Стратификационен профил на раждаемостта в България и
дефицитът на социализирана и интегрирана работна сила

 
доц. Михаил Мирчев, УНСС

Резюме


     Съвременната демографска криза в България (дефинирана в Green Paper на ЕК като "демографски срив", март 2005) има своите ярко демонстрирани количествени и качествени параметри.
     Количествените параметри могат да се синтезират до няколко основни и структуроопределящи: (1) ускорено свиване броя на населението; (2) бързо повишаване на средната възраст и остаряване на населението като цяло, освен това и поляризирано в различни райони на страната; (3) критични стойности вече имат коефициентите за демографско заместване и за демографско и трудово натоварване; (4) има рязка дестабилизация на семейно-брачните модели; (5) има висока заболеваемост, натрупващ се масив от хора с ниска и проблематична жизнеспособност, трудоспособност, способност за пълноценно възпроизводство.
     Количествените параметри на демографския срив в България от последните 15-18 години има ярко диференциран стратификационен профил.
     Елитите и високите средни класи възпроизвеждат относително добре, както своето количество, така и основните елементи на човешкия си капитал.
     Обратно, при средните и ниските слоеве на средната класа се осъществява извънредно бързо, и болезнено, и запушващо икономиката, и деформиращо обществената структура, свиване и пропадане. При тях в най-голяма степен се сви и се свива детеродната норма - и субективно като нагласи, и обективно като житейска реалност. От техните професионални и граждански среди е най-голямата маса на емигриращите и оставащите да живеят в чужбина. Цялостната картина на демографски срив в зоната на средните класи от 15 години изглежда като натрупваща се демографска катастрофа.
     Ниските социализирани - работнически, чиновнически, земеделски, обслужващи - слоеве също имат относително добро демографско възпроизводство. Но с намаляващо качество на образоваността, с примитивизиране на културата, с натрупване на голяма безработица, на асоциалност и лумпенизация.
     В зоната на крайната бедност ("абсолютна", "мизерия", под изчисляваните граници на бедността), обратно, има в пъти по-висока норма на раждаемост. В повечето случаи това е раждаемост, която, от една страна, помпа общото число и коефициенти на раждаемостта в България, но от друга страна - бързо увеличава делът на деца и младежи, бъдещи граждани, които са затиснати от заобикалящата ги деформираща бедност, от масова малограмотност и неграмотност, от масова лумпенизация и асоциалност.
     Сред образованите общности и средните слоеве има бързо покачване на възрастта на първо раждане, става дума за така нар. "отложена раждаемост" до и над 30 години на младата жена. Обратно, най-ниските и маргиналните слоеве имат масова "ранна детска" раждаемост. Така детеродната норма не само се различава в пъти, но се получава и едно изпреварване - вече с цяло едно поколение - на ниско-статусната раждаемост спрямо средно- и високо-статусната раждаемост.
     Българската икономика се нуждае от качествена работна сила - образована и квалифицирана, културна и възпитана, социализирана и интегрирана. Това е качествената страна на пряката връзка между демографските процеси и възходящата или запушената перспектива за икономиката ни.
 
     Ключови думи: демографски срив, количествени и качествени измерения, полярна диспропорция, алтернативни семейно-брачни модели, висока комплексна заболеваемост, различен коефициент на плодовитост в основните социални страти, свиване на средните класи, разрастване на аутсайдерските ниски класи, поколенческо разминаване, демографската криза като икономическа спирачка.


     Количествени и качествени измерения на демографската криза

     Съвременната демографска криза в България (дефинирана в Green Paper на ЕК като "демографски срив", март 2005) има своите ярко демонстрирани количествени и качествени параметри.
     Количествените параметри могат да се синтезират до няколко основни и структуроопределящи:
     (1) ускорено свиване броя на населението. Става дума за намаляване броя на населението за 20 години с 25-30%. Възпроизводствената основа на поколенческата пирамида се свива наполовина.
     Първо, това се дължи на двойно свитият за 20 години брой на годишните раждания и на детеродната норма; още, поради запазването на висока детска смъртност при тези намалени раждания; и още, поради отлагането на ражданията за по-висока възраст.
