ИКОНОМИЧЕСКИ ФУНКЦИИ НА
СЪВРЕМЕННИЯ БРАК И СЕМЕЙСТВО –
ПРОЦЕС НА ВЪЗРАЖДАНЕ И ЦЕЛИ НА СТАБИЛИЗИРАНЕТО

 
доц. Михаил Стоянов Мирчев, УНСС


     Семейството като икономически субект
     Брачното семейство, а частично и безбрачното семейство (съжителство) е не само интимна общност, сфера за отдих и за свободно общуване, не само защитено морално и хуманно пространство, не само битова и емоционална среда, в която преминават основните житейски фази на човека. Семейството е и икономически и стопански СУБЕКТ.
     Семейството е икономически и стопански субект доколкото е имуществена и финансова институция, кредитна и разпределителна общност – и формално, и реално на практика. То е притежател на основни средства и производствени активи, на капитал, който натрупва и опазва, организира и инвестира. То е определящо за класовата принадлежност на своите членове, както и за тяхната професионална и статусна принадлежност и позиция – поне стартовата в живота. В голяма степен то е база и механизъм за интегрирането им в реалната производствена и разпределителна система на обществото.
     Семейството като обществено значим икономически и стопански субект е съпоставимо с другите основни икономически субекти: (1) с държавата – спрямо обема и използваемостта на нейните стопански и финансови фондове, като пълнещо значителна част от държавния бюджет и като обект на преразпределителните държавни дейности и ангажименти; (2) с общините и селищата – спрямо обема и използваемостта и на техните стопански и финансови фондове, като пълнещо значителна част от общинските бюджети и като обект на преразпределителните им дейности и ангажименти; (3) фирмите и корпорациите – с обема и оборота на бизнес активите, като обществен механизъм за осигуряване и мотивиране на нужната им работна ръка и специалисти, както и като обект на социални инвестиции и социален маркетинг от тяхна страна.
     В системата на обществото и държавата именно семейството е главен неикономически фактор – и масов, и директен, и социално лимитиращ – за икономическата ефективност на държавата и общините, фирмите и корпорациите, за реалните им възможности за развитие. Съвкупността на семействата, възпроизводството на поколенията в тях, вкл. професионално, семейното мотивиране за включване в пазара на труда, семейното формиране на способност за производителен труд и обществена ангажираност, всичко това всъщност са конкретни измерения на така нар. "гражданско общество". Гражданско общество като социален контекст и активни неикономически фактори за конкретната структура на икономиката и за човешките ограничители или ресурси за икономически просперитет.
     Чрез съвкупността на семействата по същество се съединяват обществото като цяло с икономиката като основна сфера и дейност в обществото. Завърта се обществения кръгооборот "маса от потребности – производство на стоки и услуги – пазар и достъп до
блага – консумация и удовлетворяване на потребности
".
     Икономическите и стопанските функции на семейството са многоизмерни. Следва да се откроят и да бъдат анализирани на трите основни обществени равнища – микро-, средно- и макро-равнище. Микро-равнище, когато става дума за личността, семейната и роднинската среда – за тяхното имуществено и финансово богатство, за техния професионален и институционален статус, за техния социален и икономически капитал и неговото оползотворяване. Средно-равнище, когато става дума за професионални, териториални и етно-народностни общности в структурата на обществото, също и за поколенчески характеристики, наследяването и възпроизводството в общностен план. Макро-равнище, когато става дума за трудовия ресурс и работната сила в икономиката и държавата като цяло, за производителността на съвкупния обществен труд, за гражданската маса в потенциалното и в реалното стопанско предприемачество, за връзката между демографската криза и спирачките пред икономическото развитие и разгръщане на България.

     Методологическият подход
     По принцип, когато се прави анализ на натрупването и дисперсията на общественото богатство на гражданско равнище анализът следва да се фокусира не в индивида, а в семейството.
     При всичката свобода и освободеност на предприемчивите хора, на успяващите и реализиращите се индивиди, огромното мнозинство от тях действат обвързано със своето семейство или по-точно казано със своите семейства – наследените родителски семейства, своето или своите лични семейства, бъдещите семейства на наследниците. Социалните и обществените статуси се предават във веригата на семейната приемственост. Имуществото и финансовото богатство са включени в така нар. "семейна имуществена общност", както и в узаконения механизъм за наследяване, даряване и предаване (не само на активите и богатството, но и на задълженията и дълговете). Кръвната връзка в обществото става и имуществена зависимост. Семейната общност става икономическа обвързаност.
