|
Българско национално радио, Неделя 150, 11:00-11:15 часа 30 ноември 2014 http://www.bnr.bg/ ... 
– Социологът Михаил Мирчев е наш събеседник с още пресни впечатления от една конференция на тема „Преструктуриране на политическото и идеологическото пространство в България, Европа и Света”. Здравейте г-н Мирчев.– Здравейте на всички. – Преди да влезнем в тази тема да Ви попитам за странното тълкуване на преференцията от предходните избори. Вие участвахте в изборите като член на Гражданският борд към Правителството. Това което се случва с двамата изключени от парламентарната група на ДПС как Ви звучи? – Това е брутално посегателство върху принципите на демокрацията. Преференциалният вот и то в този вариант, в който сработи на последните избори, е въвеждане на мажоритарност в рамките на нашата пропорционална система. Това всъщност беше ход към повече реална демократичност. Сега имаме едно много брутално връщане назад. Очевидно са много диктаторски маниерите на управление вътре в ДПС. Те не позволяват по никакъв начин самите избиратели да имат собствено мнение. Не им разрешават да пренареждат листата, съгласно новия Изборен кодекс. – Не само в ДПС бяхме свидетели на такова отношение. Тук е много драстично, защото има изключване. В БСП също си спомняме, как убеждаваха Момчил Неков да не става евродепутат. В други партии, където преференцията сработи имаше такива опити. Някъде успешни, някъде не. Политическо лицемерие ли е това – да правим преференциален вот, а пък после да не го признаваме? – На политиците, на ръководителите на партии хем им се иска, хем не им стиска. Политиците се стремят да отговорят на гражданското очакване за въвеждане на мажоритарния елемент в пропорционалните избори, но когато това се случи, на практика много ги заболява. Действително през Май Сергей Станишев болезнено реагира срещу Момчил Неков. Но там, в онази партия, се успокоиха нещата. В момента двамата като евродепутати работят рамо до рамо. Не се стигна до ексцесия. Докато тук в ДПС се стига до една крайност, при това демонстративна крайност. Това е наказателна крайност срещу собствените им техни избиратели, на които им се казва: „Ще ни слушате и няма въобще да мърморите срещу наши конкретни кадрови решения”. – Като послание това е доста рисково от гледна точка на евентуални бъдещи промени в Избирателния кодекс. Съвсем в другия полюс дойде една новина, че поради казуса „Бат Сали” се готви законодателна промяна от кмета на Кюстендил Петър Паунов и представители на Общинския съвет. Вероятно ще я лансират чрез някой депутат. Да се гласува изцяло мажоритарно в 240 едномандатни избирателни района. Това е илюзия вероятно? – Има голям натиск, поне от 10-ина години насам се лансира тази идея. Споменахте Гражданския борд. Една неправителствена организация, в последния момент внесе такова конкретно предложение. Да се мине радикално от сегашната пропорционална към сто процентова мажоритарна система. Дори без да се търси някакъв по-здравословен и балансирам междинен вариант. Но това е крайност, абсолютно нереалистична поне засега. И мисля, че би била вредна за България. При нас проблемът не е в изборната система. Проблемът е в партиите, които злоупотребяват с нея. Трябва да променим партиите. Ефективният преференциален вот е добро решение в тази посока. – Тази тема е свързана с преструктурирането на политическото пространство. Дали то се случва по естествени начини или е плод на някаква нарочна политическа визия. Това което сега става в България около пазарлъците за властта дали е някакво преструктуриране или не? – То е преструктуриране, защото ако погледнем чисто количествено, големите партии много се стопиха. БСП до такава степен се стопи, че е в опозиция. При това доста нерадостна опозиция. Говоря като тежест, като бройки депутати. А управляващата ГЕРБ? Тя уж спечели изборите и ги виждате като управляващи в какво жалко състояние са. До такава степен, че те в момента си броят депутатите, които евентуално при… Спомнете си, че до 1 месец може да има вот на недоверие срещу това правителство. И те сега броят панически дали ще им стигнат. Дали са 118, 119 или 120. За да оцелеят при един такъв вот им трябват над 125 гласа гарантирани, за да имат някаква сигурност. Много им е жалка ситуацията. Всичко това какво е? Това е преструктуриране. Големите партии пропадат. Много тежко неудовлетворяване има от тях сред масовия избирател. Да не говорим за малките партии, които едва се закачиха над 4%. И нищо още не е изкристализирало в България. Но очевидно някакъв граждански тътен има на политическо равнище и се търсят нови политически представители. Досегашните представители са крайно неубедителни. Ето това е. Не сме стигнали от старото да следващото ново. Но в момента сме в много интензивен процес на трансформация. За тези неща трябва самите политици много отговорно не само да си мислят, а да разберат, че са на ръба. Ако не се