     Второ, намаленият брой се дължи и на масовата и продължаваща емиграция. Чрез емиграцията си България изнася активен фертилен контингент, по този начин изнася раждаемост, изнася активно и производително население по принцип - активно сега, но и в поколенческа перспектива.
     Мащабът и дълбочината на демографската криза в България ("срив", "катастрофа") не могат да бъдат разбрани и перспективно оценени без отчитането на деформиращия възпроизводствен ефект от емиграцията. Именно емиграцията - продължаваща вече 2-ро десетилетие, нейният поколенчески и стратификационен профил, фактическият й обем от над 1 млн. души в активна възраст - прави демографската криза в България катастрофична. Подминаването на емиграционния демографски фактор всъщност е отказ от реализъм и замъгляване на истината;
     (2) бързо повишаване на средната възраст на населението, остаряването му цяло, особено на оставащото да живее тук в България и заедно с това - полярна диспропорция между регионите в страната по възрастов профил.
     В няколко големи града, заедно с няколко специфични райони с малки градове има концентрация на млади хора. Там застаряването е със забавен темп, структурата на населението по възраст е в общо-европейски стандарт.
     Обратно, в останалите райони на страната, вкл. в повече от половината големи областни градове, остаряването протича с екстремно ускорени темпове - става масирано източване на младите хора и бързо не просто намаляване, а затихване на раждаемостта. Тук населението не просто относително застарява, на много место то има или придобива старчески профил.
     Между тези два типа райони в страната се получава поляризация - с всичките й икономически, политически, общностни и цивилизационни проекции. Възрастовата поляризация генерира обществена поляризация. Наличието на млади и активни поколения дава граждански шанс за бързо икономическо и социално развитие, догонване на европейските стандарти, модернизация като цяло. Обратно, недостигът и липсата на млади поколения задържа икономическото развитие и връща икономиката към примитивни форми. А това е удобна гражданска основа за маргинализация и за установяване по места на ретроградни форми на "новото средновековие";
     (3) критични стойности вече имат коефициентите за демографско заместване (60-64-годишните спрямо 15-19-годишните), както и за демографско и трудово натоварване - масата на хората в трудоспособна възраст спрямо критично намаляващите хора в под-трудоспособна и същевременно спрямо бързо набъбващата маса на хора в над-трудоспособна пенсионна възраст.
     Наред с това е и негативната тенденция сред хората в трудоспособна възраст така нар. "работна сила" да намалява като процент. Първо, поради увеличаването на хората в активна възраст, които не работят, но и не търсят работа; второ, поради демотивирането на много безработни да се регистрират като безработни; трето, поради механизмът за наказателно отписване от списъка на безработни; четвърто, поради отиването в емиграция или за краткосрочна работа в чужбина на голяма част от фактически безработните у нас.
     В края на краищата става дума за огромната гражданска маса, която не е включена в общественото производство, не участва при създаването на обществените блага и принадена стойност, т.е. по една или друга причина, но не участва в общността на производителното население, а единствено в общността на консумативното население. По тази линия икономическото натоварване на работещите у нас нараства средно на един работещ. Това допълнителен стресов фактор, който изтощава хората. Това е фактор за задържане на раждаемостта и за създаване на семейства, особено брачни. Това е пряка причина за недостига на нужните попълнения в социалните фондове - за преквалификация, за здравно и пенсионно осигуряване, за майчински и детски добавки, за подпомагане на старите хора, за подпомагане на бедните и болните.
     Проблемът е очевиден, но засега не е артикулиран достатъчно ясно в статистически коефициенти. Става дума за пропорцията и границите на здравословност в пропорцията между работещото и производителното спрямо консумативното население. С необходимост да се отчита и качественият разрез - пропорцията между високо-производително работещо спрямо ниско-производителното работещо население;
     (4) има рязка дестабилизация на семейно-брачните модели - моделите на морализирана моногамност в двуполови семейства, които са с официален брак, с раждане на деца, със съвместно и отговорно отглеждане на децата от двамата родители, живеещи в едно домакинство. Тези модели вече 2 десетилетия са подложени на бърза и масирана ерозия.