     Фокусирането на анализа не в индивида сам по себе си, а в семейството като имуществена и икономическа общност е методологически подход, който съответства на нуждата от системен подход и ракурс при анализирането на всеки обществен феномен. В частност той е един от начините за предотвратяване на така нар. "фундаменталистки индивидуализъм", когато се анализират икономически процеси, предприемаческа активност, ефективност на бизнес субекти.
     Когато обсъждаме икономическите функции на семейството в тяхната обществена значимост, всъщност се визира съвкупността на брачните семейства, плюс безбрачните съжителства, съответните семейни домакинства и техния имуществен, финансов, кредитен, предприемачески статус и дейности<1>. Това по същество е една огромна гражданска съвкупност. Тя в общественото битие е в максимална дисперсия и многообразие. Още, тя действа "невидимо" в общо икономическите, общо класовите, общо трудовите и производствените обществени структури и отношения. На практика, обаче, действа с изключително значим съвкупен резултат. Съвкупен практически резултат от този аморфен и често незабележим икономически субект и предприемаческа общност. Действа като съвкупен субект, който е съизмерим с видимите и концентрираните в своето действие икономически субекти: фирмите и корпорациите, регионалните обеднения и общините, държавата и нейната стопанска администрация.

     Семейството и човешкия капитал за икономиката
     Българската икономика се нуждае от работна сила, която има достатъчно количество и заедно с това има съвременно качество – образована и квалифицирана, културна и възпитана, социализирана и интегрирана, мотивирана за обществено-полезен труд, годна за работа с висока производителност при рационална организираност и модерна комуникация.
     Без такава работна сила икономиката не е в състояние да реализира бърз и устойчив естествен растеж. Без такава работна сила нито инвестициите и многото пари самu по себе си, нито модерното управление и комуникации самu по себе си, нито новата техника и технологии самu по себе си, могат да генерират бърз и устойчив икономически растеж. Нужни са хора. Решаващи са работещите хора, при това не просто работещите, а онези, които са способни и реално работят производително.
     Нужни са хора от всички поколения. Но сега недостигът е преди всичко сред младите поколения. Те, първо, критично намаляват като брой и не могат да заместват излизащите от икономиката възрастни кохорти; второ, сред тях критично нараства необразованата и асоциалната прослойка, която не иска да се труди, а когато се хване на работа се оказва, че липсват базови комуникативни, организационни и трудови умения; трето, критично нараства броят и процентът на хората от всички поколения, които принципно се отказват от труда, влизат в прослойките и общностите на непроизводително и само консумативно население, в крайните случаи – на активно паразитиращо население.
     Всичко това е проблем на семейството – на съвкупността от семейства, когато критично се свива детеродната норма към 1 дете или много семейства остават без дете, когато 10-ки проценти от семействата се разкъсват от емиграция и на практика скъсва живота на родовете им, когато все повече семейства от интелигенцията и средните класи не успяват да предадат на своите млади поколения добра обществена интеграция и стабилна перспектива, високо статусна професия, високо човешко качество, здравословни социални амбиции за просперитет. Както и обратно, когато други 10-ки проценти от семействата обричат собствените си деца на малограмотност и неграмотност, на асоциалност и паразитизъм, на девиация и криминалност, на маргинализация и обществено изключване.
     Всъщност, в общо системен обществен план това е пряката връзка между демографските процеси, от една страна и от друга – възходящата или запушената перспектива за икономиката ни. Хората и тяхното качество се създава преди всичко в семейството и домакинството, чрез семейството и дома. Там се раждат децата, после се отглеждат здрави, създават им се про-социални и обществено-позитивни нагласи, създават им се първични навици за труд и организираност, мотивират се за обществена интеграция, както и за придобиване на образованост и професионална подготовка.
     В този см. семейството е фундаментален обществен механизъм за осигуряване на всяко дете на човешки капитал и съответна относително висока стартова позиция – позиция, която да е равна или по-висока от тази на родителите.
