УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Сп. "Политология", 4 курс
 

 
Учебна дисциплина:
ЕМПИРИЧНИ ИЗБОРНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
 
Въпросник за изпит: 22 януари 2019, 14 ч., зала 4056
 
Преподаватели:
Проф. д.с.н. Михаил Мирчев, гл.ас. д-р Александър Димитров
 
Учебна година: Октомври 2018 - Януари 2019

 

ВИДОВЕ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ.
ИЗБОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ и представителната демокрация


1. Социологически, демоскопски и изборни (електорални) изследвания. Маркетингови изследвания. Прилики и отлики. Смесване на наименованията. Изборният резултат като проверка на валидността и достоверността. /схема/

2. Три изследователски етажа: теоретичен (методология), методически (методики и инструментариум), емпиричен (данни и прагматични анализи и прогнози). /схема/ Специални изследвания на трите научни етажа. В полетата на: политически маркетинг и политически активизъм; аналитично и прогнозно обслужване на изборна кампания; ефективна експертиза към политици и партии, към медии и корпорации; при подбор, подготовка и тренинг на кандидати.

3. Представителна демокрация – двупосочна роля на изборните изследвания. Обратна връзка – „гласът на народа”, гражданската реактивност, възможности за манипулиране. Публичност на властта. Провокиране към публичен диалог и политически дебат.

4. Качество на изборните изследвания. Представителност и валидност. Достоверност и обективност. Навременност и достъпност. Сравнимост и агрегиране при група от изследвания. Заедно с медиите действат като „бинокъл и микроскоп”. Възможност за „информиран избор”. „Четвърта и пета власт”.

5. Злоупотреба чрез изборни изследвания. Опит за манипулиране на обществено мнение и изборни очаквания. Подвеждане към „спирала на мълчанието”, внушаване на недоверие и подценяване, опит за „стигматизиране”. Или възбуждане и завъртане в „спирала на гнева”.

6. Биография на ЕИ в България - мащабно и интензивно от 60-те години. Опит в социологически изследвания и на общественото мнение. Ветрило на изборни изследвания от 1990 г. Методическо многообразие и иновация. Основни агенции. Спазване на професионални стандарти – според закона и етичния кодекс.


ОСНОВЕН ПРОДУКТ от изборните изследвания (рейтингови и прогнозни)

7. Обществена СИТУАЦИЯ и социален КОНТЕКСТ. Основни проблеми в дневния ред на обществото – гражданското възприятие. Ранжиране по мащаб и важност, острота на възприятие, локализиране по социални групи или региони. Степен и форма на политизиране на основните граждански проблеми. Отнасяне като вина или заслуга към политически субекти. SWOT-анализ – на всеки силата и слабостта, възможностите и ограниченията.

8. РЕЙТИНГ на политическите сили. Изборни позиции и дистанции. Прагове на изборния успех – 50%, 4%, 1%. Зони на големите, на малките, на маргиналните – различни стратегии за участие в избори. Динамика на рейтинга – мониторинг, анализ, експертни препоръки, изборни прогнози.

9. ПРОГНОЗИРАНЕ на изборен резултат. Фази в изборна прогноза – предварителна, ранна и окончателна. Преход от номинални данни към прогноза. Начин на представяне и публикуване. Коректност на медиите при публикуване и съпоставяне. Конкуренция между агенциите.

