Бояджиева, Нели. Митева, Пепа. "Гняв и агресивно поведение при децата. Превенция, технологии, методи за справяне"
 
УВОД
стр. 7-9
 

     Първата стъпка в стратегиите за справяне с всяко негативно от възпитателна гледна точка поведение, е изясняването на неговата същност, феноменология и разграничаването му от други подобни прояви по форма. Проучванията на човешката агресия, теориите за източниците й, факторите за проява и развитие е една от основните теми в психологията - елемент от социалната и поведенческата психология, теориите за личността и др. Обобщената представа за агресивността днес е, че тя е постоянен и повтарящ се модел на поведение, синоним на нападателност, изразяваща войнствения характер на човека. Тя е и свойство на личността, което се характеризира с наличие на деструктивни тенденции в областта на субект-субектните, а в някои случаи и на субект-обектните отношения. В широк смисъл на думата тя характеризира динамизма на субекта, който търси начин да се утвърждава без да отбягва трудностите, разчитайки на борбата и противопоставянето. В най-общото разбиране на агресивността като нападателност за самоутвърждаване се характеризира общата диспозиция, благодарение на която живото същество може да задоволи своите жизнени потребности - най-вече от храна, оцеляване и продължение на рода.
     Агресивни прояви в поведението се появяват при различни обстоятелства на несигурност, неувереност, реакция на неуспех, необходимост от разрешаване на конфликти с обкръжението и др. Тези прояви са резултат на изпитването на гняв като силна отрицателна емоция с агресивна насоченост, която се проявява чрез внезапни, неконтролируеми понякога, двигателни, експресивни жестове и вербални изблици.
     Възпитанието е основният фактор за овладяване и правилно насочване на гневните изблици и реакции за редуциране на агресивната окраска. Научаването да се регулират и контролират двигателните или вербалните прояви на гнева е първата стъпка към превенция на агресивните прояви. Те зависят и от невродинамичните характеристики на индивида, от зрелостта на задръжните процеси и произволната дейност, от стадия на морално-волевото развитие, от самооценката, Аза и целеполагащата дейност.
     При децата емоционалното и нравствено-волевото развитие се осъществява постъпателно и гневните реакции са естествен процес от него. Но от правилното възпитание и социализацията в благоприятна среда зависи регулирането на поведението, формирането на процесите на задържане и трансформиране на гневните реакции не в агресивно-деструктивни, а в асертивни и конструктивни.
     Гневът, наред с чувството за вина, срам, заплаха, страх, тревожност и фрустрацията, най-често корелира в причините за повишената агресивност. Всички те са в периметъра на емоционалното и социално възпитание на децата. Днес, наред с традиционното понятие за интелигентност, съществуват утвърдени представи за емоционална и социална интелигентност и култура, чието формиране започва още от ранното детство, независимо от незрялостта и незавършеността на процесите на съзряване на мозъчните им субстрати и механизми за регулиране.
     Емоционалното възпитание е насочено към изграждане на механизми за справяне с тези чувства и трансформирането им в социалноприемливи. То е насочено и към изграждане на позитивна и хуманистична нагласа и увереност в себе си като противодействие на гнева, фрустрацията и страховете.
     Гневът се свързва често с други чувства и поведенчески прояви. Във всяка постъпка на човека се проявява цялостната му същност. Изолираното разглеждане на отделните прояви може да доведе до погрешна преценка, ако не се съпоставя всяка една от тях и не се съотнася с цялостната неделима личност. Проявите на гнева при децата са свързани със сложни душевни преживявания, чието изолирано разглеждане може да доведе до неправилни оценки на детската личност. Тя се намира и в процес на интензивно формиране, преминава през различни стадии, противоречия и критични точки.
     Основна цел на настоящата работа е, чрез прегледа на изследванията върху психологията на гнева и агресията в човешкото поведение, да се опише тяхната проява при децата. Те са и основният обект на проучване, като вниманието е насочено преди всичко към деца от ранното и средното детство, което обхваща предучилищна и особено начална училищна възраст. Още по-конкретно - става дума за здрави деца, които не се отличават с поведенчески разстройства, отглеждани са в семейства, посещават детски предучилищни заведения и училище.
     Описанието на типични за тях гневни и агресивни реакции, възможностите за превенция на същинската агресивност, технологиите, методите и начините за справяне с нея в общопедгогически план, са конкретните задачи на изследването. Децата, отглеждани в социални домове, децата със специални образователни потребности, както и деца с клинични форми на проява на поведенчески и други психически разстройства или болести, не са обхванати в настоящата извадка.
     Предметът на проучването е насочен към емоционалното възпитание на децата в семейството и в училището, в превантивната работа и подпомагане на децата и техните възпитатели - родители и учители - за справяне с гнева и възможностите за редуциране на агресивните прояви, за пренасочване на детската активност към социалноприемливи форми на поведение, в обучение на социални умения и др.
     Гневът е силна отрицателна емоция, която много често е завладяваща, изтощителна и застрашаваща както за този, който я преживява, така и за околните. Научаването на децата как да се справят със своите емоции и да регулират поведението си без да губят контрол над него, е част от личностното израстване по пътя към зрелостта.
     Управлението на гнева се свежда до снижаване на разрушителните гневни реакции и прояви. Изпитването на чувство на гняв и ядосване неминуемо присъстват в процеса на развитие още от ранното детство. Колкото по-рано и навреме децата се научат как да се справят с него, толкова по-плавно и безпроблемно ще контролират емоциите си. Ще могат да реагират на отрицателните стресфактори, прибягвайки до минимизиране на гнева и разрушителната агресивност. Ще овладеят социалноприемливите форми за изразяване. Това е и изходната теоретична постановка на изсле-д-ването.
     Съществуват различни проучвания за интервениране на агресивното поведение и преодоляването на конфликти при ученици, но те по-често се отнасят до по-горните възрасти - подрастващи (тийнейджъри) и юноши или до пребиваващи в различни социални заведения деца - лишени от родителски грижи или малолетни и непълнолетни правонарушители, "трудни" за възпитание деца и др. Това е един често изследван проблем в социалната педагогика и педагогиката на девиантното поведение. Отчасти проблемите на агресивността на децата се засягат в различни проучвания в предучилищната педагогика у нас или в рядко срещани публикации от теоретичен тип, но почти няма самостоятелни, по-цялостни експериментални изсле-д-вания на технологиите за редуциране на агресивните прояви при малките ученици. Тези проблеми се засягат повече от гледна точка на ролята на семейството като първично социализираща среда, семейното възпитание, семейните родителски стратегии и ценностни ориентации и по-рядко на връзката между семейството и училището.
     Акцентът върху превенцията на агресивността и регулирането на гнева в детска възраст е специфичен за това проучване. Технологиите и методите са сведени до алгоритми за родители, учители и консултанти. Желанието на авторите е да предоставят и някои случаи от практиката, които илюстрират различни варианти за справяне. Цялото проучване е в полето на методиката на възпитание, консултиране и съве-тване във връзка с подпомагане на детското развитие и превенция на отклоненията.

 
Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