     Това е обективен цивилизационен процес - при съвременния манталитет на индивидуализма и мобилността. Но в същото време той е изкуствено ускоряван от социалното инженерство чрез индустрията на масовата култура и глобалната пропаганда. Медиите и масовата култура систематично и целенасочено атакуват масовата психика и съзнание чрез морално и идеологическо подценяване на тези традиционни семейно-брачни модели и пропагандирането на техни алтернативи. "Невро-маркетингът" и манипулирането на масовата психика и съзнание тук действат с голяма сила и последователност.
     Настъпателно се пропагандират и бързо се масовизират обратните модели - не-семейни, анти-брачни, без деца, еднополови партньорства, с разделено домакинство, с разделено родителство, деца със "самотен" родител, деца в среда на краткотрайни партньорски събирания и раздели.
     Семейството днес масово губи своята основна ценност - стабилността и устойчивостта си като интимна общност, продължителността и кумулативността на отношенията в него, ролята си на защитена и обгрижваща среда, в която човек намира солидарност и близост;
     (5) има висока заболеваемост, натрупващ се масив от хора със здравни проблеми, които рязко снижават и проблематизират тяхната трудоспособност, и общо тяхната жизнеспособност за интеграция в обществената среда.
     Здравните проблеми съвсем не са само едностранчиво физически. Те очевидно са и емоционално-психични. Още, са и интелектуално-рационални. И поведенческо-волеви. Накрая, те са и социално-интегративни. Всичко това са елементи на здравното благополучие на хората и нито един от тях не може да бъде пренебрегван.
     Натрупването на здравни проблеми, вкл. на нивото на "социалното здраве", днес увеличава делът на населението, което има ниска и проблематична жизнеспособност, оттам ниска и проблематична трудоспособност и неконкурентоспособност, в края на краищата - ниска способност за пълноценно възпроизводство.


     Стратификационен профил на демографската криза

     Количествените параметри на демографския срив (не просто криза) в България от последните 15-18 години имат ярко диференциран стратификационен профил. Картината в основните страти е различна, с очевидни тенденции към поляризиране.
     Това означава, че основните страти имат различаващи се норми на възпроизводство. Съответно тяхната тежест и значимост в общата структура на обществото е устойчива или неустойчива, е бързо нарастваща или намаляваща, е в унисон с интересите на обществото и държавата като цяло или е в тяхна вреда.
     Елитите и високите средни класи се възпроизвеждат относително добре и пълноценно.
     Количествено, като брой - вероятно с тотален коефициент на плодовитост близък до нужния за просто възпроизводство (между 1,6 и 1,8) <1>. Наред с това, и качествено, те възпроизвеждат стабилно своя човешки капитал.
     Сред елитите и високите средни слоеве на професионалистите и управленците се възражда икономическата и социалната значимост на семейството и брака. Това вече ясно пролича след опита от хаотичните 15-18 години Преход. Капиталът и властта предполагат наследяване и предаване на близки хора, ценностно осмисляне и мотивиране чрез близките, децата и внуците, чрез родовото продължаване. Битието на богатството, властта и престижа предопределят ценността на брака и семейството, на децата и кръвната приемственост. Залогът е удържане на високия си статус и институционалната си интегрираност
     Същата потребност, дори в още по-изявен личностен човешки план, има сред професионалистите. Не имат привилегирован обществен статус, който сами си извоюват и удържат чрез своите знания и квалификация, чрез експертната и творческата си способност и конкурентност, както и поради професионалната си кастова принадлежност, още и поради самочувствието си на нужни хора, с които властта и обществото няма как да не се съобра-зяват.
     Сред тези социални слоеве и общности при 2-ри и 3-ти брак има мотивация за раждане на още свои деца - материалните и статусните условия за обезпечаването им са налични. Още, възпроизводството им остава близко до простото възпроизводство и поради факта, че при тях действат силни задържащи фактори, които ограничават емиграцията от техните среди, ограничават скъсването на семейните връзки и родовата приемственост.