10. ПОЗИЦИОНИРАНЕ. Идейно и идеологическо. Според етикети: „ляво – дясно”, „националистично – космополитно”, „умерено – радикално”, „активистко – инертно”. Методика на координатна система – зона на центъра, периферни сегменти. Варианти на „крайно” и „екстремистко”. Варианти на „популистко”. /схеми на позициониране в двумерна координата/

11. GAP-АНАЛИЗ на реална партийно-политическа конфигурация. Гражданска структура и политическо представяне. Зони на струпване на партии и амбиции за лидерство. Зони на политически вакуум – ляв или десен. Възникване на НОВИ партии – в празни или в пренаселени зони. / http://www.assa-m.com/izbori/izbori_0111.php /

12. Вътрешна структура на ЕЛЕКТОРАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ. Електорални ЯДРА – мобилизирани или ерозиращи. Близка своя периферия – възможности за удържане. Отдалечена своя периферия – възможности за връщане. Нови избиратели – малко, но символно важни. Избиращи „по-малкото зло”. Наказателен вот – провокиран чрез кампания или подарен от ситуация. Контролиран вот.

13. СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА на печеливша кампания – целеви изследвания. Обществен контекст и политическа ситуация. Силни и слаби страни. Оптимизирани цели, налични ресурси, рискови фактори. Определяне на „врага и противника”. Коалиционни алтернативи – преди или след изборите.

14. МАЖОРИТАРЕН ПОДБОР за успешна кампания и изборен резултат. Профил на „идеалния кандидат”. Тестване на кадрови варианти. Тестване плюсове и минуси на номиниран кандидат. Лицата на кампанията – кой да показваме и да говори, кого да прикрием?

15. Възможности или рискове за изборни ИЗНЕНАДИ. Поради „спирала на гнева” (примери от 2001, 2005). Поради „спирала на мълчанието” (примери от 2005, 2009). Поради масиран купен и контролиран вот (примери от 2014, 2015). Прогнозиране на изненади чрез цикъл изследвания, вкл. през последната седмица и дни.


КОЛИЧЕСТВЕНИ И КАЧЕСТВЕНИ изследвания

16. КОЛИЧЕСТВЕНИ изследвания. „Кои колко са сред цялото?” %-т на всеки „актьор” и общ рейтинг в %-ти. Позициониране спрямо другите, спрямо изборните прагове, спрямо целите. Обществен контекст и предизборна ситуация. Стартов рейтинг, основни фактори, възможности за разместване.

17. МЕТОДИКИ в КОЛичествено изследване. Дефиниране на Г.С. – обект на изследването, наличие на списък, достъпност на единиците. Извадка – представителна и стохастична. Операционализиране – предмет до емпирични индикатори. Въпросник, инструментариум. Подбор и подготовка на екип за терена. Методика на терена и контрол на терена. Обработка на данните. Анализ и интерпретиране на данните. Критика на инструментариума. Архивиране.

18. РЕГИСТРАЦИЯ в КОЛичествено изследване – анкета или стандартизирано интервю? Индивидуална или групова анкета. Пряка или интернет/пощенска анкета. Ограниченост на употребата, проблеми с достоверността и неотговорилите. Стандартизирано интервю, „лице-в-лице”. Достоверност на информацията. Комбиниране с наблюдение. Инструкция за провеждане.

19. АНАЛИЗ и използване на данни от количествени изследвания. За кандидати, партии и коалиции. Номинален рейтинг и динамични редове. Анализ на фактори, сила и посока. Преход към изборни прогнози – за изборната ситуация, за етапите на кампанията, за изненади и нови явления, за краен изборен резултат.

20. Изследвания чрез ТЕЛЕФОННИ интервюта и ОНЛАЙН анкети. Изместване на Г.С. – нарушена представителност. Нужда от методика за претегляне на рейтинга. Проблем с анонимността – влошена достоверност. Отчитане на сугестиращи или плашещи фактори. Как и кога е коректно да се използват?

21. Комбинация на КОЛИЧЕСТВЕНО представително с ТЕЛЕФОННО в ПОСЛЕДНАТА фаза. Предназначение – прогнозиране на изборни „изненади”. Дублиране на количествено – за измерване на отместване и методика на претегляне. ЦИКЪЛ „представителни” телефонни изследвания – 5-7 броя в последните 10-15 дни. Претегляне и окончателна прогноза.

