Публикувано в: ТЕКСТОВЕ 2. ПОКАНА ЗА СОЦИОЛОГИЯ. 2-ро допълнено издание. Съставител и автор Михаил Мирчев.
Изд. "М-8-М", София, 2005, допечатка 2007.


Доц. д-р Михаил Мирчев


АНОМИЯ (грц. а - отрицателна частица и nómos - закон; нарушаване на закона) - състояние на обществена система, при което моралните и традиционните норми, законите и правното регулиране, обичайните правила за обществено поведение отслабват своето действие. Голяма маса от хора и групи, общности и институции не се съобразяват с тях, нарушават ги. Пренебрегва се принципът на солидарност и се преминава към принципа на силата и бруталността. Искат се права и облаги, като се пренебрегват обществените задължения и дълга. Индивидуализмът и егоизмът в масовото обществено поведение надделяват над колективизма и чувството за интегрираност и социална принадлежност. Така в обществото като цяло се натрупва рискова маса на конфликтност и деструктивност, то загубва своето равновесие и устойчивост, влиза се в спирала на обществена криза. Аномията е обществена криза на ценностите и нормите, на моделите на мислене и поведение, на образците за подражание. Аномията е криза на идентичностите в обществото - на индивидуално, на групово и общностно, на народностно-национално равнище.
     Терминът А. датира от 1591 (Англия) - изразява незачитане на божествените предписания. От края на 80-те год. на ХIХ век А. придобива статус на научно понятие - във философията на Гийо означава индивидуализация на моралните правила и вярвания, което води до разпадане на общовалидните норми на поведение.
     Понятието А. е разработено и наложено като фундаментално социологическо понятие от Емил Дюркем. Понятие, чрез което в парадигмата на холизма се визира системата на обществото, проблемът за неговата устойчивост и способност за преодоляване на кризи и деструктивни процеси, проблемът за дееспособността на институциите на реда в обществото, на нормативните му системи, както и проблемът за оцеляването на нациите.
     В "За разделението на обществения труд" (1893) А. според Дюркем е синоним на отсъствието на общи социални правила и норми. Това може да се дължи на субективни, но и на обективни фактори. Напр. когато в разделението и специализацията на труда се стига до крайности - и след това трудно се синхронизират социалните роли, става невъзможна координацията и добрата организираност.
     В "Самоубийството" (1897) А. отразява противоречието между неограничеността на човешките желания и неопределеността на легитимните ценности в модерните общества хората искат и очакват много и все повече, а от друга страна, не са наясно всъщност какви са моралните ценности, загубват яснота кое е добро и зло, кое е справедливо и несправедливо, кое е нормално и ненормално.
     Дюркем акцентира върху разминаването между потребности и желания, от една страна и от друга - наличните средства и ресурси за тяхното удовлетворяване и постигане на съответните интереси. Потребностите и желанията като правило изпреварват и надскачат наличните средства и възможности. В един по-абстрактен смисъл те са безгранични. Обратно, наличните средства и възможности са ограничени, дефицитни, могат да се ползват, но под контрол и със съответни ограничения и норми. Между двете е нужен компромис, култура на компромиса и съвместяването. В устойчивите общества хората са обучени, знаят и могат, интегрирани са и искат да спазват нормите на тази култура на съвместния живот.
Обратно, в кризисна ситуация точно тази култура на компромиса се разпада. Тогава субективно хората се концентрират върху своите потребности, удобства и права. А в поведението си престават да се съобразяват с другите, да правят компромиси с тях, да се стремят към адаптиране и интегриране.
     А. постоянно се генерира в съвременните общества - поради тяхната урбанизация и индустриализация, поради тяхната динамика и нарастване ролята на институциите, поради формирането на огромни хетерогенни маси от хора, поради смесването на културите и стиловете на живот. Хората вътрешно стават все повече ценностно дезориентирани и объркани, поради което външно в поведението си те все по-малко са мотивирани и искат да спазват обществените норми и правила на поведение, по-слабо се стремят към съчетаване между различните интереси.
     Социологическата концепция на Дюркем е тясно свързана с психо-аналитичната концепция на Зигмунд Фройд и последователите му. Според нея има субстанциален конфликт между индивидуалните желания и афекти, нагони и импулси, стремеж към свобода и спонтанност, от една страна и от друга - социалните норми за човешкото мислене и поведение. Това е антагонизъм между природата и обществото, между либидото и културата. Това противоречие трудно се удържа в някакво равновесие, като позитивиране в живота и дейността. Но когато обществената рамка се разклати, властта на възпитанието и нормите, на респекта от авторитети и институциите вече не респектира, тогава хората се отдават на своя егоизъм и индивидуализъм, отчуждават се от другите, а обществото изпада в аномия.