     Поради всичко това тези слоеве и общности откъм върха на социалната пирамида се отличават принципно от следващите ги надолу масови средни класи.
     Проблемите с достатъчната раждаемост сред тези слоеве на върха на пирамидата идват от свръх-еманципацията на жените-професионалистки и с висока кариера, жените със самостоятелни светски и властови амбиции. Всичко това за много от тях прави невъзможно създаването и удържането на устойчиво семейство и партньорство. Още, поради отлагането раждането на първото дете, изпускането на естествения момент, което в края на краищата води масово до еднодетство, при това често на рисково висока възраст - за второ дете просто не остава време, нито мотивация и жизнена сила.
     Проблем е и възприемането на стилове на живот и кариера, при които отдаването за достатъчно дълъг период от време на пълноценно майчинство става трудно осъществимо. Това сам? по себе си е детеродна спирачка, превръщана от такива жени във философия, която фаворизира кариерата като екзистенциален заместител на майчинството и семейния уют.
     Сред тези слоеве като спирачка действат още: (1) хомосексуалната мода (главно сред можете, които са нужни на жените като надеждни партньори); (2) показният хедонизъм, в логиката на който семейството се възприема като досадно ограничаване на личната свобода и спонтанност; (3) съвременните вулгарни модели на успеха, в логиката на които разголени силиконки ни уведомяват, че разбират от гледане на кучета и котки, но не ги интересуват децата; (4) както и страхът, че децата няма да могат да бъдат предпазени от съблазните на лумпенизиращи групи, в които се злоупотребява с алкохол, има зависимост от наркотици, въвличат в престъпност и девиации, отдават се на паразитни философии и форми на съществуване.
     В тези слоеве, общности и съсловия на практика има модел на просто възпроизводство, което в най-чист форма съответства на цивилизационния модел на така нар. Втори демографски преход. От гл.т. на общо-европейската демографска ситуация, това всъщност е практическия образец за възпроизводство, който е най-близо до "минималната достатъчност".
     При средните и ниските слоеве на средната класа има обратна ситуация.
     Първо, в условията на Глобализация тези слоеве масово са засегнати от дестабилизиране, от процентно намаляване, от относително обедняване и от декласиране. Това в България става умножено по две, поради цялостната трансформация на обществото през Прехода (1990-2007) - големи сегменти от предишните средни класи бяха обеднени и декласирани, а на тяхно място се формират нови граждански структури, но в рязко намален брой и обем.
     Второ, в тази удвоена несигурност, при този удвоен риск от декласиране и обедняване, масовите средни слоеве на средната класа в най-голяма степен свиха своята детеродната норма - и субективно като нагласи, и обективно като житейска реалност. Детеродната норма се сви към 1 дете, което е 2 пъти по-ниско от нужното за просто възпроизводство. Значителен контингент от тези слоеве остават и без дете. Фактическата детеродна норма в тези слоеве през последното десетилетие е вероятно около 3 пъти по-малко от нужното за просто възпроизводство - тоталният коефициент тук вероятно е от порядъка на 0,7 до 0,9. Само поради това тази гражданска маса се самосвива с критично ускорен темп.
     Трето, ситуацията допълнително се влошава поради факта, че точно от техните професионални и граждански среди е най-голямата маса на емигриращите и оставащите да живеят в чужбина. Оттук се генерира не краткосрочното работене в чужбина, а дългосрочното учене и работене, после адаптиране към тамошните условия и оставане за дълъг жизнен период. Именно сред тези слоеве поради емиграцията са най-голям брой разделените семействата, в които се скъсва родовата приемственост и възпроизводство - старите остават в самота и с чувството за изоставеност, а младите се атомизират, борейки се за оцеляване и интегриране във външна и често негостоприемна чужда културна среда (индивидуалистична и прагматична като базова ценностна нагласа).
     Кумулирането на ефекта от горните три демографски фактори (свита и забавена раждаемост, масова емиграция, страх от бъдещето и детеродна демотивация) именно сред тези слоеве и общности е най-значимо. На практика при тях се осъществява извънредно бързо и болезнено свиване и намаляване, и дестабилизиране със загуба на дългосрочна поколенческа перспектива.