22. КАЧЕСТВЕНИ изследвания. „Кои какви са?” „Кой защо успява или се проваля?” Профили на обособени избирателни групи и общности – различните ценности, мотивация и мобилизация. Изборни стереотипи, идеологемност на мисленето, бариери на възприятията.

23. Основни МЕТОДИКИ в КАЧествено изследване.
     (1) Дълбочинно индивидуално интервю – „свободно”. Индивидуализиране. Достигане до оценъчни стереотипи, мотивационна структура, езикова реактивност, бариери за замислянето.
     (2) Фокус група, групова дискусия. Групово дълбочинно интервю и „мозъчна атака”. Подбор на участващи. Модериране. Нива на анализа и наблюдението.
     (3) Личностни профили. На силни и слаби страни. За оценъчните стереотипи, стигми и бариери на възприятията сред избирателите. Q-sort профили на кандидати, на печеливш кандидат.

24. Други МЕТОДИКИ в КАЧествено изследване.
     (4) Анализ на съдържание. На програмни документи. На речи и интервюта, публично поведение. На лозунги, девизи, визуални форми. На основни дебати.
     (5) Семантичен диференциал на Озгуд. Емоционално-оценъчно възприятие на кандидати, партии, платформи. На подрационално равнище.
     (6) Асоциативен експеримент. Смислови и семантични структури на политическите нагласи и оценъчни рефлекси. Зони с концентрирано внимание или изпуснати от внимание.
     (7) Експертна оценка. Метод на Делфи. Изработване на варианти за оценка, експлициране на фактори, прогнозиране на развитие.


Изследвания ПРЕДИ изборите, ПРЕЗ изборния ден, СЛЕД изборите

25. ЦИКЪЛ представителни количествени изследвания. В една предизборна кампания: 7-6 месеца преди – като подготовка ЗА кампанията; 4-3 месеца преди като подготовка НА кампанията; 2-1 месеца като инерция КЪМ „горещата” фаза; 3-2 седмици преди избора за коригиране НА кампанията; 1 седмица преди избора ЗА прогноза на резултат и „изборни изненади”.

26. КОМБИНИРАНЕ на количествени с качествени ИЗСЛЕДВАНИЯ. При подготовката ЗА кампания. През подготвителната фаза НА кампанията. В горещата фаза. Различни цели и задачи. Публичност на данните, на анализите и прогнозите – подмяна или не на професионалните стандарти с тенденциозна пропаганда.

27. КОМБИНИРАНЕ между количествени и качествени МЕТОДИКИ. Взаимно допълване и контрол. Диагностициращи и прогнозиращи задачи. Тестване на достоверността по ключови индикатори. Наблюдение за лъжа и неточност при отговаряне.

28. ЕКЗИТ ПОЛ в изборния ден. Извадково като методика – двустепенна извадка. Представително като валидност, прогнозно като цел. Целта е изпреварваща прогноза. Точност, конкуренция между агенциите за максимална точност. Типични отмествания към 11, 14, 17 часа в изборния ден. Забрана за обявяване до края на Изборния ден. Ползватели на тази информация – специфични мотиви и ползи.

29. БЪРЗО ПАРАЛЕЛНО ПРЕБРОЯВАНЕ. – по едностепенна извадка. Не е изследване, а паралелна изборна статистика. Изпреварващо коригиране на Екзит пола. „Стрес-тест” за способността на ЦИК да брои и преброява бързо, надеждно и точно. ПЪЛНО паралелно преброяване. Опитът от 1990 (ГИСДИ) до 2014 (чужда фирма).

30. ПОЛИТИЧЕСКА РОЛЯ на екзит пола и паралелното преброяване. Инструмент на демокрацията за честни и демократични избори, за публичност и граждански достъп до ключова информация. Бариера през централно фалшифициране. Дава доказателства за локално и централно фалшифициране на изборни протоколи и общ резултат. / http://www.assa-m.com/izbori/izbori93.php /

31. СЛЕДизборни изследвания. 15-20 дни след изборния ден. Методически задачи – за усъвършенстване на инструментариума. Осмисляне на изборния процес и получения резултат. Профили на твърдите електорални групи – ядрата. Профили на плаващите електорални групи. Откриване на потенциали за ново прегрупиране на електоралното тяло.

