СУ „Св. Климент Охридски”, ФНПП
ІV семестър, 2 курс, сп. „Социална педагогика”, редовно
 

 
ФНПП – редовно. Изпит на ... юни 2020.
МЕТОДИ НА СОЦИАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
 
Въпросник за изпит: ... юни 2020, ... часа, зала ...

Преподавател:
Проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Учебна година:
2019-2020 пролет, лекции: Февруари-Юни 2020


     МЕТОДОЛОГИЯ на емпиричните изследвания

     1. ТРИ ЕТАЖА в науката: теория-теоретичен, методики-методичен, емпиричен-изследвания. (Схема: ТЕСН) Етапи в биографията на всяка наука. Достигане на зрялост – теоретико-методологическа и методико-емпирична.

     2. Специфичен НАУЧЕН ПРОДУКТ: (1) теории и модели, понятия и подходи; методология за конкретно изследване; (2) ефективни методики и операционализация; инструментариум и организация; (3) масив от първични данни и съвкупна обработка за анализ; анализ и интерпретация на данните, прогнози и практически препоръки.

     3. „Модерната епоха” от XIX и XX век – „позитивна ЕПОХА” с „позитивна НАУКА” – епоха на науката и рационализма, на технологиите и производителността, на общественото инженерство и прогнозирането. Динамика в развитието на обществото и икономиката. Новите технологии и Новият ЧОВЕК. „Точка на сингуларност” – 2045 г.

     4. СУБЕКТ и ОБЕКТ в емпиричните изследванията (по Огюст Конт). Обективност и точност на емпирично изследване. Изследователят да е „free-of-value”. /по Макс Вебер/ Ролята на методиките за достоверност на информацията и адекватност на анализа /по лекции/

     5. Обективност на изследванията – „ПОЗИТИВИЗЪМ”. (Огюст Конт, Джон Стюарт Мил, Карл Маркс, Пол Лазарсфелд, Българска социологическа школа от 60-80-те год.). Алтернатива в „разбираща социология” – херменевтика, етнометодология, изследване на случаи, качествени методи.

     6. КАКЪВ Е „МетодЪТ” в конкретното изследване? Съвкупност от налични емпирични методики. Избор на подходяща методика, комбиниране между методики. При нужда доразвиване на методики. Изработване на нови тестове, скали, въпросници. Апробиране и адаптиране на чужди методики.

     7. 10-ина МЕТОДИКИ в едно емпирично изследване. Като инструмент за определяне на генералната съвкупност и извадката, за набиране на данните, за контрол и отстраняване на грешки, за обработване и анализ на информацията, за интерпретация и прогнози.

     8. Нужда от МЕТОДОЛОГИЯ – без нея изследването е „дърво без корен”, „къща без покрив”. Теоретичен модел, конкретен подход и логика при операционализирането, съдържателни критерии при агрегирането на емпричните данни и интерпретацията на информацията.

     9. Операционализиране на теоритичния модел и предмета на изследване до работоспособен и чувствителен инструментариум. (Виж: Бижков, Георги. … Схема ЕПИ „Етапи на Изследванията”, с. 139; теорията като методология - с. 22-25, 46-66; планиране, организиране и провеждане – с. 137-182)

     10. Ясно разграничаване между ОБЕКТа и ПРЕДМЕТа на изследване.
     „Изследване НА”. Обект: КОГО изследваме? – население и работна сила, семейства и бракове, фирми и институции, избиратели и електорално тяло, ученици и училища, социално слаби и форми на подпомагане, медии и публичен дебат, ……
     „Изследване ЗА”. Предмет: КАКВО В НЕГО изследваме? – ценности и нагласи, емоции и психичен статус, мотиви и поведение, отношения с другите, мнение и обществено мнение, удовлетвореност и разочарование, възможности и ограничения, промени в социалния статус и мобилност, … …

     11. Емпиричните изследвания във и за СОЦИАЛНАТА РАБОТА. Изследвания на рискови и уязвими групи, и социални общности. Изследвания за социалното подпомагане и благотворителност, за „социален маркетинг”. За ресоциализиране и адаптиране. За овластяване и реализация. За специфичния социален характер на етно-малцинства и религиозни общности


     ВИДОВЕ ЕМПИРИЧНИ СОЦИАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

     12. ИЗЧЕРПАТЕЛНИ или ИЗВАДКОВИ изследвания? Кое е възможно? Кога кое е по-ефективно?
     Изчерпателни – национално преброяване, при малки съвкупности и функционални групи.
     Извадкови – при големи и огромни съвкупности. Представителни и сондажни „количествени” или типологични и „качествени”? Валидност според обекта на изследване.