     По този начин се осъществява деформиране на социалната структура на обществото като цяло. Свиването и дестабилизирането на масовата средна класа по същество е демографска бариера пред засилването не само на икономическата, но и на политическата и моралната значимост и роля на средната класа в държавата и обществото.
     Още повече, че морално и психологически, именно младите поколения от тези слоеве в най-голяма степен се поддават и възприемат пропагандираните от масовата култура и медиите алтернативни модели за партньорство и семейство, за бездетство, за разделено и самотно живеене, за алтернативен секс и хедонистични практики, които намаляват детеродната способност и способността за устойчиво семейно и родителско партньорство - и мъжко, и женско.
     Цялостната картина на демографски срив в зоната на средните класи от 15 години изглежда като натрупваща се демографска катастрофа. Оттук и обективната нужда демографите и социолозите да рисуват и прогнозират възпроизводствените процеси в хоризонталната специфика на основните социални слоеве, а не традиционно само чрез усреднените коефициенти и показатели.
     Това е нужно просто защото има драстични разлики - количествени и качествени - между реалните процеси на възпроизводство сред основните стратификационни слоеве. Още, защото различните слоеве имат различна значимост за общата стабилност и просперитет на обществото и държавата, за общото развитие на икономиката и производителния капацитет на обществото и държавата, както и за съхраняването на българската нация като органична макро-общност с ясна културна и историческа идентичност. Значимостта на средната класа е безспорна и безалтернативна.
     Ниските социализирани слоеве - работнически, чиновнически, земеделски, обслужващи - също имат относително добро демографско възпроизводство.
     От една страна, те по инерция, а и поради по-ниската им контрацептивна култура, както и поради по-рядкото отлагане на първото раждане, имат детеродна норма, която е далеч под нужната за просто възпроизводство, но не е толкова ниско, колкото при средната класа. Тоталният коефициент тук вероятно е от порядъка на 1,0 до 1,3.
     Проблемът сред тези слоеве не е толкова в нежелаенето на 2-ро дете, а в натрупването на здравословни проблеми и трудности при забременяване, в многото принудени аборти и вредите от тях, в поразяването на значителни части от младите поколения в тези слоеве от алкохолизъм и наркомании. Още, от модерни женски стилове на живот, въз основа на вулгарност и рисков промискуитет, както и от масово поразяване на младите мъже от чувство за непълноценност, бедност и комплексираност пред жените.
     Второ, ниските социализирани слоеве не са така фатално орязани допълнително от масирана емиграция, както добре образованите и квалифицираните слоеве, както масовите слоеве на средната класа. При тях емиграцията, оставаща да живее в чужбина е относително по-малка. Преобладава моделът на ходене в чужбина за краткосрочна работа, или за по-продължителна работа, но с цел прибиране в България - след определено материално и финансово натрупване, или след изтощаване от работата и живота в чужда среда.
     Големият проблем при тях е качествен - намалява техният човешки капитал.
     В тези слоеве и общности бързо се снижава степента и качеството на образоваността, свива се и се примитивизира културността им, натрупва се масова политическа апатия или агресивност, разколебава се базовият им рефлекс към традиционна идентичност и обществена интегрираност.
     Сред тези слоеве и общности има голяма структурна и регионална безработица. Масово се получават ниски доходи, поради което се поддържа стандарт на живот на оцеляването. А това пък детерминира затъване в "културата на бедността", с психика и манталитет на непреодолима бедност и провинциална отхвърленост от светлия и цивилизован свят. Всичко това ерозира в голям обем тези слоеве и общности, снижава жизнения им тонус, дезинтегрира ги от държавата и ценностите на обществото, изтласква ги към а-социалност и лумпенизация.
     Последното означава излизане извън активната работна сила в държавата, преминаване към стратегии и практики на паразитизъм и консумативност, в края на краищата към снижаване на обществената им производителност общо като граждански слой и общности, вкл. критично свиване на мотивацията им за раждане на деца и възпроизводство.