32. РЕГУЛИРАНЕ НА ИЗБОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ в кампанията и изборния процес. Според Изборен кодекс от 2014, чл. 205, ... Правилно ли в него се говори за „социологически проучвания”? Кога може да се провеждат те? Кога може да обявяват данни и рейтинг от тях? Разграничени ли са номинален рейтинг от изборна прогноза? Какви паспортни данни на конкретното изследване се публикуват? Как таблично и графично са представени данните, рейтингите, прогнозите? Как се съпоставят рейтинги и прогнози от различни агенции и паралелни изследвания? /становища на ГИСДИ, Медиен мониторинг на ГИСДИ, професионални стандарти, етичен професионален кодекс/


ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ И ВАЛИДНОСТ на изследванията
(за Генерална Съвкупност; за време и ситуация; по тематика и проблемност)


33. ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ на количествено изследване. Обхват и състав на ГС – нужда от дефиниране и предефиниране. Надежден изходен списък. „Паспорт” на изследването – социално-демографски признаци. Валидност на изследването.

34. СТОХАСТИЧНА извадка – методика на извадката. Стохастична двустепенна извадка по избирателни списъци. Извадка по Лесли Киш – по последна рождена дата. Откази и недостъпни единици. Заместване на отпадналите.

35. ПРЕТЕГЛЯНЕ по изместени признаци. Стандартна процедура в SPSS. Претегляне чрез структурата на извадката. Най-чести измествания. Граници на приложимост. Стандарт при обявяване на данни.

36. ДОВЕРИТЕЛЕН интервал, „стохастична грешка. Сравняване на дялове и рейтинг. Рейтинг при големите партии – проблемът с дистанцията. Рейтинг при малките партии – проблемът с изборната бариера.

37. ТИПОЛОГИЧНА ИЗВАДКА в качествено изследване. Чисти типове. Подбор чрез матрица от качествени признаци. Тест за подбор на изследваните единици.


ИНДИКАТОРИ и променливи, ВЪПРОСИ и варианти за отговори, СКАЛИ

38. ФОРМУЛИРАНЕ на въпроси (индикатори). Еднозначност на думите и изразите. Несугестивност или умерена контрасугестивност. Симетричност на скалите с отговори. Подреждане във въпросника. Блоково или разбъркано. Психологически комфортно. Стимулиращо вниманието и мотивацията за участие.

39. ЗАТВОРЕНИте И ОТВОРЕНИте въпроси произвеждат различни профили на „един-и-същ” рейтинг. Отворени въпроси при нов предмет на изследване, при личностен профил. Типологизиране на свободните отговори, агрегиране и съкращаване на номинаната скала. Затваряне в рангова скала, оптимално с 4-5 или 6-7 разновидности.

40. ОТСЕЙВАЩИ разновидности. Филтри за убеденост в оценката, за устойчивост на поведението. Филтри за лъжа. Дублиране на индикатори. Индикатори за вътрешна структура. Батерия от индикатори. Комбинаторни скали и групови фактори.

41. НОМИНАЛНА, ЧИСЛОВА И РАНГОВА скала. Трансформиране на числова и номинална скала в рангова. Симетричност на ранговата скала. Ясни преходи между разновидностите. Обърната откъм плюса или откъм минуса.

42. ДИХОТОМНИ скали (да-не) – в психологически тестове, при големи батерии с индикатори за едно качество. УДВОЕНА И УТРОЕНА ДИХОТОМИЯ – в социологически/социални изследвания. Дават се и умерени/условни/некатегорични разновидност – за комфорт на отговарящите и оценяващите. 4-5-мерна скала – оптимална в повечето случаи. 6-7-мерна скала при нужда от допълнително степенуване в дадената оценка.