     13. CENSUS – Национално преброяване на населението и селищната сктруктура (www.nsi.bg). Какъв вид изследване? Изчерпателно. Количествено. За социално-демографската, жилищно-битовата, семейно-брачната, образователно-квалификационната, трудово-съставната структура на населението. Проверете: с обективни и/или субективни индикатори?

     14. ПРЕБРОИТЕЛНА КАРТА на сградите, лицата и населението от ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 г. Дизайн. Обекти и предмети. Специфика на въпросите. Информация за социални структури, статуси и стандарт на живот. Методи: стандартизирано интервю, пряка анкета. Пощенска/онлайн анкета. Косвена анкета/интервю. Проверете: сбъркан ли е индикаторът за етно-народностна принадлежност?

     15. ИЗБОРНИ (електорални) изследвания в политически МАРКЕТИНГ. Обект и предмет? Информираност. Внушаемост. Мотивираност. Поведенчески стереотипи. Оценки и преценки. Самостоятелен избор. Зависимост и страх. Ядра и периферии. Динамика на електоралните сегменти. Изборни прогнози. Методи на регистрация: стандартизирано интервю – пряко или телефонно, анкети – преки или онлайн.

     16. Изследване на „ПОТРЕБИТЕЛСКА КОШНИЦА” – голяма или малка. Прави се от НСИ и Синдикати. Измерва масов стандартизиран социален минимум за живот – в лева като месечен необходим разход. Използва се за определяне размера на месечни социални помощи. Мониторинг на материалния стандарт и общото качество на живот на населението.

     17. ПЕДАГОГИЧЕСКИ и дидактически. За ценности и учебна мотивации. За включване в училищната група/колектив/общност и адаптивност. За възпитателен и мотивационен процес. (Виж: Бижков, Георги. … Типология на изследванията, с. 100-136; Дидактически тестове, с. 286-374)

     18. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ изследвания: Личностна диагностика. Тестове. Айтеми – с дихотомия. Социално-психологически изследвания. Групова и общностна диагностика, отношения, ефективност, „колективно съзнание”.

     19. ЛИЧНОСТЕН тест на Айзенк (www. …). Батерии от айтъми за всяка характеристика на личността – екстроверт-интроверт, степен на психотизъм и невротизъм, вид характер, степен на социална желателност. Точкова система за интерпретиране – за присъждане на вариант на характеристика.

     20. ДЕМОСКОПСКИ и СОЦИОЛОГИЧЕСКИ изследвания. Изследване на обществено мнение за политическа ситуация и посока на развитие, за обществени проблеми и жизнени колизии, за конкретни скандали и граждански сблъсъци, за международни процеси и отношщения, за … Изследване за емигрантски нагласи и бежански вълни. Изследване за брачни и семейни модели, за детеродна норма и семейно планиране, за сексуални практики и контрацептиви, за хомосексуализъм и джендър мобилност.

     21. СРАВНИТЕЛНИ МЕЖДУНАРОДНИ изследвания. Общ теоретичен модел и единна методика. Съпоставимост на данните. Тематични модули. Мониторинг на глобални процеси. EuroBarometer – за ценности и обществени нагласи. CCS и ESS – модулна структура, мониторинг и проблемно акцентиране.


     КОЛИЧЕСТВЕНИ изследвания. Представителни. Сондажни за „методиката”.

     22. КОЛИЧЕСТВЕНИ изследвания. Кои колко са сред всички в ГС – дял от цялото, в % от всички? Рейтинг на партии и кандидати, на житейски варианти, на проблеми и заплахи, на възможности и надежди, на стимули и ограничители. Всеки отделен изследван обект или вариант на нещо колко процента е отцялото, сред всички? Колко от изследваните са неопределяеми единици – попадат в „други” на отделните въпроси. Динамика във времето, динамични редове. Мониторинг на процеси и явления.

