Публикувано в: ТЕКСТОВЕ 2. ПОКАНА ЗА СОЦИОЛОГИЯ. 2-ро допълнено издание. Съставител и автор Михаил Мирчев.
Изд. "М-8-М", София, 2005, допечатка 2007.


Доц. д-р Михаил Мирчев


"КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ" (Емил Дюркем) - понятие, въведено от Емил Дюркем (1893). Обозначава съвкупността от общи "чувства, представи, вярвания" в дадена група или общност, в големи етно-народностни религиозни и национални общности, в дадено общество като цяло.
     Това е собствения предмет на социологията, когато изучава социалните явления. Изразява самата същност на социалното. Представлява основата, върху която се изгражда и разгръща обществения живот.
     Общи "чувства, представи, вярвания" са типични и устойчиви за съответната група, общност или общество. Чрез тях членовете им се интегрират успешно, идентифицират се, разпознавани са като принадлежни, имат ясно възприятие за човешката и социалната граница между "свои" и "чужди". В типични ситуации имат ясни стереотипи за реагиране и действие, заедно с усещането за споделеност и защитеност от страна на групата или общността.
     В микро-план К.с. е резултат от кристализирали в процеса на съвместна дейност и спонтанно общуване съвместимост и еднаквост на мислите и оценките, на нормите на поведение и действие, на емоционално реагиране в типични ситуации, на стереотипи и ритуали, на специфичните вътрешно-групови и общностни норми, ценности и оценки.
     Всяка група или контактна общност спонтанно изработва свое колективно съзнание. Поради груповия рефлекс към взаимно адаптиране, към изработване на свои комформистки стандарт, към създаване на чувство за принадлежност и ядро за идентичност. Спонтанно създава и структура на междуличностните взаимоотношения. Формира си устойчиви вътрешни норми и стереотипи, съответните знаци на принадлежност и символи на значимост.
     Всеки нов член на групата или общността минава през период на разпознаване и инициация. Разпознаване дали е съвместим с вътрешната норма и стереотипи, дали носи или може да възприеме общия начин и форми на мислене и чувстване, на поведение и действие. И на иницииране, когато групата и общността се успокоят, че този нов човек е "свои", те му го демонстрират, дават му символите на принадлежност, включват го в пълноценното вътре-групово или общностно общуване.
     В макро-план К.с. е резултат от кристализирали в еволюцията на дадено общество, сред голяма религиозна, идейно-политическа или етно-културна общност, форми на морално и идеологическо съзнание, на типичен начин на мислене, своеобразен манталитет и ценностна йерархия, специфичен народностен или национален характер. Това е колективно съзнание в макро-общности, което се предава от поколение на поколение, което търпи развитие и промени, но в сърцевината си се самосъхранява. Успява да устои своята идентичност в многообразието на живота и динамиката на общественото развитие. При сблъсък с друга култура успява да превъзмогне риска да се обезличи и разтвори.
     Концепцията за К.с. - и на микро-, и на макро-равнище - Дюркем развива въз основа на ключовата си постановка, че обществото и социалните отношения са самопораждаща се реалност и система, а не са плод само на желанията и волята на отделните хора. Това е типична холистична и материалистична теоретична позиция.
     Дори лидерите в една група или общност, първо, са принудени да се адаптират и с елемент на комформизъм да се идентифицират със съответното колективно съзнание. Само по този начин групата или общността ще приемат този човек като свои, ще го дарят с доверие, ще го оторизират да ги представлява, да ги организира и ръководи. Едва след това лидерът може да използва своята позиция и влияние, своята власт над групата или общността, за да я модифицира, за да може да промени в определена посока колективното й съзнание. В този случаи лидерът въздейства на групата или общността като цяло, но само след приемането от страна на групата, само след своята доза комформизъм и адаптивност, за да влезе в общия манталитет и ценности, в общите стереотипи и символи, в общите маниери и реактивност.