     Това с особена сила е валидно за средните и професионалните класи, за експертните професии, за интелигенцията и мениджърските съсловия, за финансовите и инженерните съсловия, за учените и специалистите по информатика и информационни технологии. Това са все професии и съсловия, сред които семейната и родовата приемственост са изключително силни – и при личностното изграждане, и при статусното наследяване, и при защитеното професионално и гражданско самочувствие. Това са все професии и статусни общности, от които зависи системата на обществото като цяло, възможностите за развитие на икономиката като цяло, устойчивостта на държавата като цяло.
     Изключителна функция на семейството е, че то е интегратор на младия човек, а и на всеки от членовете си през голяма част от живота му – интегратор в икономиката, в производителния труд, в структурно-важни професии и дейности. Заедно с това семейството е и основен мотиватор за икономическа активност – мотиватор за стопанска инициативност, за работа и развитие в професия, за правене на кариера и постигане на статусни успехи.
     То е интегратор и мотиватор, за да могат членовете на семейството лично да допринасят (съобразно своята възраст, сила и индивидуални възможности) за издръжката на дома и близките, за наследяване на имущество и бизнес, за опазване на капитал и богатство. Още, заради солидарното осигуряване на вече възрастните в семейството, на децата и младите в семейството, на любими и близки хора със специални нужди или в особени техни жизнени периоди и ситуации. Става дума за осигуряване на материалните предпоставки, за да може човек да е пълноценен в ролята си на баща и майка, на дядо и баба, на достоен наследник и продължител, на син или дъщеря, които съхраняват и надграждат семейното богатство – материално и финансово, статусно и престижно, професионално и съсловно.

     Семейството и активите
     Семействата са пряк собственик, разпоредител и разпределител на огромна част от недвижимото и движимото материално обществено богатство, вкл. обработваема земя, гори, сгради, транспортни средства, компютърна техника и др.под.<2> Това са преки активи, когато чрез тях се произвеждат стоки или се предоставят услуги на пазарен принцип. Когато това са материални средства за битово потребление, те също имат икономическо изражение, доколкото чрез тях се възпроизвежда, развива и мотивира потенциалната и актуалната работната сила за икономиката. Също и доколкото чрез тях се опазва и развива сградният и поземленият фонд, автомобилният парк, природните ресурси на държавата.
     Семейното материално богатство е форма на общественото богатство. И в този смисъл винаги пряко или индиректно има икономически измерения и значимост.
     Семействата са собственик на значителна част и от финансовия капитал в икономиката, вкл. в сивата и черната икономика. Отново директно като капиталови вложения в конкретен бизнес, във фирми и корпорации, в основен капитал и дялово участие, в кредити и др.под. Също и индиректно, чрез банкови спестявания, чрез инвестиции в образование и висока трудоспособност, чрез участие в социални кампании, насочени към повишаване на общественото здраве (public health) на работната сила.
     Всъщност, семейството в качеството му на съвместно домакинство, бюджет и потребление, като имуществена и капиталова общност, е фундаментален обществен механизъм за съхраняване и инвестиране, за мобилизиране и оползотворяване на обществения капиталпърво, на индивидуалния, на всеки от членовете на семейството; второ, на колективния, на семейството и поколенческото надстрояване; трето, в значителна част на държавата и обществото като цяло – тук семейството поделя ролята си с корпоративните структури.
     Корпоративните структури концентрират капитал и се стремят да действат максимално освободено от социални и морални, дори от законови и държавнически ограничители. При тях двигателят са парите, успеха, разширяването и властта.
     Докато семейството като икономически субект свързва икономиката и парите с гражданските структури и морала, придава социален смисъл и предназначение на стопанската и бизнес активността. То е и основния така нар. "не-икономически фактор" за икономическо развитие и просперитет.
     Корпоративните структури и съвкупността на семействата като икономически субекти имат принципно различни роли при функционирането на обществото като система. Бизнес корпорациите спонтанно издърпват нещата към индивидуалното и частното, за сметка на общото. Съвкупността на семействата спонтанно удържат социалните баланси, хуманните измерения, търпимата морална граница, т.е. издърпват нещата към общото и обществено рационалното. Корпоративният бизнес е двигателят на развитието и динамиката в промяната. Обратно, семейството като икономически фактор е здравословна консервативна сила, която дава ресурс и стимули, но удържа предприемчивостта в логиката на морала и колективното благо.

