БНР, Хоризонт, Неделя 150, 15 февруари 2015
http://bnr.bg/ ...

ФЕДЕРАЛИЗАЦИЯТА НА УКРАЙНА Е ЯДКАТА НА РАЗДОРА

Мин. Горанов заобикаля всички важни въпроси относно новия дълг от 16 млрд. лева



Интервю на Лили Маринкова с министър Владислав Горанов, проф. Михаил Мирчев и г-н Стефан Попов


     Лили Маринкова: Чухме отговорите на мин. Горанов. Нека чуем и мнението на гостите ми в студиото господата Стефан Горанов и Михаил Мирчев.
     Михаил Мирчев: Ох, много дълго беше това говорене на министър Горанов. Около 30 минути. Ние тук просто заспахме...

     ЛМ: Сериозно?
     ММ: Ами, да.
     ЛМ: Аз мисля, че беше интересно.

     ММ: Беше интересно, само дето мин. Горанов не отговори на нито един от важните въпроси.
     Владислав Горанов: Слушам Ви, очаквам.
     ММ: Първият въпрос е защо толкова тайнствено са водени тези преговори и подписан този договор? Защо не се изпълнява елементарният принцип на държавните поръчки за публичност – обявяване публично, каква е целта и какви са критериите за избор, какви са сроковете, публична сравнимост между оферти. Защо го заобикаляте това?
     Второ, в самото начало се каза, че вицепремиерката Меглена Кунева, не е разписала акта за съгласие от страна на Правителството. Вие, като човек, който лично отговаря за този договор, не би ли следвало всяка секунда да следите дали вицепремиерът си е положил или не подписа. Що за безобразие е това сега да казвате, че не знаете, че не сте осведомен?

     ВГ: Искам да Ви отговоря, но ако предпочитате първо Вие да си кажете...
     ММ: Г-н Министър, Вие говорихте 27 минути, нека аз завърша. Третият въпрос е за размера на предполагаемата лихва. 10% са около 2,5 пъти повече от нормалната лихва за такива големи държавни заеми. Предишните заеми бяха взети от Вас самият и мин. Дянков, а след това и от Орешарски. Лихвите бяха около 4%. Сега защо увеличавате 2,5 пъти?
     Освен това се знае, че заеми с над 6-7% лихва вземат държави, които са във фактически фалит. Вие всъщност, със самият факт на обявяване на тази космическа лихва, сте обявили държавата България във фалит. А тук 27 минути ни приспивате и говорите някакви успокоителни неща. Освен това, Вие не сте човекът, който ще обяви България във фалит. Това трябва да го направи Правителството и след това Парламентът – след публични и горещи политически дебати.
     Ето ги трите въпроса, които заобикаляте, мин. Горанов.
     Владислав Горанов: Веднага Ви отговарям. Ако сте си направили труда да видите 2012, 2013 и 2014 как върви дългът, ще видите, че тези 10% максимална лихва, при която парламентът разрешава на правителството да поеме дълг, са точно същите т.е. никога не са били различни и крайният резултат никога не е бил 10%, а така както Вие посочвате – доста по-малко. Това се прави, първо, да има някакво ограничение, защото в противен случай Парламентът няма да остави никакво ограничение на Правителството за параметрите на дълга, и второ, то трябва да е достатъчно отдалечено от реалната доходност именно, за да насочва пазара.
     Що касае матуритета до 30 г. нещата седят по същия начин, само че с тази разлика, че в случая немските книжа, до 5 г. матуритет с отрицателна доходност и за първи път за България се отваря възможността да поеме една много по-дългосрочна емисия от дълг, която да разтовари матуритетната структура в отделните години, така че да не се получава натрупване на дълг.
     Но за да не звуча твърде абстрактно за Вас, само ще Ви обърна внимание, че не аз, а българското правителство е предложило законопроект. Аз съм предложил на българското Правителство и въпроса, който си зададох, е дали в процедурата по гласуване на подпис г-жа Кунева е поставила подписа си, защото не е задължително всички министри да подпишат акта, за да бъде приет. Необходимо е повече от половината министри да го подпишат и той се счита вече за одобрен от правителството. Така или иначе ако имате някакви такива въпроси можете спокойно да отворите предишните законопроекти и ратификации и да търсим разликата между това, което е предложено сега и преди, и няма да откриете много такива.


     Бележка пост фактум от ММ:
     Научаваме от горния отговор, че този свръх-важен Договор се утвърждава от Правителството „на подпис”. Това означава, че не се обсъжда на редовно заседание на Правителството и там да се гласува официално. А се пуска от Министъра на финансите за подпис от всички министри. И те между другото, къде разбрали, къде не разбрали, на коляно подписват този договор.
     Ето, на това му викат ПУБЛИЧНОСТ!!! Не само няма такава в публичното пространство. Но няма такава и в тесния състав на Правителството!!!