     В зоната на крайната бедност (теоретично нар. "абсолютна", граждански нар. "мизерия", под изчисляваните граници на бедността), която закономерно прераства и в маргиналност и аутсайдерство, обратно на всички горни стратификационни слоеве, има в пъти по-висока норма на раждаемост - субективна, и още по-висока като житейска реалност. Тоталният коефициент вероятно достига и надминава 3,0.
     На практика тук отново се твори обществена диспропорция, но с обратен знак. Вместо намаляване и свиване тук става разрастване - и като брой, и като процент сред цялото население. Вместо интегриране и цивилизоване, тук - поради нарастването на броя, и поради компактността на общностите и примитивните социални отношения в тях, и поради възприемането на а-социални модели за публично поведение, и поради обричането на децата не само на бедност, но и на малограмотност, става обратното. Това са общности на социалното изключване и самосегрегиране, както и на гражданска непълноценност - вследствие на непокритите минимуми за индивидуална образованост и социализираност, първо на родителите и след това още повече на децата им.
     От цивилизационна гл.т. сред тези маргинални и аутсайдерски слоеве процесът е обратен. Не цивилизоване, а връщане назад към патриархално-феодални порядки. Връщане назад към примитивност и природна първичност. Връщане назад към форми на лична зависимост, феодална и дори робска, при всички случаи племенно-родова. Това в класификационната схема на Алвин Тофлър е или връщане към "първата вълна", или още по-назад към предисторията.
     Погледнато отново откъм качеството на човешкия капитал (тук той на практика почти липсва, проблемът е в неговата липса), бързо се увеличава делът на децата и младежите (по закон бъдещи пълноправни граждани), които са затиснати от заобикалящата ги деформираща бедност, от масова малограмотност и неграмотност, от масова лумпенизация и асоциалност, от липса на социализиращ родителски пример. Както и от липса на родителски и общностни стимули за културност и добро образование, за обществена интеграция и за труд, за уважение към обществените норми и ценности, за интегриране и формиране на градивна идентичност.
     Това е бързо разрастващо се население, което е изпаднало и остава под нужния минимум от трудови навици и базови социални умения, от желание за интегриране и готовност за обществена дисциплина, без нужната мотивация и собствено усилие за обществена интеграция, вкл. за покриване нарастващите стандарти за гражданска нормалност в съвременното европейско общество - високо и всестранно институционализирано, на знанието и образоваността, на компютърната комуникация и потоците информация, на производителната квалифицираност, на труда и гражданския принос за демокрацията и цивилизованото общо развитие.
     От чисто количествена и статистическа гл.т. тази рязко по-висока слоева раждаемост изкуствено надува общото число и коефициенти на раждаемостта в България. Това е заблуждаващо. Ако се отчита раждаемостта по слоеве, тогава ясно ще се види, колко катастрофално ниска е раждаемост и възпроизводство при образованите, производителните и интегрираните слоеве, при средните класи, но и също така колко застрашително висока е раждаемостта сред аутсайдерските слоеве. Общите коефициенти не бива да прикриват тази реалност. Това не е нито в националния интерес, нито в интерес на държавата и доброто й управляване.


     Поколенческото разминаване

     Докато сред образованите общности и средните слоеве има бързо покачване на възрастта на първото раждане, става дума за така нар. "отложена раждаемост" вече масово до и над 30 години на жената и последващата я еднодетност, то при най-ниските и маргиналните слоеве, обратно, има масова "ранна детска" и множествена раждаемост.
     Така детеродната норма не само се различава в пъти, но се получава и едно
изпреварване - вече с цяло едно поколение - на ниско-статусната раждаемост спрямо средно- и високо-статусната раждаемост. Така колелото на възпроизводството всъщност се върти с различни скорости - при ниско-статусната и аутсайдерската с 2 пъти повече обороти, в сравнение със средно и високо-статусната, образована и социализирана раждаемост.