     Върху такова субективистко тълкуване на понятието А. акцентират американските социолози през 30-те год. на ХХ век (Харвард). Робърт Мъртън (1938) влага в понятието за аномия преди всичко смисъла на отклоняващо се поведение. А. се обяснява като породена от несъответствието между културно предписаните в дадена обществена система цели и социално достъпните за индивида средства за тяхното постигане. При невъзможност за осъществяване на определена цел и защита на интересите чрез позволени от закона и морала средства, хората биват изкушени да използват незаконни и осъдителни средства. В структурния функционализъм се акцентира върху състоянието на дисфункция, неинтеграция, дезинтеграция.
     В съвременната социология се разграничават две основни страни на А.:
     субективна - когато в мисленето и поведението на хората има несъответствие между цели и средства, когато те изгубват яснотата и идентичността на социалните норми и правила за поведение и дейност, когато всъщност изгубват ценностната си координата за оценка на собственото си поведение и житейски избори;
     обективна - състоянието на обществото като цяло (на държавата в частност), при което регулативните системи не действат, преобладава тяхното нарушаване и пренебрегване, нараства хаоса и деструкцията, хората се индивидуализират, а поведението им все по-често се оказва рисково за околните и обществото като цяло.
     Има типични ситуации и причини, които пораждат А. в съвременните общества: (1) остри противоречия, породени от конфликти между интереси на различни групи и слоеве - при условие, че няма действащ по-общ регулатор, общи консенсусни ценности и образци, няма респект от общи авторитети и властови центрове; (2) поява на нови потребности и форми на дейност, за които обществената система няма готови регулиращи норми - поне временно се минава през период на несъответствие между цели и нови средства, между амбиция за успех и стереотипните норми, между алчност за придобиване и познатите норми за възпиране; (3) самоцелното индивидуализиране манталитета на хората, на младите поколения - при което социализационните механизми не успяват да формират про-социални рефлекси, нито колективистични умения за сътрудничество и координация, нито съзнание на нуждата от търсене точка на равновесие между частния егоистичен интерес и общностно-груповите интереси, и обществения интерес като цяло.
     Обществата изпадат в състояние на аномия в периоди на цялостна трансформация, политически революции, ускорена обществена промяна в сферите не само на икономиката и властта, но и на господстващата идеология и официализираната ценностна йерархия на обществото, криза и преустройство на образованието и културните образци, рязка промяна в стандарта и стила на живот. Тогава големи социални слоеве, много от социално-професионалните групи изпадат в състояние на ценностен вакуум, губят поне временно своята ценностна идентичност.
     В изпадането на аномия, на обществена криза и хаос, стои въпросът за това обществото ще съумее ли и за колко време да постигне нова консолидация, и по този начин да възстанови своята вътрешна цялостност и устойчивост.
     Съвременните общества станаха пределно динамични, социалното време се компресира - в рамките на едно поколение в обществото се извършват вече по няколко резки прекъсвания на процесите, обрати в развитието, скокове в равнището на дейност. Това предполага наличие на аномични явления в тези съвременни общества - само поради динамиката на времето и на промените. И още, поради глобализацията, отварянето на обществата, размесването на културите и обществените модели. И още, поради господството на ценностите "пари и богатство, индивидуализъм и консумация, личен успех и забавления". И още, поради затруднената приемственост между поколенията, свиването на семействата, демографската криза, създаването на елити и млади космополитни поколения от типа "транзитни пътници".
     Социологическата концепция за аномията е огледална на системната концепция за устойчивото развитие на обществото, на структурно-функционалните макро-модели за обществото, на концепцията за човешкия капитал и неговото възпроизводство в рамките на едно общество, или устойчива национална държава.
     В концепцията за аномията се визира обществото именно като система. Предпоставка за неговото устойчиво развитие е удържането на обща ценностна и идеологическа рамка - в нея така или иначе се вграждат, с нея поне в някаква степен се идентифицират всички основни социални слоеве и класи, националното мнозинство и основните етно-народностни и религиозни общности. Когато тази обща рамка се разпадне, престане да респектира, целенасочено се нарушава от хората и общностите, тогава в системата на обществото отпада четвъртият функционален императив "латентно съхраняване на образци" , спиралата на "информацията" в системата губи своята база, а "енергията" по обратната спирала се разпилява и не достига до социалните общности (по модела на Парсънз). Сред тях започват процеси на локализиране и самосегрегиране. По този начин голямото единно общество фактически се разпада на общностни под-общества. Сред всяко от тях има съответна спояваща ценностна йерархия и идеология, специфично "колективно съзнание" и свои "социален характер". Проблемът е, че обществената система и държавата й продължават да функционират, формално обществото е обединено, но морално и поведенчески започва да се сегментира и фактически да се саморазпада.
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