     * * *

     Втора част на разговора, относно събитията в Украйна
     след 4-странната договореност Минск 2:

     Лили Маринкова: Споразумението в Минск 2. Отзвукът за него в България?
     Михаил Мирчев: Днес сме 15-ти. Би трябвало да бъдем оптимисти. Дано това примирие – второ-трето по ред се окаже по-стабилно. Но ме е страх, че аналогията е зловеща. Би трябвало с голям страх да очакваме 17-ти, 2 дена по-късно, това е вторник.
     Ако се върнем през 2014, на 20-ти февруари, беше сключено едно подобно международно споразумение, за да се избегне неонацисткото избухване на Майдана. Нещата изглеждаха оптимистични, бе решено да се направят демократични предсрочни президентски избори. Но само два дена по-късно фашистката хунта от Майдана нападна администрациите на държавата Украйна и направиха държавен преврат. Да не се случи и сега същото!

     По същество, сега голямата питанка е Дебалцево – какво става там, какво ще става там?
     Има хипотези, че спешната активност на Меркел и Оланд беше – ходиха в Москва, а сега в Минск, за да се предотврати катастрофата на украинската армия в Дебалцево.
     Там става дума вероятно за около 8 хиляди бойци, които са заградени и са в смъртоносна опасност – без храна и муниции, без морална сила и боеспособност. Освен това сред тези 8 хиляди бойци, вероятно ще се окажат около 2 хиляди натовски бойци. Натовски, както САЩ и НАТО уж не участват директно в Украйна.
     Изключително дискредитиращо би било те да бъдат пленени, и после да ги покажат строени, арестувани, обезоръжени, унизени… 2000 натовски бойци, в парад на военното поражение, както хитлеристите навремето… Това би било ужасно за пропагандата и самочувствието на Запада.
     Ето защо сега големият залог е Дебалцево и дали ще се разкрие тайната: Какво всъщност става в този котел и какъв ще бъде изходът?

     Другото важно нещо, аз днес съм оптимист, но се страхувам да не стана фатален пророк след 2 дена, това е, че най същественото в договореностите е, че Украйна чрез Минск 2 се задължи да направи конституционна реформа.
     Това означава да въведе федерализация на Украйна. Което означава Донецк, Луганск и други райони в сегашна единна Украйна да се обособят като федеративни, автономни под-държави. Това е един от начините за формиране на така нар. НовоРусия, която няма да бъде ориентирана към Запада, а ще бъде ориентирана към Русия и Евразия…
     Мисля, че точно това Киев все още не е готов да преглътне, няма желание да пристъпи в тази посока. От тук ми идва песимизмът.

     ЛМ: Какви следващи сценарии бихте могли да предположите за Украйна?
     ММ: Горе-долу същите четири сценария, които очерта колегата Стефан Попов. Те са очевидни и се лансират аргументирано.
     Само не си представям този сценарий със свалянето на Путин от някакъв войнствен олигархичен блок срещу него. Путин достатъчно добре манипулира самите олигарси, разцепва ги, привлича част от тях към патриотичната кауза. Така, че няма олигархичен блок срещу Путин, не го виждам за момента. Това е западна измишльотина, която се опитва да сее оптимизъм у Запада, че Путин е преодолим фактор.
     Мисля, че в дългосрочна перспектива Путин няма да бъде преодолим фактор. Западът ще стане адекватен, когато най-после това го разбере. И всякакви такива смехории за аутизъм, които сега се подхвърлят от САЩ, как да кажа, това просто граничи с политическа дебилност, извинете. Не могат сериозни държави по този начин да се изказват за своя противник.

     Сега сериозно, кое е важното? Федерализацията е ядката на раздора. Федерализация на 4-5 района, които са източни и южни, включително със заплаха остатъчната Западна Украйна да загуби излаз на Черно море – това е ядката на раздора. Всичко върви в тази посока. Още сме много далече от края на този път, но мисля че връщане няма. Западът сам тласна нещата в тази посока, сега хленчат фарисейски.
     Федерализация означава, онези, които са по-рускоезични и биха предпочели да се ориентират не към агресивния Запад, а към близката им Русия. Сега болката на Запада е може ли да забави този процес на разцепване на сегашна Украйна на две части. Това е залогът на войната в Украйна и на намесата на външни сили в нея.
     След войната ще се мине през някаква нова Конституция, през някакви добронамерени дипломатически жестове от едната, от втората, от третата страна, но това е посоката. Дали ще бъде след 1 или 10 или 20 години – това е големият проблем. Голямата въпросителна.
     Ако бъде след 10-20 години, много високопоставени авторитетни западни анализатори, включително от САЩ, казаха съвсем ясно и категорично, че ако продължава сегашната западна политика спрямо Украйна, те ще я превърнат в европейски Афганистан. Както се затлачиха вече с десетилетия нещата в Афганистан и изход няма, светлина в тунела няма, ако много се затлачи този процес в Украйна, ние ще си имаме съвсем близо до нас – от другата страна на Черно море – един взривоопасен Афганистан.
     Една опустошена територия, една опустошена държава, един много нещастен и страдащ народ. За голямо съжаление, там има поне няколкостотин хиляди българи, които се чувстват истински българи. Няма да могат всичките да се преселят тук, в България. Ще си останат там, в една много жестока ситуация. Ето това е перспективата, за съжаление.
     Ако конфликтът в Украйна бъде разрешен до 1 година, тогава сегашната война ще затихне, хората ще си отдъхнат, Европа ще спаси собствената си икономика, Украйна ще има шанс да се възроди като страна…

     Край


Обратно към началото

Препоръчай  



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ
ИЗБОРИ '2011