокрацията само се назовава ляво. Социалдемокрацията в германски вариант си е чист център, при това прескачащ към дясното. Така че в БСП вече има такъв процес и усилие към олевяване, към търсене и намиране на адекватна нова лява идентичност на БСП. Но става твърде плахо, много е бавно, с едни полу дочути думички между другото. И малко хора го чуват, и малко хора все още вярват, че това де факто ще стане. Така че Михаил Миков, според мен, тръгна в правилната посока, но все още не му достига скорост, липсва му динамика и атрактивност.

     - Това е основният въпрос който ще виси на Конгреса на БСП през Април.
     - Да. Не какво ще направи БСП, а колко бързо ще го направи. Не накъде искат да отидат, а колко радикално ще тръгнат натам. Това е разделителната линия. Днес скоростта и решителността са съдбоносните неща.

     Край


Обратно към началото

Препоръчай  



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ
ИЗБОРИ '2011