43. СКАЛА на въпрос без или със СРЕДНА РАЗНОВИДНОСТ – на Гутмън или на Ликерт. Предимства и недостатъци на средната междинна разновидност или на нейната липса. При средна разновидност в 5- и 7-мерна скала – „нито-нито”, „колкото-толкова”. Загуба на ясни отговори. Дава се възможност част от отговарящите легитимно да скрият отговора си. Неудобства при интерпретацията и анализа на данните. Без средна разновидност в 4- и 6-мерни скали. Минимален процент неотговорили. Прави се микро „мозъчна атака” при отговаряне. Удобство при анализа и интерпретацията.

44. 11-мерна скала от Нула до Десет. (Или от 0% до 100% – на Майски) При оценка от пълно отрицание до категорично приемане (0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10). При оценка на качества в опозиция (5 4 3 2 1 0 1 2 3 4 5). Сложност при номериране, шифриране, рекодиране. Прегрупиране в рангова скала – 3-мерна, 5-мерна или 7-мерна. Голяма гъвкавост при аналитично използване на данните.

45. ТИПОЛОГИЗИРАЩА скала на Търнстоун – правене на кратка типология въз основа на множеството свободни отговори на отворен въпрос с до 3-5 отговора. Методика чрез няколко поредни агрегирания. Използване на синонимни гнезда. Различни варианти според подхода на изследователя и целите на изследването.

46. КУМУЛАТИВНА скала на Богардус – за социална близост или дистанция, за културна толерантност или отхвърляне и ксенофобия. Измерва нагласи между и към етно-народностни общности, национални малцинства и диаспори. Измерва на битово-поведенческо равнище.


ДОСТОВЕРНОСТ И ТОЧНОСТ на изследванията

47. Достоверност... НЕ-СУГЕСТИЯ от въпросите и отговорите, на инструмента като цяло. Филтри на истинност, контролни въпроси. Неотговорили. Чувствителност и надеждност на методиките за регистрация.

48. Достоверност... СКРИТ вот – ЗАВИШЕН вот. Дублиране с наблюдение. Динамични редове от предишни изборни ситуации и отместване на резултата. Експертно коригиране на номиналните данни.

49. ТОЧНОСТ на изследванията. Определяне на пропорцията между ядро и периферии. Стабилност или ерозия в ядрото. Низходящ или възходящ тренд в перифериите.

50. Достоверност при качествени изследвания. Информация плюс разбиране. Логика плюс интуиция. Познание плюс емпатия. Генерализиране при „изследване на случай”.


РЕЙТИНГ и партийно ПОЗИЦИОНИРАНЕ – изследователски мониторинг

51. МОНИТОРИНГ на електоралното тяло – преди, по време и след избори. Устойчиви сегменти и прегрупиране. Ценностни и емоционално-психологични фактори. Осъзнаване на интереси и формули на политически прагматизъм. Мониторинг на ефективността на изборните кампании. Как хората им реагират, възприемат, повлияват от тях?

52. Динамични РЕДОВЕ на рейтинг. Графики на партийния и изборния рейтинг – в месеците преди изборна кампания, по време на кампанията, в заключителната й фаза. (Примерите от изборите в Австрия САЩ и Германия – 2017, 2015, 2017). Дългосрочна биографична динамика на партийното позициониране в политическия процес и структура. / http://www.assa-m.com/npechat05.php /

53. РЕЙТИНГ. Измерване на количественото позициониране. Гражданска и медийна видимост. Обществено мнение и съзнание за значимост и потенциал. Съпоставка между политически субекти – партии и коалиции, идеологии и политики, лидери и представителни лица. Регистрация чрез отворени или затворени въпроси. Използване на шоу-карти.

