|
СУ „Св. Климент Охридски”, ФНПП ІV семестър, 2 курс, сп. „Социална педагогика”, редовно ФНПП – редовно. Изпит на ... юни 2020. МЕТОДИ НА СОЦИАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ Въпросник за изпит: ... юни 2020, ... часа, зала ... Преподавател: Проф. д.с.н. Михаил Мирчев Учебна година: 2019-2020 пролет, лекции: Февруари-Юни 2020 МЕТОДОЛОГИЯ на емпиричните изследвания 1. ТРИ ЕТАЖА в науката: теория-теоретичен, методики-методичен, емпиричен-изследвания. (Схема: ТЕСН) Етапи в биографията на всяка наука. Достигане на зрялост – теоретико-методологическа и методико-емпирична. 2. Специфичен НАУЧЕН ПРОДУКТ: (1) теории и модели, понятия и подходи; методология за конкретно изследване; (2) ефективни методики и операционализация; инструментариум и организация; (3) масив от първични данни и съвкупна обработка за анализ; анализ и интерпретация на данните, прогнози и практически препоръки. 3. „Модерната епоха” от XIX и XX век – „позитивна ЕПОХА” с „позитивна НАУКА” – епоха на науката и рационализма, на технологиите и производителността, на общественото инженерство и прогнозирането. Динамика в развитието на обществото и икономиката. Новите технологии и Новият ЧОВЕК. „Точка на сингуларност” – 2045 г. 4. СУБЕКТ и ОБЕКТ в емпиричните изследванията (по Огюст Конт). Обективност и точност на емпирично изследване. Изследователят да е „free-of-value”. /по Макс Вебер/ Ролята на методиките за достоверност на информацията и адекватност на анализа /по лекции/ 5. Обективност на изследванията – „ПОЗИТИВИЗЪМ”. (Огюст Конт, Джон Стюарт Мил, Карл Маркс, Пол Лазарсфелд, Българска социологическа школа от 60-80-те год.). Алтернатива в „разбираща социология” – херменевтика, етнометодология, изследване на случаи, качествени методи. 6. КАКЪВ Е „МетодЪТ” в конкретното изследване? Съвкупност от налични емпирични методики. Избор на подходяща методика, комбиниране между методики. При нужда доразвиване на методики. Изработване на нови тестове, скали, въпросници. Апробиране и адаптиране на чужди методики. 7. 10-ина МЕТОДИКИ в едно емпирично изследване. Като инструмент за определяне на генералната съвкупност и извадката, за набиране на данните, за контрол и отстраняване на грешки, за обработване и анализ на информацията, за интерпретация и прогнози. 8. Нужда от МЕТОДОЛОГИЯ – без нея изследването е „дърво без корен”, „къща без покрив”. Теоретичен модел, конкретен подход и логика при операционализирането, съдържателни критерии при агрегирането на емпричните данни и интерпретацията на информацията. 9. Операционализиране на теоритичния модел и предмета на изследване до работоспособен и чувствителен инструментариум. (Виж: Бижков, Георги. … Схема ЕПИ „Етапи на Изследванията”, с. 139; теорията като методология - с. 22-25, 46-66; планиране, организиране и провеждане – с. 137-182) 10. Ясно разграничаване между ОБЕКТа и ПРЕДМЕТа на изследване. „Изследване НА”. Обект: КОГО изследваме? – население и работна сила, семейства и бракове, фирми и институции, избиратели и електорално тяло, ученици и училища, социално слаби и форми на подпомагане, медии и публичен дебат, …… „Изследване ЗА”. Предмет: КАКВО В НЕГО изследваме? – ценности и нагласи, емоции и психичен статус, мотиви и поведение, отношения с другите, мнение и обществено мнение, удовлетвореност и разочарование, възможности и ограничения, промени в социалния статус и мобилност, … … 11. Емпиричните изследвания във и за СОЦИАЛНАТА РАБОТА. Изследвания на рискови и уязвими групи, и социални