     Това следва да бъде специален разрез при прогнозирането, особено в средно и дългосрочна демографска перспектива. Напр. важно е да се знае, че около 2050 г. населението на България ще се стопи до около 5 млн. души (при сегашна база). Но вероятно още по-важно е да се каже и каква пропорция бихме имали тогава между образовани и социализирани слоеве срещу малограмотни и аутсайдерски, колко ще са българите срещу дезинтегрираните малцинства, кои общности ще са затихващо-остарели и кои ще са жизнено-младежки. Това са съдбоносни за бъдещето на държавата и на нацията ни структурни разрези.
     Ранната и множествената ниско-статусна раждаемост е начин за възпроизводство и разрастване на бедността и неграмотността, на а-социалността и дезинтегрираността, на субстанциално непроизводителната част от населението. Нещо повече, чрез тази детеродна диспропорция бедността се увеличава, става все по-дълбока, натрупва се агресивен спрямо държавата и цивилизованите порядки в нея граждански потенциал. Това са все опасни неща, демографски и социални бомби, които натрупват сила и налягане, за да избухват в бъдеще.


     Демографската криза като икономическа спирачка

     Погледнато икономически, това поколенческо разминаване между основните слоеве - високо-производителни и ниско-производителни, всъщност, запушва икономиката, спира развитието й.
     Просто защото се оказва, че икономиката трябва дълго да изчаква новите качествени поколения работна и гражданска сила, а междувременно се задръства от ниско-културна, ниско-производителна и трудно-интегрируема човешка маса. Годните за висока производителност и иновации идват малко и забавено. А негодните за работа или само за ниско-производителна работа стават все по-голяма тежест - не само когато не работят (получават нарастващо социално подпомагане и издръжка), но и когато работят, защото не са годни за производителен труд в условията на детайлна регламентация и прецизна организираност ("втората вълна" по Тофлър), нито за ефективна самоорганизация за производителен и творчески дистанционен труд ("третата вълна" по Тофлър).
     Европейският съюз вече алармира през 2005, че демографската криза е икономическа спирачка. Тук само конкретизирам, че не само в количествения, но и в качествения смисъл и измерения. Не е важно само количеството на работната сила, но и нейното качество. Това през последните 1-2 години вече започна да се осъзнава. Работодателите приплакват, че не могат да намерят годни и производителни работници, служители и специалисти. МТСП вече разработва съответни анализи и програми. Активно се говори за внос на работна сила от други континенти. И така нататък. Проблемът е вече остър, вече е осъзнат. Търси се решение.
     Но при това търсене има и една голяма опасност. Може този проблем допълнително да бъде утежнен, ако дефицитът от работна сила, се тръгне да бъде запълван чрез внос на външна работна сила. Проблемът е ако външната работна сила така се подбира, че да се включи към нашите ниски и маргинални слоеве, а не към нашите интегрирани и производителни среди и елитни общности и слоеве. Ако направим това, пак ще удвоим вече видимия си вътрешен проблем. Опасността е да си внасяме не високо образована и годна за интеграция, а ниско образована и малокултурна външна имиграция, която при това не желае бързо да се интегрира към обществото и културата в България - интересуваща се само от работата и доходите си тук, но като живее в свои обособени и неинтегриращи се общности, квартали, райони.
     Българската икономика се нуждае от качествена работна сила - образована и квалифицирана, културна и възпитана, социализирана и интегрирана. Без такава работна сила икономиката не е в състояние да реализира бърз и устойчив естествен растеж. Без такава работна сила нито инвестициите и многото пари сам? по себе си, нито модерното управление и комуникации сам? по себе си, нито новата техника и технологии сам? по себе си могат да генерират бърз и устойчив икономически растеж. Нужни са хора. Решаващи са работещите производително хора. Преди всичко млади хора, но не какви да е, а образовани, социализирани, интегрирани.
     Това е пряката връзка между демографските процеси и възходящата или запушената перспектива за икономиката ни. Страхувам се, че важността, бих казал фаталната важност на тази връзка и зависимост, още не се осъзнава в необходимата степен и сериозност. Ние изследователите и аналитиците би трябвало да упражняваме натиск това да стане по-бързо и по-цялостно.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

     1. БАЛЕВ, Иван и П. Божиков. Демографска характеристика. В: Извадкови изследвания. Том 6, книга 1. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства, 2001.