54. МНОГОЕЛЕМЕНТНА структура на ПАРТИЕН рейтинг. Компоненти: собствен и партньорски, властови и институционален, корпоративен и финансов, пропаганден и ценностен, медиен и ситуативен компонент. Взаимна връзка и пренасяне, кумулативен или ерозиращ ефект. Пулсация на отделните компоненти и нарастване или свиване на рейтинга като цяло. „Таван и дъно” на даден партиен рейтинг.

55. МНОГОЕЛЕМЕНТНА структура на ЛИДЕРСКИ рейтинг. Компоненти: личен и екипен, партиен и институционален, бизнес и финансов, външен и ситуативен компонент. Взаимна връзка и пренасяне, кумулативен или ерозиращ ефект. Пулсация на отделните компоненти и нарастване или свиване на рейтинга като цяло. „Таван и дъно” на даден лидерски рейтинг.

56. СИЛНИ/СЛАБИ СТРАНИ в рейтинг на политически лидери. Най-полезните/рисковите лични качества на ръководители-лидери. Реална харизматичност и произведена квази-харизматичност. Извисяващи или закопаващи „сиамски близнаци” в политическата кариера на лидера. Удобната илюзия за „незаменимата личност” в „силна партия”. Лидерът като извисеност или жертва на своята номенклатура, бизнес кръгове, интелектуални среди, външни приятели, стратегически партньори.

57. ПУБЛИЧНО представяне на ЛИЧЕН и ПАРТИЕН рейтинг. Само чрез плюс скала. Или чрез плюс-минус скала. По какво виждаме степента на устойчивост или прикриваната ерозия на рейтинга? Зони на неприет, успешен и свръхуспешен политик. Зони на безопасна, рискова и сриваща критичност.

58. РЕЙТИНГ НА ПАРТИЯ/коалиция. Желано и реално позициониране. Анализ на рейтингови дистанции и пропорции. Норма на рейтинг при различни властови позиции и ситуации. Рейтинг на властващи партии и алтернативи. Рейтинг на необходимите стратегически партньори. Рейтинг на малките, на които се крепи властта на големите. Рейтинг на „несистемните” партии, движения, инициативи.

59. Електорална ДИНАМИКА. Преливане и преструктуриране на електоралните групи. Устойчивост и мобилизираност на ядрото. Ерозия и свиване на ядрото. Наличие на периферия – близка и далечна, ресурси и ситуации за мобилизиране и връщане. Възможности за наказателен вот. Използване на контролиран вот и фалшификации. „Таван и дъно” на даден партиен рейтинг.

60. Изборни ПРОГНОЗИ. Проблемът с базата от 100%. Различните бази за изчисляване на рейтинга – недоразумения в интерпретацията. / http://www.assa-m.com/izbori/izbori82.php; http://www.assa-m.com/izbori/p_izbori169.php; http://www.assa-m.com/izbori/izbori7205.php /

61. Превръщания на рейтинговата ТАБЛИЦА. От номинален рейтинг от всички избиратели към подгрупата на активните-гласуващите. От изследователски рейтинг към прогнозен и официален резултат. От изборен резултат към позициониране във властта.

62. Изборни ИЗНЕНАДИ. Партии с възходящ и с низходящ тренд – подценяване и надценяване в прогнозите. Рискови прогнози при нови политически актьори – проблемът с периферията. Отместване при силна масова емоция – „спирала на гнева”, „спирала на мълчанието”. Примерите от България - 2001, 2005. Примерите от Бавария, Италия и Швеция.

63. Изборна АКТИВНОСТ. Избор на стратегия в една кампания – увеличаване или свиване на изборната активност. Начини да се постига едното или другото. Отчитане на изборната активност – според раздутите списъци на ЦИК, според наличното избирателно тяло, със или без многото маргинализирани избиратели в чужбина. Аргумент за натиска за електронно гласуване. Пропагандна злоупотреба с числата за активността от страна на загубилите в надговарянето след изборите.