общности. Изследвания за социалното подпомагане и благотворителност, за „социален маркетинг”. За ресоциализиране и адаптиране. За овластяване и реализация. За специфичния социален характер на етно-малцинства и религиозни общности ВИДОВЕ ЕМПИРИЧНИ СОЦИАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 12. ИЗЧЕРПАТЕЛНИ или ИЗВАДКОВИ изследвания? Кое е възможно? Кога кое е по-ефективно? Изчерпателни – национално преброяване, при малки съвкупности и функционални групи. Извадкови – при големи и огромни съвкупности. Представителни и сондажни „количествени” или типологични и „качествени”? Валидност според обекта на изследване. 13. CENSUS – Национално преброяване на населението и селищната сктруктура (www.nsi.bg). Какъв вид изследване? Изчерпателно. Количествено. За социално-демографската, жилищно-битовата, семейно-брачната, образователно-квалификационната, трудово-съставната структура на населението. Проверете: с обективни и/или субективни индикатори? 14. ПРЕБРОИТЕЛНА КАРТА на сградите, лицата и населението от ПРЕБРОЯВАНЕ 2011 г. Дизайн. Обекти и предмети. Специфика на въпросите. Информация за социални структури, статуси и стандарт на живот. Методи: стандартизирано интервю, пряка анкета. Пощенска/онлайн анкета. Косвена анкета/интервю. Проверете: сбъркан ли е индикаторът за етно-народностна принадлежност? 15. ИЗБОРНИ (електорални) изследвания в политически МАРКЕТИНГ. Обект и предмет? Информираност. Внушаемост. Мотивираност. Поведенчески стереотипи. Оценки и преценки. Самостоятелен избор. Зависимост и страх. Ядра и периферии. Динамика на електоралните сегменти. Изборни прогнози. Методи на регистрация: стандартизирано интервю – пряко или телефонно, анкети – преки или онлайн. 16. Изследване на „ПОТРЕБИТЕЛСКА КОШНИЦА” – голяма или малка. Прави се от НСИ и Синдикати. Измерва масов стандартизиран социален минимум за живот – в лева като месечен необходим разход. Използва се за определяне размера на месечни социални помощи. Мониторинг на материалния стандарт и общото качество на живот на населението. 17. ПЕДАГОГИЧЕСКИ и дидактически. За ценности и учебна мотивации. За включване в училищната група/колектив/общност и адаптивност. За възпитателен и мотивационен процес. (Виж: Бижков, Георги. … Типология на изследванията, с. 100-136; Дидактически тестове, с. 286-374) 18. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ изследвания: Личностна диагностика. Тестове. Айтеми – с дихотомия. Социално-психологически изследвания. Групова и общностна диагностика, отношения, ефективност, „колективно съзнание”. 19. ЛИЧНОСТЕН тест на Айзенк (www. …). Батерии от айтъми за всяка характеристика на личността – екстроверт-интроверт, степен на психотизъм и невротизъм, вид характер, степен на социална желателност. Точкова система за интерпретиране – за присъждане на вариант на характеристика. 20. ДЕМОСКОПСКИ и СОЦИОЛОГИЧЕСКИ изследвания. Изследване на обществено мнение за политическа ситуация и посока на развитие, за обществени проблеми и жизнени колизии, за конкретни скандали и граждански сблъсъци, за международни процеси и отношщения, за … Изследване за емигрантски нагласи и бежански вълни. Изследване за брачни и семейни модели, за детеродна норма и семейно планиране, за сексуални практики и контрацептиви, за хомосексуализъм и джендър мобилност. 21. СРАВНИТЕЛНИ МЕЖДУНАРОДНИ изследвания. Общ теоретичен модел и единна методика. Съпоставимост на данните. Тематични модули. Мониторинг на глобални процеси. EuroBarometer – за ценности и обществени нагласи. CCS и ESS – модулна структура, мониторинг и проблемно акцентиране. КОЛИЧЕСТВЕНИ изследвания. Представителни. Сондажни за „методиката”. 