     2. ВЛАДИМИРОВА, Катя. Демографско развитие. Стратегии, политики и програми. УИ "Стопанство", УНСС, С., 2007.
     3. ГЪЛЪБОВ, Н. Демографският срив в България и възможности за усъвършенстване на демографската политика. Изд. "Сиела", С., 2005.
     4. МИНКОВ, Минко. Демография. Изд. "Албатрос", С., 1999.
     5. МИРЧЕВ Mихаил. Демографската ситуация в България и отговорността на политиците. Сп. Понеделник, бр. 5/6, 2006.
     6. МИРЧЕВ Mихаил. Новата страфикационна структура в България - социално инженерство на Глобализацията. Сп. "Понеделник", бр. 6 и 7, 2008.
     7. МИРЧЕВ Mихаил. Полюсите в социалната стратификация и рискът от избухване на обществена конфликтност. Фонд. "Фридрих Еберт", С., 2008.
     8. МИРЧЕВ Михаил. Репродуктивното поведение в България през 90-те години. Сп. Население, бр.1-2, 1998, стр. 40-51.
     9. Национални интереси, национална идентичност и европейска интеграция. (2005) Сб. Доклади от Теоретична конференция, НДК, София, 31 октомври 2005. (под печат, Кр. Петков)
     10. Национална стратегия за демографско развитие на Република България '2006-2020. МТСП, Фонд на ООН за населението, БАН, НСИ. С., 2007.
     11. СУГАРЕВА, Марта. Съвременната политика за семейството в Европа и България. Сп. "Население", юбилеен брой, С., 2000.
     12. ТОФЛЪР, Алвин и Х. Тофлър. Третата вълна. Изд. "Пейо К. Яворов", С., 1991.
     13. ТОФЛЪР, Алвин и Х. Тофлър. Новата цивилизация. Изд. "Обсидиан", С., 1995.
     14. ХРИСТОВ, Желязко. Предизвикателствата пред труда и стратегическите варианти за развитие на КНСБ до 2012 г. Доклад пред V-та национална конференция на КНСБ, Пловдив, 27-28 февруари 2006. В: Синди, бр. 2, 2006, стр. 3-7.
     15. ХЪНТИНГТЪН, Самюел. Сблъсък на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. "Обсидиан", С., 1999.
     16. ЯЧКОВА, Миролюба. Семейството в България между ХХ и ХХІ век. Предпоставки, анализи, прогнози. Изд. ""М-8-М, С., 2002.
     17. BECKER, Gary S. Human Capital: A Theoretical and Empirical Analyses, with Special References to Education. New York, Columbia University Pres, 1964. (University of Chicago Press, 3rd edition, 1994. ISBN 978-0226041209)
     18. EQLS '2003 (First European Quality of Life Survey '2003). "European Foundation for the Improvement of Living and Work Condition", 2005. Рp. 102. ISBN 92-897-0924-3.
     19. Green Paper "Confronting demographic change: a new solidarity between the generations". Communication from the commission of the European communities, 2005. COM(2005) 94 final.
     20. KEISTER, Jiza A. Getting Rich: America's new reach and how they got that way. Cambridge University Press, New York, 2005, pp. 310. ISBN-13 978-0-521-53667-7.
     21. KLEIN, Naomi. The Shock doctrine. The rise of disaster capitalism. 2007. Pp. 800.
     22. MIRCHEV, Mihail. (2007). Youth in the Context of Radical Social Transformation. In: A Diverse Generation. The Young People of Bulgaria at the Threshold of Europe. Unidea UniCredit Fiundation, Ed. Pearson Paravia Bruno Mondadori S.p.A., Milano, Italy, 2007.
     23. FUKUYAMA, Fr. The Great Disruption: human nature and the reconstitution of social order. NY: Free Press, 1993.

------------------------------------
<1> При усреднен ТКП (TFR, Total Fertility Rate) за последните 5 години - между 1,2 и 1,4. Изт.: Статистически годишник на Република България, НСИ, 2007.
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