     23. Представителна ИЗВАДКА. Идентична структура спрямо Г.С. – контролира се по 7-9 социално-демографски признака. Методика за заместване на отпаднали единици. Претегляне – при изместване по някой от признаците. (Виж Схема ВИ-ПТ: съпоставка между представителни количествени и типологични качествени изследвания)

     24. Методи на РЕГИСТРАЦИЯ. СТАНДАРТИЗИРАНО интервю. Преимущества и ограничения. Технология на прилагане. Лице-в-лице и в дома на респондента, телефонно. Ролята на интервюера („анкетьора”).Съчетаване с наблюдение. Максимална достоверност. /по лекция/

     25. Методи на РЕГИСТРАЦИЯ. АНКЕТА – самопопълване. Преимущества и недостатъци. Пряка индивидуална и групова анкета. Косвена анкета. Интернет (онлайн) анкета. Пощенска анкета. Проблеми с възвръщаемостта и валидността. Проблеми с достоверността, с многото неотговорили. /по лекции/ /Виж Съйкова, Светлана. … с. 271-284/

     26. ДОСТОВЕРНОСТ на индивидуалната информация. Несугестивност на индикаторите и скалите. Еднозначност на формулировките. Филтри за истинност на информацията – „батерия на лъжата”.


     КАЧЕСТВЕНИ изследвания. За типични профили и отлики.
    Сондажни за нов „предмет” за изследване. При експериментиране на индикатори и методика.


     27. КАЧЕСТВЕНИ изследвания. „Кои какви са?” „Кой защо успява или се проваля?” „Кой защо мисли и действа по особен начин?“ Профили на обособени групи и общности – различни ценности и нагласи, мотивация и мобилизация. Изборни стереотипи, идеологемност на мисленето, бариери на възприятията. Тестване на рекламни форми или на политически програми. Тестване на граждански въприятия за проблеми и процеси, за публични фигури и институции.

     28. Типологична ИЗВАДКА. Матрица по 3-4-5 признака за подбор на „чисти” изследвани единици. Обосновка на типологичните групи. Равен брой реципиенти във всяка група. (Виж Схема ВИ-ПТ: съпоставка между представителни количествени и типологични качествени изследвания)

     29. Най-използвани МЕТОДИКИ в КАЧЕСТВЕНИ изследвания.
     (1) Дълбочинно интервю – индивидуално. /по лекции/
     (2) „Фокус група” – групово интервю. Тест за подбор на участници. (Виж Съйкова, Светлана. … с. 205-220)

     (3) „Мозъчна атака”. С непрофесионалисти и неангажирани. При стандартизирано интервю и анкета. Със специалисти и професионалисти. /по лекции/
     (4) „Експертна оценка” (метод Делфи, други). (Виж. Бижков, Георги. … с. 414-421)

     (5) Анализ на съдържание. Работа с текстове и документи. (Виж. Бижков, Георги. … с. 422-433)

     30. Други МЕТОДИКИ в КАЧЕСТВЕНИ изследвания.
     (6) Биографичен метод. По дневници. Ретроспективни животоописания.
     (7) Метод Недовършени изречения. Тест Кой съм Аз?
     (8) ПСИХО-ДРАМА. Играене на роли в проективна групова ситуация. Размяна на ролите. Самоанализ, споделяне. Наблюдение и самоконтрол. Индивидуална и екипна диагностика

     31. НАБЛЮДЕНИЕ – включено, открито или прикрито, лабораторно. Същност. Функции. Технология. Особености и недостатъци. (Виж Съйкова, Светлана. … Вградено наблюдение, с. 196-203) (Виж. Бижков, Георги. … с. 252-269)

     32. ФОКУС ГРУПОВИ дискусии. Същност и характеристики. Разработване на сценарий. Специфични функции. Ролята на модератора и използвани техники. Принципни изисквания. (Виж Съйкова, Светлана. … с. 205-220)

     33. СОЦИО-МЕТРИЧЕН тест. За отношения „близост – отдалеченост” във функционална група. За лидерска структура, групиране, маргинали, отхвърляни. За генериране на конфликти. (Виж. Бижков, Георги. … с. 390-413)


     Емпирични ИНДИКАТОРИ – видове СКАЛИ

     34. ОТВОРЕНИ въпроси: типологизиране, затваряне. ЗАТВОРЕНИ въпроси със скали: рангови или трансформирани към рангови. Посока на подреждане на разновидностите, мерност на скалата. (Схема О-ЗВ) Защо различен профил на рейтинг? Защо неотговорилите са 3% или 33%?