22. КОЛИЧЕСТВЕНИ изследвания. Кои колко са сред всички в ГС – дял от цялото, в % от всички? Рейтинг на партии и кандидати, на житейски варианти, на проблеми и заплахи, на възможности и надежди, на стимули и ограничители. Всеки отделен изследван обект или вариант на нещо колко процента е отцялото, сред всички? Колко от изследваните са неопределяеми единици – попадат в „други” на отделните въпроси. Динамика във времето, динамични редове. Мониторинг на процеси и явления. 23. Представителна ИЗВАДКА. Идентична структура спрямо Г.С. – контролира се по 7-9 социално-демографски признака. Методика за заместване на отпаднали единици. Претегляне – при изместване по някой от признаците. (Виж Схема ВИ-ПТ: съпоставка между представителни количествени и типологични качествени изследвания) 24. Методи на РЕГИСТРАЦИЯ. СТАНДАРТИЗИРАНО интервю. Преимущества и ограничения. Технология на прилагане. Лице-в-лице и в дома на респондента, телефонно. Ролята на интервюера („анкетьора”).Съчетаване с наблюдение. Максимална достоверност. /по лекция/ 25. Методи на РЕГИСТРАЦИЯ. АНКЕТА – самопопълване. Преимущества и недостатъци. Пряка индивидуална и групова анкета. Косвена анкета. Интернет (онлайн) анкета. Пощенска анкета. Проблеми с възвръщаемостта и валидността. Проблеми с достоверността, с многото неотговорили. /по лекции/ /Виж Съйкова, Светлана. … с. 271-284/ 26. ДОСТОВЕРНОСТ на индивидуалната информация. Несугестивност на индикаторите и скалите. Еднозначност на формулировките. Филтри за истинност на информацията – „батерия на лъжата”. КАЧЕСТВЕНИ изследвания. За типични профили и отлики. Сондажни за нов „предмет” за изследване. При експериментиране на индикатори и методика. 27. КАЧЕСТВЕНИ изследвания. „Кои какви са?” „Кой защо успява или се проваля?” „Кой защо мисли и действа по особен начин?“ Профили на обособени групи и общности – различни ценности и нагласи, мотивация и мобилизация. Изборни стереотипи, идеологемност на мисленето, бариери на възприятията. Тестване на рекламни форми или на политически програми. Тестване на граждански въприятия за проблеми и процеси, за публични фигури и институции. 28. Типологична ИЗВАДКА. Матрица по 3-4-5 признака за подбор на „чисти” изследвани единици. Обосновка на типологичните групи. Равен брой реципиенти във всяка група. (Виж Схема ВИ-ПТ: съпоставка между представителни количествени и типологични качествени изследвания) 29. Най-използвани МЕТОДИКИ в КАЧЕСТВЕНИ изследвания. (1) Дълбочинно интервю – индивидуално. /по лекции/ (2) „Фокус група” – групово интервю. Тест за подбор на участници. (Виж Съйкова, Светлана. … с. 205-220) (3) „Мозъчна атака”. С непрофесионалисти и неангажирани. При стандартизирано интервю и анкета. Със специалисти и професионалисти. /по лекции/ (4) „Експертна оценка” (метод Делфи, други). (Виж. Бижков, Георги. … с. 414-421) (5) Анализ на съдържание. Работа с текстове и документи. (Виж. Бижков, Георги. … с. 422-433) 30. Други МЕТОДИКИ в КАЧЕСТВЕНИ изследвания. (6) Биографичен метод. По дневници. Ретроспективни животоописания. (7) Метод Недовършени изречения. Тест Кой съм Аз? (8) ПСИХО-ДРАМА. Играене на роли в проективна групова ситуация. Размяна на ролите. Самоанализ, споделяне. Наблюдение и самоконтрол. Индивидуална и екипна диагностика 31. НАБЛЮДЕНИЕ – включено, открито или прикрито, лабораторно. Същност. Функции. Технология. Особености