     Колективният семеен бюджет
     Огромна част от доходите се вливат в съответен семейно-домакински общ бюджет. След това средствата в бюджета се осмислят и управляват като колективна покупателната способност. Целта е осигуряване на нужните средства за потребление, на нужните възможности за дейност и обществен просперитет за всеки член от семейството, с оглед на специфични нужди, жизнени периоди, обществени ситуации, както и на общността на семейството като цяло.
     Чрез общия си бюджет и целево използване семействата постигат няколко изключително важни от обществена и икономическа гл.т. неща: първо, икономия на ресурси при постигане на възможно най-добър стандарт и жизнено обезпечаване; второ, концентриране на ресурси при скъпи и дългосрочни инвестиции, при предотвратяване на жизнени рискове и беди, при възпроизводството чрез младите поколения; трето, осигуряване на резервни фондове за бъдещи жизнени периоди, с оглед на предстоящи рискове или колективни цели.
     Семейството управлява общите средства, целево ги разпределя и преразпределя – спрямо определени приоритети, от едни към други членове на семейството и домакинството, целево разпределени във времето, както и по форми на спестяване и на инвестиране.
     Колективният бюджет, който акумулира индивидуалните доходи, е пряк и все по-силен икономически стимул за създаване и удържане на семейства и бракове. Както сред елитните и високо доходните страти и професионални общности, така и във всички страти на средните класи. При тях става дума за относително увеличаване на богатството – съвместно натрупване и увеличаване, а след това предаване към достойни наследници и приемници. Индивидуалните възможности се събират, с поглед и амбиция към върха на пирамидата.
     При ниските страти, интегрираните работническо-чиновнически, занаятчийски и земеделски общности, семейството и общият бюджет също е от изключителна важност. Но тук вече става дума за намаляване дълбочината на относителната бедност и предотвратяване на риска от пропадане към мизерия и безпер-спективност. А при по-бедните става дума за оцеляване в зоната на нормалността и обществената интегрираност. Тук вече индивидуалните възможности се събират, за да могат колективно да се предпазят от пропадане към дъното на пирамидата.
     Обратно, на всички по-горни интегрирани и социализирани страти, сред мизерстващите гето-общности тези функции на семейството не действат – нито пълноценно, нито в масов обхват. Просто защото индивидуалните доходи или липсват, или са критично ниски и недостатъчни, или са осигурени по девиантен начин. Действат дори обратни стимули – да не се сключва брак дори при наличие на семейно партньорство, както и да има формален статус на самотно родителство, в типичния случай на многодетно майчинство.
     Обратният стимул идва от действащите нормативи за отпускане на социални помощи за майчинство и по бедност. Поради всичко това не случайно сред гето-циганските общности, които разчитат основно на социални помощи за многодетство и бедност, браковете стават изключение, жените масово остават без устойчиво семейство, огромното мнозинство от родените деца имат статут на "извънбрачни", родени и гледани от "самотна" майка.

     Семейството като бизнес активност
     Семейството е непосредствена бизнес среда или пряк производител, т.е. икономически и бизнес субект: (1) в огромна част от микро- и малкия-бизнес; (2) като правило при свободните професии; (3) често при експертните професии; (4) както и при всички нови служители и работници, творчески специалисти и мениджъри, които могат да работят дистанционно от своята "електронна къща", използвайки компютъризираните комуникационни и информационни мрежи.
     В това си измерение съвременното домакинство и семейство отново става: (1) както масов пряк производител, наред с фирмите и корпорациите, (2) така и органична социална среда, в която икономическите дейности се вграждат по един градивен и естествен начин в интимната човешка среда.

     Семейството като кредитор и инвеститор
     Семейството е основна кредитна институция – в живота на всеки от членовете му, за младите поколения, за членовете му, които имат специални потребности, за близки родственици, колеги, приятели.
     Първо, семейството е кредитен гарант – въз основа на своите официални доходи и чрез ипотекираното си имущество – при отпускане на некорпоративни кредити, при определяне лимити на кредитни карти, както и при получаване на визи за желани страни, напр. САЩ.