вразумят от гледна точка на гражданските очаквания, интересите на България и стабилността на държавата, просто ще бъдат изметени. Някой друг ще се появи. Както от нищото изникнаха супер партии в Италия, в Гърция, в Испания. Такова нещо ще се случи вероятно за половин, 1, 2 години и в България. Сегашните политици са на ръба и общо взето, ако самите те не се преструктурират са обречени да изчезнат лека полека от сцената. – Две идентични изречения от две различни политически сили четем в пресата днес. Едното е: „Михаил Миков – моделът на БСП е изчерпан”, другото е на Радан Кънев – „РБ в този си вариант е изчерпан”. Анализирайте двата процеса. Те са с различен характер. – РБ преди да се създадат, те тръгнаха да се разпадат и в момента са действително в критична точка. Там стои въпросът за лидерството. Спомняте си, че две седмици преди изборите трябваше да имат конгрес и да изберат един човек, който да ги представлява. Не успяха. Сега се прави втори опит. Радан Кънев доста настойчиво се опитва да принуди всички други партньори да изберат него. Очевидно обаче съпротивата е голяма. Така че те сега са една формация в насипно състояние. Жалко, че са управляващи. Това и проблем за България. Що се отнася до БСП, това е вътрешно партийната им криза, която тече от много отдавна и в момента също са достигнали до ръба. Това е една партия (БСП), която 20 и кусур години оцеля като монолитно образувание, колкото и да е сложно вътре в нея, но все пак оцеля. Докато в резултат от предходните избори вече имаме 3 формации, както формацията на Дончева, така и АБВ. В момента в БСП има потенциал да се отцепят още една или две групи и тогава БСП ще заприлича на бившите СДС-та, които се разпаднаха, разпаднаха и накрая почти загинаха всички вкупом. Така че това е критичната ситуация и това е всъщност голямата отговорност на Михал Миков като нов лидер. Дали ще може да удържи този процес и да върне отново БСП към някаква форма на единствено. – Патриотичният фронт в каква роля го виждате? Дали заради непрестанните му капризи ще бъде отстранен от фокуса или напротив ще продължи да бъде съществен фактор в управлението? – Аз не бих нарекъл капризи, това което те искат. Те са патриотично националистическа организация. По никакъв начин не могат да бъдат равнодушни, когато един човек от про-турска партия става заместник министър на Министерството на войната всъщност. Защото ние сме в обстановка на война. Така че това не са капризи. Това е принципна позиция от тяхна страна. Друг е въпросът това на кого се харесва, на кого не се харесва и какви са плюсовете и минусите като аргументи. Но това не са капризи. И защото не са капризи това ще продължи. Не очаквайте ПФ да се успокои. Включително защото всички тези хора, които са гласували за тях не са спокойни от гледна точка на националния интерес и защитеност на България. И ако патриотите спрат да защитават този тип интереси веднага ще престанат да съществуват като партия, още на следващите избори. Така че това изобщо не са капризи от тяхна страна. – Доколкото поводът за разговор е конференцията, която споменах в началото. Паралелът между тези процеси, които анализирате в България и политическото преструктуриране в Европа, какво показва? – В Европа има тенденция към национализъм, национализъм, национализъм. Това е връщане към нацията. Към идеята за нация като нещо изключително важно. А тази нация си има национална държава. И тази национална държава трябва да бъде суверенна. Всъщност около 20 години имаше един процес на обезличаване на нациите, разтваряне на суверенитета на държавите в прекалено централизирано функциониращ европейски парламент, комисия, изобщо централните брюкселски органи на ЕС. И сега имаме един обратен процес към връщане към националното, към търсене включително на това, което е най-забранено в неолибералната икономическа теория – протекционизъм, пазене на националния капитал от големите световни корпорации и акули. Всъщност това е процесът в Европа и по тази линия върви голямото преструктуриране. Второто е възраждане на крайно десните, откровено неофашистки формации. Тоест, получава се една реставрация с давност още от Втората световна война. И в края на краищата голяма нестабилност, голяма нестабилност. Третия проблем е Европа по принцип дали ще може да се еманципира от огромната власт на САЩ и Вашингтон върху Брюксел и Европа като цяло? Очевидно по повод на украинските събития и санкциите срещу Русия се оказа, че Европа до голяма степен е загубила своя суверенитет спрямо политиката на САЩ. И сега големият въпрос е дали Европа ще се върне към своя суверенитет. Ето вижте, три вълни на съдбоносно преструктуриране. И засега без яснота след 3 или 5 години докъде точно ще стигнем. – Интересни процеси. Благодаря Ви. Това е анализ, който ще следим и в развитие. Социологът Михаил Мирчев. Край Обратно към началото |
 | ||
|
Препоръчай
| Tweet | |
Национална конференция