64. Как се печелят ИЗГУБЕНИ ИЗБОРИ? Кресливи маргинали. Механизъм на организиран хаос, планирани грешки. Задръстване на секциите със застъпници и наблюдатели. Купуване на гета. Купуване на аполитични. Изборен рекет върху избиратели, фирми и партии. Подмяна на протоколи. / http://www.assa-m.com/en/izbori_en511.php /

65. ДУБЛИРАЩИ кандидати и партии. Саботиране на своите чрез „удобния трети”: президентски избори 2001, кметски избори Ямбол 2011, кметски избори София 2015. Участието и съ,участието на медиите. Психологическо пренасочване на вниманието и емоциите.


Форма на ИЗПИТ
 
     Изпит по конспект - писмено се развиват два въпроса. После устно събеседване по тях с допълнителни уточняващи въпроси.
     Моля, за специално внимание върху схемите и онагледяващите материали от семинарните занятия.
     За контакти: 02/ 443-55-54; mihailmirchev@yahoo.com; www.assa-m.com
 

Основна ЛИТЕРАТУРА
 
МИРЧЕВ, Михаил. www.assa-m.com / политика и избори /
 
Управляващите партии: възходи и падения ‘1994-2013’
/ http://www.assa-m.com/kniga_pdf/Partii_Vazhodi_i_Padenia_1994-2013.pdf /

Electoral Research and Predictions in Bulgaria: Contextual and Methodological Challenges, Декември 2011
/ http://www.assa-m.com/izbori/izbori_0111.php /

Парламентарни избори за 42-то НС, 12 май 2013:
/ http://www.assa-m.com/izbori/izbori_02.php /

Поуките от парламентарни избори 2009:
/ http://www.assa-m.com/izbori/izbori8a.php /
 
МИРЧЕВ, Михаил. Персонификацията и кръговете на политическото говорене. В сб. „Проблеми на обществената комуникация”. УНИБИТ, С., 2015, с. 26-42.
/http://www.assa-m.com/marketing13.php/
 
Декларация на БСА (2013). Професионалните стандарти в изборните изследвания. 3 април 2013 / http://www.assa-m.com/sabitiq03.php /
 
Становище на ГИСДИ (2014). Коректното наименование на изборните (електоралните) проучвания (изследвания) в Изборен кодекс. 3 февруари 2014
/ http://gisdi.eu/bg/Prouchvaniya-c155 /
 
Становище на ГИСДИ (2014): Коректното публикуване в масови медии на предизборни рейтинги и прогнози. Законови изисквания и професионални стандарти.
/ http://gisdi.eu/bg/Standarti-c159 / (Скоро ще бъде качен нов вариант)
 
АТАНАСОВ, Атанас и кол. Електоралните изследвания. Изследователски проблеми и прогностични възможности. С., 2006, стр. 318.
(социологически, демоскопски и електорални изследвания, с. 17-38, 60-67, 68-80; изборни мотивации и гласуване, с. 88-99, 114-123; позициониране, партийна идентификация и гласуване, с. 99-114; изборни технологии, с. 123-150; медиен облик на електоралните изследвания, стандарти, с. 260-279)
 
АТАНАСОВ, Атанас и кол. Изкуството да се задават въпроси и да се поучават отговори. С., 2010, стр. 340
 
НОЕЛ-НОЙМАН, Елизабет. (2004, 1980) Спиралата на мълчанието. Общественото мнение - нашата социална черупка. ИК "Люрен", С., 2004. Стр. 295.
(спирала на мълчанието, с. 17-54; изолацията като мотив, с. 55-72; общественото мнение като социална черупка, с. 73-106; привилегията на медиите, с. 154-171; функции на общественото мнение, с. 219-231; ... с. 260-279)
/ http://www.assa-m.com/marketing11.php /

 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