     Второ, семейството – чрез своите официални доходи – служи за базов критерии при отпускане от държавата на социални помощи, на стипендии, при субсидиране на образование и др.под. Така в по-висока степен се защитава принципа на социалната справедливост – както вътре в социално слабите семейства, така и в общо-социален план.
     Днес хората в България вече се научават чрез кредити скокообразно да повишават своя потребителски и материален стандарт. Това рязко повишава и ролята на семействата, особено в средно- и восоко-доходните слоеве. Разбира се, успешната реализация на потребителски скок чрез кредити е възможна само при съвременна финансова образованост, като все по-важен елемент от така нар. "гражданска грамотност и образованост" на съвременния човек.
     Трето, семейството прави преки инвестиции в икономиката. Те са огромна част от така нар. "вътрешни инвестиции" – под формата на финансови спестявания, или под формата на инвестиране в недвижимо имущество, земя и средства за производство, или под формата на преки производствени инвестиции и издръжка. Като обем вътрешните инвестиции са съпоставими с така нар. "външни инвестиции", с инвестициите от така нар. "стратегически инвеститори", както и с инвестициите на държавата.
     В този смисъл съвкупността на семействата, особено масата от семействата на средната класа, и разбира се семействата от елитарните съсловия, са изключително значим съвкупен икономически субект.
     Субект, които е не просто съпоставим с другите инвеститори. Семействата като един съвкупен икономически субект, има един допълнителен огромен обществен плюс: (1) Става дума за потенциала на семейството да компенсира вредоносно действие от страна на външни инвеститори; (2) То има огромен потенциал да омекотява сбъркана икономическа политика от страна на държавата; (3) както и има огромен потенциал да ускорява икономическия растеж, при това в здравословни граждански форми. За последното вече стана дума по-горе.

     Семейството и сивата икономика
     Семейството е важен субект в така нар. "сива икономика". Бих разграничил, както в здравословната сива икономика, така и в обществено вредната сива икономика.
     В здравословната сива икономика: (1) като съхраняване на народностна традиция – лично стопанство за зеленчуци и плодове, мляко и сирене, месо и риба, на ракия и вино, както и на домашна зимнина – туршии, компоти, лютеница, разядки, консервирана риба и месо; (2) като градинско лично стопанство за продажба в дребни количества и сезонно; (3) като семеен дребен и дори среден бизнес, производство и услуги, които при неблагоприятна законова, бюрократична и политическа среда, могат да оцелеят и да се развиват само при скриване на обороти, печалби, осигуровки; (4) като дребна гранична търговия, която уплътнява дефицит или която използва разлики в цените за допълнителни доходи; (5) като трудово ангажиране на хора, затиснати от структурна и дългосрочна, от декласираща и обедняваща безработица; (6) като единствена възможност за оцеляване в условията на монополна конкуренция от страна на големи корпорации и феодални местни структури; (7) като единствена възможност за оцеляване в условията на бюрократична корупция и държавно толериране на външните инвеститори и на крупни външни структури и интереси.
     За мен е очевидно, че през Прехода (1990-2007) именно семейната сива икономика спаси българския народ от наистина деформираща масова бедност и деградиране. Фактическото обедняване в голяма част от случаите не достигна дълбока мизерия, не пропадна под социалните прагове на деформацията и общественото изолиране. Това е валидно за голяма част от интелигенцията, за огромна част от работещите в образованието и здравеопазването, за дребните търговци, производители и занаятчии, за информационните и социалните услуги, за занаятчиите и земеделските производители.
     Точно семейната сива икономика удържа да не емигрира в Гърция и на Запад допълнителен голям контингент млади и работливи хора. Удържа ги да останат в България при семействата си и тук да се преборват за статуса и благоденствието си. Ако си представим, че масовата семейна сива икономика бе стопена от държавата, то тогава вероятно още поне 500 хил. здрави, работливи и амбициозни българи щяха да са се запилели някъде извън България в емиграция или като гастърбайтери. Този половин милион щеше да е в плюс на сегашните около 1,2 млн. наши изнесени трудови емигранти. Е, това вече наистина би било национална и демографска катастрофа, катастрофа без изход.