     35. НОМИНАЛНА, ЧИСЛОВА и РАНГОВА скала. Трансформиране на числова и номинална скала в рангова. Кумулативни скали. Комбинаторни скали от няколко индикатора. Комбинаторни фактори – обработка чрез Алфа на Кронбах.

     36. Скала на ГУТМЪН: удвоена и утроена дихотомия. Скала на ЛИКЕРТ: средната разновидност. Средната повишава или намалява точността? Проблеми при интерпретацията на данните. Ефективност при факторни анализи.

     37. 11-МЕРНА СКАЛА от Нула до Десет. (Или от 0% до 100% – на Майски) При оценка от пълно отрицание до категорично приемане (0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10). При оценка на качества в опозиция (5 4 3 2 1 0 1 2 3 4 5). Прегрупиране в рангова скала – 3-мерна, 5-мерна или 7-мерна. Голяма гъвкавост при аналитично използване.



Основна ЛИТЕРАТУРА

     МЕТОДИКА, организация и провеждане на ЕСИ. В: Икономическа социология, УНСС, С. 2005, с. 401-421. (www.assa-m.com/...)

     СЪЙКОВА, Светлана и кол. Социалните емпирични изследвания. Методологически аспекти. Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, С., 2014.
/количествени методи, с. 153-179; вградено наблюдение, с. 196-203; фокус-групови дискусии, с. 205-220; анкетни методи, с. 168-178/

     БИЖКОВ, Георги и В. КРАЕВСКИ. Методология и методи на педагогическите изследвания. УИ „Св. Кл. Охридски”, София-Москва, 1999.
/теорията като методология, с. 22-25, 46-66; планиране, организиране и провеждане, с. 137-182; типология на изследванията, с. 100-136; схема ЕПИ – етапи на педагогическите изследвания, с. 139; схема СПКП – система от понятия, критерии и показатели в педагогическите изследвания, с. 161; дидактически тестове, с. 286-374; методи на експертната оценка, с. 414-421; анализ на съдържание, с. 422-433; наблюдение с. 252-270; социо-метрични методи, с. 390-413/

     ЛИЧНОСТОВ тест на Айзенк. (http://online-psychotherapy.info/tests/Eysenck.htm)

     ПРЕБРОИТЕЛНА КАРТА от Национално преброяване от 2011. (www.nsi.bg)

     Списък със СХЕМИ от Михаил Мирчев:
  • Схема ТЕСН: Три-етажна структура на развитата наука.
  • Схема ВИ-ПТ: Видове извадки – в представителни количествени или в типологични качествени изследване.
  • Схема РС-Г-Л : Рангови скали по ГУТМЪН и ЛИКЕРТ. Проблемът „средна“ разновидност
  • Схема О-ЗВ : ОТВОРЕНИ и ЗАТВОРЕНИ въпроси/индикатори. Профил на рейтинга



Допълнителна ЛИТЕРАТУРА

     МИХАЙЛОВ, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. 2-ро допълнено изд. С., 1980. Стр. 390.

     ЩЕТИНСКИ, Димитър. Измерването като процес. Номинална, ординална и интервална скала. В: Измервания и анализ в поведенческите и социалните науки. Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, С., 2005, с. 27-35.

     ДЖОНЕВ, Сава. Качествени методи за изследване в социалните науки. Изд. Ен Джи Би Консултинг, С., 2015.

     АТАНАСОВ, Атанас и кол. Изкуството да се задават въпроси и да се поучават отговори. С., 2010, стр. 340.

     MAY, Tim. (1993, 1997, 2001) Social Research. Issues, methods and process. Third edition. Open University Press, 2006. Pp. 258.
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