     Според Дюркем К.с. е специфично, над-индивидуално образувание. Външна и относително независима от индивидите реалност. Въпреки, че колективното съзнание се носи от всеки един от членовете на групата или общността, присъства във всяко индивидуално съзнание. Въпреки, че като форма на конкретна ситуативна проява колективното съзнание има личностна специфика. Въпреки, че "съзнанието" е немислимо извън човека и неговата психика, че то не може да бъде закачено като обща дреха някъде над главите на групата или общността.
     Над-индивидуална реалност е доколкото всеки от членовете е принуден да се адаптира към групата и нейните норми, манталитет и ценности, вярвания и емоционалност, да се съобразява и самоконтролира, да прави компромиси със своето его, за да заслужава одобрението и доверието на другите от групата или общността. Лидерите и силните индивидуалности също са принудени да се адаптират и съответно да се самоограничават. Доколкото всъщност става дума за това кога и как един външен човек може да влезе и ще бъде приет в групата или общността като свои, или да бъде оттласнат, не ще може да се почувства пълноценен член, ще носи белега на чуждост и отчужденост, дори и физически да живее и работи в тази група или общност. Доколкото колективната норма и ценност, дори да бъде интериоризирана в личността и да бъде приета от нея като своя, тя обективно си остава колективна, защото е възприета така или иначе под натиска на общностната среда, контролирана е от нея, може да бъде променяна пак под неин натиск.
К.с. оказва принудително въздействие върху поведението на индивидите. Но не се възприема от тях като насилие. Доколкото те са усвоили и приели като свои лични елементите на К.с. Натискът, който К.с. упражнява върху членовете си, при добра интегрираност на и в групата, не се възприема от тях като принуда, а като навик и традиция, като знак за принадлежност, като вътрешна норма за моралност.
К.с. е основна социологическа категория на Дюркем, чрез която той свежда холистичната проблематика до равнището на конкретните хора и конструирането на тяхната съвместност в групи или общности. Но го прави като убеден противник на индивидуализма и на психологизма на социологията.
По тази линия Дюркем разработва концепцията за "индивидуализиране на социалното" и за "дуализма на човешката природа" (между социалното и индивидуалното). Разглежда "моралната среда" на индивидите като наложени им "безлични норми" за мислене и действие. Придържа се към общия принцип, че социалната реалност не може да бъде сведена до психичния свят на хората.
Дюркем разграничава 2 основни типа общества - (1) обществата на "механичната солидарност"; (2) обществата на "органичната солидарност". Те се отличават с различно К.с. - по характер и съдържание, по силата на въздействие, по степента на индивидуализация на хората и удържането на социалната цялост, по различните форми на дуализма на човешката природа.
В обществата на "механичната солидарност" К.с. господства почти изцяло над-индивидуалното съзнание. Индивидът не е личност, индивидуалността е абсорбирана и регламентирана от общността. Тъй като, за да съществува една слабо развита и бедна обществена система, тя трябва да е изградена върху принципа на подобието, приемствеността и строгия социален контрол - не може да толерира пренебрегване на нормата, различието и екстравагантността, и в този смисъл не може да дава свобода за индивидуализация на обикновените хора.
Обратно, в обществата на "органичната солидарност", основани върху принципа на рационализма и компромиса между интересите, на индивидуалната свобода и динамиката на общественото развитие, автономията на личността става вече икономическа и обществена необходимост. Става индивидуализация, развива се култура на търпимост към различието и на взаимна толерантност. Индивидуалното съзнание придобива все по-голямо значение за сметка на изместване и намаляване ролята на принуждаващото К.с., поне на директните и агресивните императивни форми.
Дюркем дефинира "антиномия на солидарността" в съвременния свят на индивидуализъм и граждански свободи: колкото по-автономен става човек, толкова по-зависим се оказва той от обществото, или обратно, човекът все повече се развива като личност и индивидуализъм, но заедно с това е принуден да става все по-солидарен, да се съобразява с обществения контрол.
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