     Още, семейната сива икономика е позитивен обществен феномен, доколкото в условията на цялостно преструктуриране на икономиката и на порядките в нея, тази част от икономиката е най-пластичната и най-бързо реагиращата на луфтовете в бизнеса, в законодателството, при възникването на нестандартни потребности. Това по същество е уплътняване на предлагането в условията на главоломни промени в търсенето на пазара. В това си измерения семейният бизнес, вкл. сивият, е изключително важен компонент в динамиката на икономиката като цяло. При това въз основа на гражданска инициатива и предприемачество, което е и най-здравословната форма за икономически растеж и развитие.
     В повечето случаи семействата са дребни участници в икономиката и пазара, но общата им маса е огромна, поради което и съвкупният им принос в икономиката не само, че не е маловажен, а обратно, той е значим и е съизмерим с ефекта от стопанската дейност на корпорациите, общините и държавата.
     По данни от представителни национални изследвания на АССА-М, 2004, 2006, 2008 г., около 12% от домакинствата имат свои семеен бизнес – производствен или услуги. Това са около 300 хил. семейства и над 1 млн. души.
     През 2008 има разширяване на семейния бизнес – преди всичко в София и в малките градове, обратно, има свиване в големите градове и в селата.
     Сред хората, които имат в семейството си бизнес, около 85% участват лично в него; около 30% изпълняват ръководни функции или квалифицирана работа, останалите 70% работят "всичко", или само общата помощна работа.
     Виждате колко голям е семейният "сив" контингент на труда – както като брой включени хора, така и като уплътняване на жизненото време чрез производителен труд, вкл. на младите и децата, на майките по майчинство, на въз-растните и старите в семейството.
И в този смисъл не заслужава подценяване и игнориране – нито от страна на държавата и общините, нито от страна на изследователите и анализаторите.
     Разбира се, семейството е с огромна и масова роля и в обществено вредната сива и черна икономика. В тази икономика можем да разграничим няколко основни сегмента:
     Първо, икономиката на нелоялните работодатели – не плащащи осигуровки на своите работници и служители, забавящи с месеци заплатите, принуждаващи към безплатен извънреден труд, източващи печалби, не плащащи данъци и др.;
     Второ, икономиката на ментетата – алкохол, лекарства, храни, които не са контролирани, не отговарят на стандарти и често са опасни за здравето и живота;
     Трето, икономиката на вандализма – крадене на кабели, крадене на пътни и други табели, крадене на капаци от шахти и др., чрез което се нанасят изключителни щети, вкл. лумпенизиране на някои малцинствени общности и корумпиране на държавни и общински служители и ръководители;
     Четвърто, икономиката на девиацията – проституция, просия, джебчийство, които се разпространиха "шоково" в новото общество на демокрацията и защитените граждански права;
     Пето, икономиката на престъпността – всякакви кражби, жилищни обири, контрабанда на коли, контрабанда на стоки, фалшифициране на пари, фалшифициране на документи;
     Шесто, черна икономика – трафик на деца и жени, заробване на хора, отвличане на хора за откуп, криминални банди занимаващи се с проституция, наркотици, поръчкови убийства;
     Седмо, организирана мафиотска престъпност, политическа номенклатурна мафия с "бели якички", които извършват злоупотреби в колосални размери – чрез манипулиране на държавния бюджет и външния дълг, големите концесии, природните паркове и резервати, националния горски и воден фонд, имуществото на армията, образованието и здравеопазването, европейските фондове, големите държавни поръчки.

     Семейните трансфери в отвореното общество
     Накрая, чрез семействата се реализира огромен и нарастващ по размери трансфер на финанси от чужбина към България – от българската емиграция, от българските гастърбайтери, работещи в чужбина, от студентите, работещи на "бригади" в други държави<3>.
     По данни от представителни национални изследвания на АССА-М, 1998, 2001, 2008 г., има тенденция на свиване на сивия сектор на труда – работа без трудов договор (работят и получават пари на ръка, без документ, без осигуровки за болест и пенсия, без трудова защита пред работодателя, нито обезщетение при злополука). Тази група сред населението в активна трудова възраст (18-65 години, без пенсионерите в тази възраст) от 32% спада до 24%. Но остават 24%, това е всеки четвърти. Все още е много!
