Публикувано в: ТЕКСТОВЕ 2. ПОКАНА ЗА СОЦИОЛОГИЯ. 2-ро допълнено издание. Съставител и автор Михаил Мирчев.
Изд. "М-8-М", София, 2005, допечатка 2007.


Доц. д-р Михаил Мирчев


"ЕДНОИЗМЕРЕН ЧОВЕК" (Херберт Маркузе) - политически послушен, апологетичен, некритично мислещ гражданин. Напълно интегриран в характеризиращото се с префинена репресивност съвременно индустриално общество. Примирен с неговата идеология и политическа структура.
     Схващането за Е.ч. е развито от Маркузе в книгата "Едноизмерният човек. Изследване върху идеологията на развитото индустриално общество" (1964). Книгата става символ на критиката към охолното общество и крещящата нужда от хуманизация и реална демократизация.
     Неговите представи за характера на съвременното общество и за мястото на човека и гражданина в него се споделят и от други изтъкнати мислители като Теодор Адорно, Чарлз Райт Милс, Ерих Фром.
     Според Маркузе Е.ч. е продукт на свръх-рационализираното индустриално общество. Поради свръх-институционализацията във всички обществени сфери, заради съвременните технологии и техника, възможностите на масовите медии да манипулират масовата психика и съзнание.
     Те произвеждат в населението и широките граждански слоеве обратен ефект - от рационализация и способност за собствено критично мислене и политически оценки практически се преминава към масова ирационалност - поразеност от инфилтрирани в психиката и съзнанието идеологеми, гражданските маси се поддават на страха, че друг обществен вариант не е възможен, примиряват се и се отказват да мислят активно по принципите на изграждане и функциониране на обществото, научават се да отхвърлят априори всяка идея за алтернативна политическа система, възприемат стереотипа да не се отклоняват от налаганата от властите идеологическа логика.
     На тази база гражданската активност и демократичността, гражданските свободи и спонтанността се локализират в микросвета на хората - под тавана на принципните въпроси на обществото, за неговата стратификация и поляризацията, за овластената политическа структура и прикритата й тоталитарност, за господстващите идеологеми и властта, която злоупотребява с общественото мнение.
     Според него тогавашното американско общество (1964) е тоталитарното по своята дълбока същност. То поглъща човешката индивидуалност - чрез държавата и официалната култура. Не оставя пространство (свободно, демократично) за предлагане и налагане на някаква обществена и политическа алтернатива. Не разрешава критична дистанция спрямо модела за властово функциониране на държавата и обществото.
     Чрез механизма за формиране на едноизмерни хора в масовото общество се постига възпрепятстване на промяната в политическата и социалната структура на държавата и обществото. Става дума за промяна към нови форми на човешко съществуване и гражданска активност, към нови макро-институции и система на власт, към нов тип връзка между икономиката и обществото.
     Масата от едноизмерни хора дават възможност на властите да се скриват за удобните форми на демократичната не-свобода и покорния плурализъм. Ценностната система бива измествана към потреблението и забавлението. Подменят се естествените човешки потребности от изкуствените потребности на удобните консуматори. Широко се използват новите форми на масов граждански контрол.
     В едноизмерното общество принципът на удоволствието поглъща принципа на реалността. Високата култура изчезва или бива маргинализирана. Осъществява се де-сублимация на сексуалната енергия на хората, с което вниманието им се отклонява от обществените и политическите проблеми и конфликти, духът се примитивизира, интелектуалните интереси и активност се свиват. В края на краищата огромна маса от населението и гражданството доброволно се отказва от свободата, от реалната демократичност и от хуманния принцип в обществото. В този смисъл Маркузе говори за един по същество втори период на варварство.
     Маркузе е повлиян от теориите за "единното индустриално общество" и за "конвергенцията". Споделя възгледа, че в съвременната епоха има хармония между технологичен прогрес и доброволно робство. И това е една ужасяваща хармония, която по същество е анти-хуманна и анти-демократична. Той и Т. Адорно изразяват социален песимизъм, не виждат "светлина в мрака" на съвременното едноизмерно общество.
     В същото време и двамата са съпричастни с хората, които се борят - дори когато нямат надежда за успех. Политически апелират за преминаване от "отчаяние в страха" към "надежда в отчаянието", т.е. към обществен бунт. С това служат като теоретична и идеологическа основа, и интелектуално вдъхновение в борбите на "новите леви" от края на 60-те год. на ХХ век в САЩ и Западна Европа - така нар. "революция" на младежите и студентите за реална демократизация, за отхвърляне системата на расовата дискриминация и сегрегация, за възпиране на войнолюбците в международната политика.
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