и недостатъци. (Виж Съйкова, Светлана. … Вградено наблюдение, с. 196-203) (Виж. Бижков, Георги. … с. 252-269) 32. ФОКУС ГРУПОВИ дискусии. Същност и характеристики. Разработване на сценарий. Специфични функции. Ролята на модератора и използвани техники. Принципни изисквания. (Виж Съйкова, Светлана. … с. 205-220) 33. СОЦИО-МЕТРИЧЕН тест. За отношения „близост – отдалеченост” във функционална група. За лидерска структура, групиране, маргинали, отхвърляни. За генериране на конфликти. (Виж. Бижков, Георги. … с. 390-413) Емпирични ИНДИКАТОРИ – видове СКАЛИ 34. ОТВОРЕНИ въпроси: типологизиране, затваряне. ЗАТВОРЕНИ въпроси със скали: рангови или трансформирани към рангови. Посока на подреждане на разновидностите, мерност на скалата. (Схема О-ЗВ) Защо различен профил на рейтинг? Защо неотговорилите са 3% или 33%? 35. НОМИНАЛНА, ЧИСЛОВА и РАНГОВА скала. Трансформиране на числова и номинална скала в рангова. Кумулативни скали. Комбинаторни скали от няколко индикатора. Комбинаторни фактори – обработка чрез Алфа на Кронбах. 36. Скала на ГУТМЪН: удвоена и утроена дихотомия. Скала на ЛИКЕРТ: средната разновидност. Средната повишава или намалява точността? Проблеми при интерпретацията на данните. Ефективност при факторни анализи. 37. 11-МЕРНА СКАЛА от Нула до Десет. (Или от 0% до 100% – на Майски) При оценка от пълно отрицание до категорично приемане (0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10). При оценка на качества в опозиция (5 4 3 2 1 0 1 2 3 4 5). Прегрупиране в рангова скала – 3-мерна, 5-мерна или 7-мерна. Голяма гъвкавост при аналитично използване. Основна ЛИТЕРАТУРА МЕТОДИКА, организация и провеждане на ЕСИ. В: Икономическа социология, УНСС, С. 2005, с. 401-421. (www.assa-m.com/...) СЪЙКОВА, Светлана и кол. Социалните емпирични изследвания. Методологически аспекти. Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, С., 2014. /количествени методи, с. 153-179; вградено наблюдение, с. 196-203; фокус-групови дискусии, с. 205-220; анкетни методи, с. 168-178/ БИЖКОВ, Георги и В. КРАЕВСКИ. Методология и методи на педагогическите изследвания. УИ „Св. Кл. Охридски”, София-Москва, 1999. /теорията като методология, с. 22-25, 46-66; планиране, организиране и провеждане, с. 137-182; типология на изследванията, с. 100-136; схема ЕПИ – етапи на педагогическите изследвания, с. 139; схема СПКП – система от понятия, критерии и показатели в педагогическите изследвания, с. 161; дидактически тестове, с. 286-374; методи на експертната оценка, с. 414-421; анализ на съдържание, с. 422-433; наблюдение с. 252-270; социо-метрични методи, с. 390-413/ ЛИЧНОСТОВ тест на Айзенк. (http://online-psychotherapy.info/tests/Eysenck.htm) ПРЕБРОИТЕЛНА КАРТА от Национално преброяване от 2011. (www.nsi.bg) Списък със СХЕМИ от Михаил Мирчев:
Допълнителна ЛИТЕРАТУРА МИХАЙЛОВ, Стоян. Емпиричното социологическо изследване. 2-ро допълнено изд. С., 1980. Стр. 390. ЩЕТИНСКИ, Димитър. Измерването като процес. Номинална, ординална и интервална скала. В: Измервания и анализ в поведенческите и социалните науки. Акад. Изд. „Проф. Марин Дринов”, С., 2005, с. 27-35. ДЖОНЕВ, Сава. Качествени методи за изследване в социалните науки. Изд. Ен Джи Би Консултинг, С., 2015. АТАНАСОВ, Атанас и кол. Изкуството да се задават въпроси и да се поучават отговори. С., 2010, стр. 340. MAY, Tim. (1993, 1997, 2001) Social Research. Issues, methods and process. Third edition. Open University Press, 2006. Pp. 258. Обратно към началото |
Национална конференция