     Към горната група следва да добавим и хората, които са в безизходица – те търсят сива работа, но пазарът се оказва свит и не могат да намерят дори такава неосигурена и незаконна работа. Това са още 15% през 1998, които сега се свиват до 10%.
     Общо трудовият контингент на сивия сектор през 2008 се оказва, че е около 34%, една трета от можещите да работят и над 40% от искащите да работят.
     Сам по себе си този дял е показателен колко мащабен е сивият сектор в България. Семейният сив сектор е само част от него. И го допълва, доколкото в семейния бизнес често не се получава трудово възнаграждение.
     Обратно, семействата осъществяват и обратен трансфер на средства от България към другите страни, за да подпомагат и издържат свои близки там.
     Така че чрез семействата и семейните връзки се осъществява огромен по размери и специфично структуриран двупосочен трансфер – на битови финанси, на капиталови средства, на ноу-хау и професионални умения, на стандарти за работа и живеене, на трудови и професионални ресурси, общо на човешки капитал, който пряко или косвено резултира в реалната икономика.
     Това е пряко свързано с държавния бюджет и отчитания БВП. Пряко е свързано с финансирането на някои професионални дейности, които имат огромно икономическо и обществено значение – преди всичко в сферата на науката и подготовката на експерти, в сферата на изкуството и капацитета за шоу-бизнес, в сферата на модерните услуги и консултантски капацитет. Накрая, това е пряко свързано и със семейните бюджети, тяхното допълване, както и натрупването с цел семейно инвестиране.

     По данни от представителни национални изследвания на АССА-М, 1999, 2001, 2007 г., има изключително широка гражданска търпимост към дейността на така нар. "борчески или мутренски" фирми и организации.
     През 1999 сред хората в активна трудова възраст (18-60 г.) 54% са считали, че е "нормално" да се работи при такива работодатели. Още 11% казват, че това не е нормално, но е "неизбежно". Общо 66%. Този дял е едно количествено измерение на фаталния размер, в който нашата нова капиталистическа икономика всъщност бе криминализирана и бандитизирана.
     През 2007 този дял се свива съответно до 33%, плюс 10%, общо 44%. Тенденцията към нормализация е очевидна и е обнадеждаваща. Но сме още далеч от истинската нормалност.
     През годините вече се натрупва отрезвяващ негативен опит. Работенето в такива мутренски фирми води до убеждението, че не си заслужава, защото плащат малко, защото е несигурно и опасно. Процентът нараства от 10% до 14%. Само до 14%. Поумняването очевидно идва доста мудно!
     Ценностна дистанция имат малцинство от гражданите. Били са 23% през 1998, сега са станали 41%. Добър ръст. Но това е още малцинство.
     Ето, това е гражданската основа на повсеместната мутризация на бизнеса в страната ни, на мафиотизарането на администрациите и властта в държавата ни.
     Това всъщност е сицилианският принцип на възникване, разрастване и оцеляване на мафията. Когато гражданската маса е доведена до бедствие, тогава единствено мутрите осигуряват работа и начин за оцеляване. Така те стават икономически нужни и морално изтърпяеми. Когато такава огромна гражданска маса е въвлечена, търси ги, благодарна им е, тогава мутрите са слабо уязвими от страна на държавния контрол, дори когато държавата се опитва да се пребори с мафията. Това е поучителната практика от Италия. За съжаление в България през годините на Прехода се разигра същия обществен сценарии.

     Заключение
     По-горе разгледаните феномени, както и много други, демонстрират, че съвременното семейство възражда своята икономическата роля и значимост:
     Първо, доколкото при връщане към повсеместна частна собственост, освободено дребно и средно предприемачество, либерализация на услугите и свободните професии, все по-гъвкава организация на труда и преместване на много от работните места в "електронната къщичка", семейството става не само естествена среда и мотиватор за професионална изява и бизнес активност. То става основен субект при стопанисването на огромна част от общественото богатство и капитал, става основен кредитор и инвеститор, финансов играч. Превръща се в механизъм за трансфер на доходи, на икономически позиции и производствено ноу-хау;
     Второ, поради рязкото поскъпване на живота, което води до крайно поляризиране на социалните и потребителските страти в обществото. Семейството става основна житейска форма за относително увеличаване на богатството и за удържане на високи и привилегировани обществени статуси и професионални позиции сред елитите и средните класи. Както и обратно, става основна житейска форма за предотвратяване на по-дълбока бедност, за оцеляване в зоната на нормалността и обществената интегрираност сред ниските страти и слоевете на относителната бедност;
     Трето, поради голямата несигурност и скъсена житейска перспектива. Семейството става алтернативна среда за намиране на сигурност и солидарност, на интимна споделеност и поколенческа перспектива. Борбата за живот и благоденствие, в днешната агресивна обществена и икономическа среда, изисква колективно сплотяване и усилие, събиране на възможности и ресурси, заради общия и индивидуалния успех и реализация. Семейството е най-естествената и органична форма на колективност. При това колективност, която може да бъде база и стимул за пълноценно индивидуално развитие и просперитет;
     Четвърто, поради налагането в масовата психика на свръх-ценността "пари", поради развихрянето на вещоманията и вторачването в материалния стандарт и неговото демонстриране като едва ли не единствен измерител за личностно достойнство и цивилизованост. Всичко това е по-лесно да се осигури и задържи чрез семейството, по-нормално е да се демонстрира чрез семейството, по-приемливо е, ако се разпредели и ползва в семейството;
     Пето, поради нарастване на възможностите чрез специални професии да се осигури добър и свръх-стандарт, висок обществен престиж, високо гражданско и лично самочувствие, сигурност и светла перспектива. Професиите на юристите и лекарите, на преподавателите и експертите, на мениджърите и икономистите, на финансистите и търговците, на администраторите и политиците, на луксозните занаяти и компютърните специалисти, на журналистите и артистите. Специалните и свободните професии разчитат на високото човешко качество, на специалното образование и квалификация, на интелектуалното ноу-хау, на кастовия манталитет и общности. А всичко това се култивира и предава в поколенията. Приемствеността и наследствеността тук е от изключителна важност. А оттук и важността на семейството и здравата семейна среда, вкл. в имуществено-финансов, в статусен и производствен план.
     По време на индустриалната епоха (XIX и XX век), особено в социалистическия вариант на индустриалната епоха (XX век), икономическите роли и значимост на семейството бяха в голяма степен свити и изнесени в публичната сфера.
     Сега, след епохата на индустриализма, в така нар. "информационно общество", при преобладаване на услугите и децентрализацията, икономическата роля на съвременното семейство се възражда. Възражда се и се модернизира.
     Мисля, че това е важен терен за изследователска и аналитична работа – не само в социологически и социален смисъл, но и в чисто икономическите му измерения и проекции.
     Тази аналитична работа следва да открои ясни претенции към властта – да дефинира ЦЕЛИ относно семейството, именно в качеството му на икономически субект:
     първо, да го признае и постулира като значим икономически субект, наред с фирмите и корпорациите, общините и държавата;
     второ, да престане на дискриминира вътрешното инвестиране, вкл. семейното, едностранно в полза на външното, особено на така нар. "стратегически инвеститори";
     трето, да открои индиректните икономически въздействия на семейството и силата му да съхранява органичната връзка на икономиката и нейното развитие с обществото като устойчива система.

----------------------
<1> По данни на НСИ общо съвкупността на семействата (брачни – заедно живеещи или разделени, плюс безбрачни със съжителство над 1 година), към 2007, вероятно са около 2,3 млн., със среден брой членове около 2,7 души в 1 семейство. Домакинствата към 2007 са около 3 млн., вкл. едноличните.
<2> Домакинствата в началото на 2008 г. притежават съвкупно богатство (финансово, плюс жилищно) от 165 млрд. лв. (84,5 млрд. евро) – тук не са включени притежаваната земя, горите, недвижимото имущество с производствено предназначение и др. (Изт.: Доклад на Индъстри Уоч, Industry Watch, Q1. Богатството на домакинствата в България. Март 2008). Това богатство е съизмеримо и е значителна част от цялото богатство на страната. Напр. финансовото богатство на домакинствата (31 млрд. лв.) представлява 55% от БВП.
<3> Според данни на БНБ, регистрираните парични трансфери от чужбина към България, към края на 2007, са от порядъка на 4,5% от БВП.
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